Названието произлиза от гръцкото παιδαγωγός и обозначава човек, на когото е поверено ръководството и възпитанието на дете. Средновековните славянски текстове познават както формата „педагог“, така и близки думи като „пѣстоунъ“, „пѣстоуньникъ“, „наказатель“, „казатель“ и „наставьникъ“. Понеже единственото свидетелство за българския двор е написано на гръцки, не може да се установи как точно длъжността е била наричана в Търново. Възможно е там да е използвано самото гръцко название, но това остава предположение.
Сведението се намира в хрониката на монаха Ефрем и се отнася до борбата за власт след смъртта на Калоян. В нея малолетният син на Иван Асен I — бъдещият цар Иван Асен II — е отведен при „скитите“ заедно със своя παιδαγωγός, за да намери закрила и подкрепа. Георги Акрополит описва същия политически обрат: Борил завладял престола и се оженил за вдовицата на Калоян, а детето Иван било тайно изведено от неназовано лице, определено само като „някой“ (τίς).
Двете версии са съвместими, но Акрополит не потвърждава нито титлата, нито характера на службата. Тъй като младият Асеневец е бил възможен претендент за престола, неговото спасяване вероятно е било подготвено от противници на Борил. Това позволява анонимният педагог да бъде разглеждан като влиятелен и доверен член на двора, назначен да се грижи за възпитанието и сигурността на владетелското дете.
Не е известно името на носителя, нито са запазени други документи, печати, монети или сведения за отличителни знаци на длъжността. Поради това мястото ѝ в дворцовата йерархия не може да бъде определено. Византийските списъци на санове не показват съответна постоянна дворцова служба; понеже търновският церемониал до голяма степен следвал константинополски образци, това насочва към функция, създавана при конкретна необходимост, а не към редовен титул. Все пак изводът не е сигурен. Педагогът е засвидетелстван само във връзка със събитията от 1207 г., а липсата на по-късни сведения не позволява да се говори за официално премахване на институцията.
Името идва от гръцката дума παιδαγωγός и означава човек, на когото е поверено да води и възпитава дете. В средновековните славянски текстове се среща както формата „педагог“, така и сродни думи като „пѣстоунъ“, „пѣстоуньникъ“, „наказатель“, „казатель“ и „наставьникъ“. Понеже единственото известие за българския двор е написано на гръцки, не можем да знаем как точно е наричана тази длъжност в Търново. Възможно е там да е употребявано самото гръцко название, но това остава само предположение.
Сведенията са в хрониката на монаха Ефрем и се отнасят до борбата за власт след смъртта на Калоян. Според нея малолетният син на Иван Асен I — бъдещият цар Иван Асен II — бил отведен при „скитите“ заедно със своя παιδαγωγός, за да получи закрила и подкрепа. Георги Акрополит разказва за същата политическа промяна по друг начин: Борил взел престола и се оженил за вдовицата на Калоян, а детето Иван било тайно изведено от неназовано лице, описано само като „някой“ (τίς).
Двата разказа не си противоречат, но Акрополит не потвърждава нито титлата, нито каква точно е била службата. Тъй като младият Асеневец е можел да претендира за престола, спасяването му най-вероятно е било подготвено от хора, които са били против Борил. Затова този безименен педагог може да се смята за важен и доверен човек в двора, назначен да се грижи и за възпитанието, и за безопасността на владетелското дете.
Не знаем името на този човек, а няма и други документи, печати, монети или знаци, които да показват как е изглеждала длъжността. Затова не можем да определим точно мястото ѝ в дворцовата йерархия. Византийските списъци на санове не посочват такава постоянна дворцова служба. Понеже търновският церемониал в голяма степен следвал образците на Константинопол, това насочва към длъжност, създавана при нужда, а не към редовен титул. Все пак и това не е сигурно. Педагогът е засвидетелстван само във връзка със събитията от 1207 г., а липсата на по-късни данни не позволява да кажем, че институцията е била официално премахната.
След смъртта на Калоян през 1207 г. избухва борба за власт. Малкият син на Иван Асен I, бъдещият Иван Асен II, е отведен при „скитите“ заедно с човек, който се е грижел за него и го е пазел. Така детето е било защитено и скрито от враговете.
Друг източник казва, че Борил взел престола и се оженил за вдовицата на Калоян. Там е записано само, че Иван бил изведен тайно от „някой“ човек. Името на този човек не е запазено.
Не знаем как точно е наричана тази длъжност в Търново. Но изглежда, че това е бил доверен човек от двора, който е отговарял за възпитанието и сигурността на царското дете. За него няма други сведения след 1207 г.