Педагог

Названието произлиза от гръцкото παιδαγωγός и обозначава човек, на когото е поверено ръководството и възпитанието на дете. Средновековните славянски текстове познават както формата „педагог“, така и близки думи като „пѣстоунъ“, „пѣстоуньникъ“, „наказатель“, „казатель“ и „наставьникъ“. Понеже единственото свидетелство за българския двор е написано на гръцки, не може да се установи как точно длъжността е била наричана в Търново. Възможно е там да е използвано самото гръцко название, но това остава предположение.

Сведението се намира в хрониката на монаха Ефрем и се отнася до борбата за власт след смъртта на Калоян. В нея малолетният син на Иван Асен I — бъдещият цар Иван Асен II — е отведен при „скитите“ заедно със своя παιδαγωγός, за да намери закрила и подкрепа. Георги Акрополит описва същия политически обрат: Борил завладял престола и се оженил за вдовицата на Калоян, а детето Иван било тайно изведено от неназовано лице, определено само като „някой“ (τίς). Двете версии са съвместими, но Акрополит не потвърждава нито титлата, нито характера на службата. Тъй като младият Асеневец е бил възможен претендент за престола, неговото спасяване вероятно е било подготвено от противници на Борил. Това позволява анонимният педагог да бъде разглеждан като влиятелен и доверен член на двора, назначен да се грижи за възпитанието и сигурността на владетелското дете.

Не е известно името на носителя, нито са запазени други документи, печати, монети или сведения за отличителни знаци на длъжността. Поради това мястото ѝ в дворцовата йерархия не може да бъде определено. Византийските списъци на санове не показват съответна постоянна дворцова служба; понеже търновският церемониал до голяма степен следвал константинополски образци, това насочва към функция, създавана при конкретна необходимост, а не към редовен титул. Все пак изводът не е сигурен. Педагогът е засвидетелстван само във връзка със събитията от 1207 г., а липсата на по-късни сведения не позволява да се говори за официално премахване на институцията.