Пазител на палата (куропалат)

Съществуването на тази институция в Търново не може да се смята за напълно доказано. Тя е засвидетелствана само в заглавието на молитва за поставяне на кесар и пазител на палата, включена в българския Синодик. Не е познат нито един неин носител, а липсват и независими документи, които да потвърдят длъжността. Понеже молитвата има византийски първообраз, възможно е названието да е останало от преведен текст, без да е отразявало българската действителност. Начинът, по който заглавието е приспособено на славянски, обаче позволява то да се разглежда и като следа от действителен дворцов сан.

В заглавието се срещат както славянското „хранитель полатѣ“, така и пояснителната форма „кѵропалатис“. Първото название може да се предаде на съвременен български като „пазител на палата“ или „хранител на двореца“. Гръцката титла е оставена в именителен падеж, докато славянският израз е включен граматически в изречението. Това подсказва, че чуждата дума е добавена като обяснение, а не непременно като обичайното българско название на длъжността. Буквата ѵ в нейната славянска графика допуска и произношение, близко до „киропалат“.

Византийското κουροπαλάτης произлиза от латинските cura или curare, свързани с полагането на грижи, и palatium — дворец. Славянското название следователно е калка, тоест превод, който възпроизвежда съставните значения на чуждия термин. Въпреки общия произход куропалатът не трябва да се отъждествява с късноримския cura palatii, известен от списъка на длъжностите Notitia Dignitatum. Cura palatii отговарял за строежа, поддръжката и украсата на дворцовите сгради и имал сравнително по-нисък ранг. При Юстиниан I двете служби съществували едновременно и били ясно разграничени.

Първоначално византийският куропалат бил един от най-влиятелните хора в императорския двор. Вероятно той ръководел дворцовата гвардия и действал като майордом — главен управител на владетелското домакинство. Службата обикновено се поверявала на един близък роднина на императора и понякога била свързана с перспективата за наследяване на престола; бъдещият император Юстин II например бил куропалат. До VIII век практическите правомощия постепенно изчезнали и длъжността се превърнала предимно в почетна титла. През IX–XI век тя започнала да се дава и на по-широк кръг лица, включително на грузински, или иверийски, князе. Реформите на Алексий I Комнин и възходът на новите севастови титли допълнително понижили нейното значение; появил се дори рангът протокуропалат. В дворцовата ранглиста от средата на XIV век куропалатът заемал седемнадесето място и вече нямал определени функции. За XV век не са известни сигурни носители.

Във Византия куропалатът получавал отличителни инсигнии, тоест предмети и облекло, които показвали неговия ранг. По-ранните описания посочват червен хитон със златна украса, хламида и пояс, връчвани от императора, както и правото да се използва зелена кола. През XIV век облеклото включвало златисточервен скиадион, копринен кавадион и кайсиев на цвят скараникон със златна бродерия и изображения на императора. Куропалатът нямал жезъл, наричан диканикион. Византийската терминология познавала също „ἀποκουροπαλάτης“ за бивш носител, „κουροπαλατίσσα“ за неговата съпруга и „κουροπαλατίκιον“ за свързаната с него служба или канцелария. Нито едно от тези отличия и названия не е потвърдено за България.

Българското свидетелство произхожда от обред за възвеждане във високо достойнство. Византийският образец на молитвата бил предназначен за кесар, новелисим и куропалат — три от най-престижните титли на по-ранната имперска йерархия. Включването на пазителя на палата в подобен чин показва, че в Търново той е бил поставян сред най-високите сановници, редом с достойнства като кесарското и деспотското. То не доказва обаче, че българската институция е имала същите правомощия като стария византийски куропалат.

Славянската форма на названието е важна за разбирането на длъжността. Почетните византийски титли в България обикновено запазвали чуждото си звучене — например деспот, севастократор, протосеваст и севаст. Названията на служби с практически задължения по-често били превеждани, за да показват ясно какво върши съответният чиновник. Поради това „хранитель полатъ“ вероятно не е бил само почетен титул. Най-предпазливото предположение е, че сановникът надзиравал двореца, неговото домакинство и охрана и може би изпълнявал ролята на главен дворцов управител. Същевременно специалният обред за назначаването му показва и несъмнен ранг в придворната йерархия. Така българската институция вероятно съчетавала служебни задължения с титулярно достойнство.

Паралелите от Сърбия и Босна не решават въпроса. Сръбският двородръжица се появява в грамоти от 1369 и 1395 г. сред кефалии — провинциални управители — челници и други местни длъжностни лица. Това го свързва по-скоро с управлението извън столицата, макар да е възможно да е отговарял за владетелски имоти. В босненски документ от 1454 г. е споменат дворски княз, който вероятно бил приближен на владетеля и се занимавал с дворцовото управление. Тези длъжности са твърде неясни или късни, за да бъдат приемани като преки съответствия на българския пазител на палата.

По-добре документирани са дворниците във Влашко и Молдова. Длъжността се среща във Влашко през 1389 г., а в молдовски контекст — през 1387 и 1398 г. Дворникът управлявал дворцовото стопанство, приходите и владетелските земи, но главното му правомощие било правораздаването по граждански, финансови и наказателни дела. В Молдова той изпълнявал и военни задачи, а от началото на XVI век великите дворници на Горната и Долната земя действали като областни управители. Въпреки славянското название румънската институция е по-близка до средноевропейския и особено до унгарския палатин, отколкото до византийския куропалат. Няма доказателства, че българският пазител е притежавал съдебните правомощия, характерни за влашкия и молдовския дворник.

Оскъдните сведения не позволяват да се установят точната поява, развитието и изчезването на българската институция. Запазеният текст дава свидетелство от XIV век, но не показва кога санът е бил създаден или колко дълго е съществувал. Не са известни имената на негови носители, подчинени служители, канцеларски формули, инсигнии, печати или монети. Най-вероятно в Търново е имало високопоставен дворцов управител, чието славянско название описвало реалните му задължения, а съпоставянето с куропалата му придавало византийски престиж и древност. Поради единственото и двусмислено свидетелство тази реконструкция трябва да остане предположителна.