Велик комис на царските обори

Названието „велик комис на царските обори“ е научна реконструкция, а не дословно запазена българска титла. Основното свидетелство са три латински документа от канцеларията на папа Инокентий III, в които Сергий е означен като „comestabulus“. Не е сигурно дали това е транскрипция на българското наименование, или негов латински смислов еквивалент. Сравнителните данни обаче насочват към дума, образувана около „комис“. Българското „комис“ произлиза чрез гръцкото κόμης от латинското comes, comitis.

В български грамоти се срещат също формите „комисъ съ коньми“ и „комисъ“. Те вероятно обозначават чиновници, свързани с конете, но не бива да бъдат отъждествявани по ранг със Сергий. Папската преписка представя последния като столичен велможа и доверен дипломат, докато грамотите сочат по-ниски служители в провинцията. Възможно е всички те да са били части от обща административна система. Добавките „велик“ и „на царските обори“ правдоподобно са отличавали нейния ръководител при двора, но не са пряко засвидетелствани на български.

Най-близкият византийски образец е κόμης τοῦ σταύλου, „комисът на конюшнята“. Тази длъжност присъства в тактиконите — официални списъци на чинове и длъжности — до края на X век. Нейният носител събирал и изхранвал конете на василевса, а по време на война ръководел обозите. В Константинопол имал и церемониални задължения, включително да съпровожда владетеля при завръщането му от църквата „Свети апостоли“. Последното ѝ ясно споменаване е в Ескориалския тактикон, а към края на XI век институцията изглежда вече била изчезнала. През XIV век се среща служител, наречен „комис на царските коне“, но той очевидно не заемал място в официалната рангова стълбица.

Българският комис не трябва да се смесва с византийския μέγας κοντοσταῦλος, или велик контоставлос. Последната длъжност възникнала през XI–XII век под западно, вероятно норманско-сицилианско влияние. Тя стояла много високо в късновизантийската йерархия — на единадесето място — и била свързана с командването на западните наемници. Сходството в някои форми на названието не компенсира разликата във функциите. Българското свидетелство се обяснява по-добре чрез по-стария византийски комис на конюшнята, особено предвид възприемането на ранни ромейски модели в Търново.

Полезен, макар и по-късен паралел предлага великият комис във Влашко и Молдова. Той е засвидетелстван във Влашко на 10 юни 1415 г., а в Молдова — на 14 април 1435 г. Там служителят надзиравал владетелските коне и конюшни, осигурявал фураж и участвал в управлението на натуралния данък върху сеното. В Молдова под негова власт се намирали и защитени владетелски земи край Прут. Той придружавал господаря при езда и отговарял за конете, изпращани като данък на османския султан. Подчинявали му се втори и трети комиси, комишели, бранищари и специалист по сбруята. Тази развита служба вероятно продължава по-стара българска традиция, но късната дата на сведенията не позволява подробностите ѝ автоматично да бъдат пренасяни към XIII век.

Сходна организация съществувала и в османския двор. Двамата мирахори, поставени на десето място в една ранглиста от 1470–1478 г., ръководели султанските коне и конюшните във и извън двореца. Подчиненият им персонал включвал ветеринари, ковачи, сарачи и други специалисти и наброявал 2080 души през 1540 г., а в началото на XVII век — 4322. В провинцията групи със специален статут, известни като конари, отглеждали коне за султана и се редували на служба в столичните конюшни. Това подсказва дълготрайна балканска традиция на дворцови и провинциални конни служби, но не доказва, че средновековната българска уредба е имала същия мащаб или устройство.

Основните задължения на българския велик комис могат да се възстановят с относителна увереност. Той надзиравал царските конюшни, грижите за животните, поддръжката на помещенията и доставянето на фураж. Вероятно ръководел по-голяма служба с хора както в Търново, така и извън столицата. Възможна е връзка със събирането на определени натурални налози или с ангарийни задължения на населението, но конкретни български сведения за това липсват. Положението на Сергий и чуждите паралели показват, че началникът на службата е принадлежал към висшия дворцов кръг и вероятно е притежавал формален ранг, макар това да не може да бъде доказано пряко.

Сергий е единственият известен по име носител на длъжността. При цар Калоян той участвал в пратеничество от Търново до папа Инокентий III. След като архиепископ Василий бил задържан в Дирахиум, преди да прекоси Адриатическо море, Сергий и презвитер Константин продължили пътуването до Рим. Те изпълнили мисията и се завърнали в България. Поверяването на толкова важна дипломатическа задача потвърждава високото положение и влиянието на Сергий при царския двор.

За произхода и по-късната съдба на Сергий не е известно почти нищо. Той несъмнено е принадлежал към търновското болярство, но предложението да бъде отъждествен със севастократор Стрез няма надеждна основа: то се опира единствено на приблизително еднаквото време и на началната буква на имената. След ранния XIII век няма сигурно свидетелство за друг велик комис при българския двор. Поради това не може да се установи нито колко дълго е просъществувала длъжността, нито кога е изчезнала.

Названието „велик комис на царските обори“ е възстановено от учените, а не е запазено дословно в български източник. Най-важното доказателство са три латински документа от канцеларията на папа Инокентий III, където Сергий е наречен „comestabulus“. Не е ясно дали това е просто предаване на българското название, или негов латински смислов еквивалент. Въпреки това сравнителните данни насочват към дума, образувана около „комис“. Българското „комис“ идва чрез гръцкото κόμης от латинското comes, comitis.

