Велик комис на царските обори

Названието „велик комис на царските обори“ е научна реконструкция, а не дословно запазена българска титла. Основното свидетелство са три латински документа от канцеларията на папа Инокентий III, в които Сергий е означен като „comestabulus“. Не е сигурно дали това е транскрипция на българското наименование, или негов латински смислов еквивалент. Сравнителните данни обаче насочват към дума, образувана около „комис“. Българското „комис“ произлиза чрез гръцкото κόμης от латинското comes, comitis.

В български грамоти се срещат също формите „комисъ съ коньми“ и „комисъ“. Те вероятно обозначават чиновници, свързани с конете, но не бива да бъдат отъждествявани по ранг със Сергий. Папската преписка представя последния като столичен велможа и доверен дипломат, докато грамотите сочат по-ниски служители в провинцията. Възможно е всички те да са били части от обща административна система. Добавките „велик“ и „на царските обори“ правдоподобно са отличавали нейния ръководител при двора, но не са пряко засвидетелствани на български.

Най-близкият византийски образец е κόμης τοῦ σταύλου, „комисът на конюшнята“. Тази длъжност присъства в тактиконите — официални списъци на чинове и длъжности — до края на X век. Нейният носител събирал и изхранвал конете на василевса, а по време на война ръководел обозите. В Константинопол имал и церемониални задължения, включително да съпровожда владетеля при завръщането му от църквата „Свети апостоли“. Последното ѝ ясно споменаване е в Ескориалския тактикон, а към края на XI век институцията изглежда вече била изчезнала. През XIV век се среща служител, наречен „комис на царските коне“, но той очевидно не заемал място в официалната рангова стълбица.

Българският комис не трябва да се смесва с византийския μέγας κοντοσταῦλος, или велик контоставлос. Последната длъжност възникнала през XI–XII век под западно, вероятно норманско-сицилианско влияние. Тя стояла много високо в късновизантийската йерархия — на единадесето място — и била свързана с командването на западните наемници. Сходството в някои форми на названието не компенсира разликата във функциите. Българското свидетелство се обяснява по-добре чрез по-стария византийски комис на конюшнята, особено предвид възприемането на ранни ромейски модели в Търново.

Полезен, макар и по-късен паралел предлага великият комис във Влашко и Молдова. Той е засвидетелстван във Влашко на 10 юни 1415 г., а в Молдова — на 14 април 1435 г. Там служителят надзиравал владетелските коне и конюшни, осигурявал фураж и участвал в управлението на натуралния данък върху сеното. В Молдова под негова власт се намирали и защитени владетелски земи край Прут. Той придружавал господаря при езда и отговарял за конете, изпращани като данък на османския султан. Подчинявали му се втори и трети комиси, комишели, бранищари и специалист по сбруята. Тази развита служба вероятно продължава по-стара българска традиция, но късната дата на сведенията не позволява подробностите ѝ автоматично да бъдат пренасяни към XIII век.

Сходна организация съществувала и в османския двор. Двамата мирахори, поставени на десето място в една ранглиста от 1470–1478 г., ръководели султанските коне и конюшните във и извън двореца. Подчиненият им персонал включвал ветеринари, ковачи, сарачи и други специалисти и наброявал 2080 души през 1540 г., а в началото на XVII век — 4322. В провинцията групи със специален статут, известни като конари, отглеждали коне за султана и се редували на служба в столичните конюшни. Това подсказва дълготрайна балканска традиция на дворцови и провинциални конни служби, но не доказва, че средновековната българска уредба е имала същия мащаб или устройство.

Основните задължения на българския велик комис могат да се възстановят с относителна увереност. Той надзиравал царските конюшни, грижите за животните, поддръжката на помещенията и доставянето на фураж. Вероятно ръководел по-голяма служба с хора както в Търново, така и извън столицата. Възможна е връзка със събирането на определени натурални налози или с ангарийни задължения на населението, но конкретни български сведения за това липсват. Положението на Сергий и чуждите паралели показват, че началникът на службата е принадлежал към висшия дворцов кръг и вероятно е притежавал формален ранг, макар това да не може да бъде доказано пряко.

Сергий е единственият известен по име носител на длъжността. При цар Калоян той участвал в пратеничество от Търново до папа Инокентий III. След като архиепископ Василий бил задържан в Дирахиум, преди да прекоси Адриатическо море, Сергий и презвитер Константин продължили пътуването до Рим. Те изпълнили мисията и се завърнали в България. Поверяването на толкова важна дипломатическа задача потвърждава високото положение и влиянието на Сергий при царския двор.

За произхода и по-късната съдба на Сергий не е известно почти нищо. Той несъмнено е принадлежал към търновското болярство, но предложението да бъде отъждествен със севастократор Стрез няма надеждна основа: то се опира единствено на приблизително еднаквото време и на началната буква на имената. След ранния XIII век няма сигурно свидетелство за друг велик комис при българския двор. Поради това не може да се установи нито колко дълго е просъществувала длъжността, нито кога е изчезнала.