В български грамоти се срещат и формите „комисъ съ коньми“ и „комисъ“. Най-вероятно те обозначават служители, свързани с конете, но не бива да се изравняват по ранг със Сергий. В папските писма той изглежда като човек от столицата, близък до двора и използван за важни дипломатически задачи, докато грамотите говорят за по-ниски чиновници в провинцията. Възможно е всички те да са били части от една обща административна система. Добавките „велик“ и „на царските обори“ най-вероятно са отличавали началника на тази служба при двора, но те не са пряко засвидетелствани на български.

Най-близкият византийски образец е κόμης τοῦ σταύλου, тоест „комисът на конюшнята“. Тази длъжност се среща в тактиконите — официални списъци на чинове и длъжности — до края на X век. Нейният носител събирал и изхранвал конете на василевса, тоест на императора, а при война управлявал и обозите. В Константинопол той имал и церемониални задължения, включително да придружава владетеля при завръщането му от църквата „Свети апостоли“. Последното ясно споменаване е в Ескориалския тактикон, а към края на XI век тази институция вече явно е изчезнала. През XIV век се среща служител, наречен „комис на царските коне“, но той очевидно не заемал място в официалната рангова стълбица.

Българският комис не бива да се бърка с византийския μέγας κοντοσταῦλος, или велик контоставлос. Тази длъжност възниква през XI–XII век под западно, вероятно норманско-сицилианско влияние. Тя стояла много високо в късновизантийската йерархия — на единадесето място — и била свързана с командването на западните наемници. Сходството в някои форми на названието не променя разликата във функциите. Българското свидетелство се обяснява по-добре чрез по-стария византийски комис на конюшнята, особено ако се има предвид възприемането на ранни ромейски модели в Търново.

Полезен, макар и по-късен, паралел дава великият комис във Влашко и Молдова. Във Влашко той е засвидетелстван на 10 юни 1415 г., а в Молдова — на 14 април 1435 г. Там този служител следял за владетелските коне и конюшни, осигурявал фураж и участвал в управлението на данъка в натура върху сеното. В Молдова под негова власт се намирали и защитени владетелски земи край Прут. Той придружавал господаря при езда и се грижел за конете, изпращани като данък на османския султан. Подчинявали му се втори и трети комиси, комишели, бранищари и специалист по сбруята. Тази развита служба вероятно продължава по-стара българска традиция, но късната дата на сведенията не позволява нейните подробности просто да се прехвърлят към XIII век.

Подобна организация е имало и в османския двор. Двамата мирахори, които в една ранглиста от 1470–1478 г. заемат десето място, ръководели султанските коне и конюшните вътре и извън двореца. Подчиненият им персонал включвал ветеринари, ковачи, сарачи и други специалисти. През 1540 г. те били 2080 души, а в началото на XVII век — 4322. В провинцията групи със специален статут, наричани конари, отглеждали коне за султана и се редували на служба в столичните конюшни. Това показва, че на Балканите е съществувала дълга традиция на дворцови и провинциални конни служби, но не доказва, че средновековната българска уредба е имала същия обем или същата структура.

Основните задължения на българския велик комис могат да бъдат възстановени с относителна сигурност. Той е надзиравал царските конюшни, грижите за животните, поддръжката на помещенията и доставката на фураж. Най-вероятно е ръководел по-голяма служба с хора както в Търново, така и извън столицата. Възможна е връзка със събирането на определени натурални налози или с ангарийни задължения на населението, но за това няма конкретни български сведения. Положението на Сергий и чуждите паралели показват, че началникът на службата е принадлежал към висшия дворцов кръг и вероятно е имал и формален ранг, макар това да не може да се докаже пряко.

Сергий е единственият известен по име носител на тази длъжност. При цар Калоян той участвал в пратеничество от Търново до папа Инокентий III. След като архиепископ Василий бил задържан в Дирахиум, преди да премине Адриатическо море, Сергий и презвитер Константин продължили пътя до Рим. Те изпълнили задачата и се върнали в България. Доверието към Сергий за толкова важна дипломатическа мисия ясно показва високото му място и влияние при царския двор.

За произхода и по-късната съдба на Сергий почти нищо не е известно. Сигурно е, че той е принадлежал към търновското болярство. Но предложението да се отъждестви със севастократор Стрез няма надеждна основа: то се опира само на приблизително еднакво време и на началната буква на имената. След ранния XIII век няма сигурно свидетелство за друг велик комис при българския двор. Затова не може да се установи нито колко дълго е съществувала длъжността, нито кога е изчезнала.

„Велик комис на царските обори“ не е истинска запазена българска титла. Това е научно название. То е изградено по стари латински документи. Най-вероятно думата е свързана с човек, който се грижи за конете.

Този служител е надзиравал царските конюшни. Грижил се е за конете, за храната им и за сградите. Вероятно е ръководел по-голяма дворцова служба в Търново и извън столицата. Възможно е да е имал връзка и със събирането на натурални данъци, но това не е сигурно.

Единственият известен по име носител е Сергий. При цар Калоян той бил пратеник до папа Инокентий III. След като архиепископ Василий бил задържан в Драч, Сергий и свещеник Константин продължили до Рим и изпълнили мисията си. Това показва, че Сергий е бил важен човек при царския двор.

Не знаем точно откъде е бил Сергий и какво се е случило с него по-късно. След началото на XIII век няма друго сигурно сведение за такъв велик комис при българския двор. Затова не можем да кажем колко дълго е съществувала службата и кога е изчезнала.