Единствените известни сведения за царски съветници в България се намират в житието на св. Сава, написано от Теодосий Хилендарец. При идването на сръбския крал Владислав в Търново, за да получи мощите на светеца, българският владетел се съвещава с патриарха и със своите „скѫпъ съвѣтникъ“. Съветници се споменават и при тълкуването на тревожен сън на царя. Тези две известия показват близост до владетеля и участие във важни решения, но произхождат от небългарско повествование и не назовават нито един носител на званието.
Терминологичният проблем е съществен. В българските средновековни извори обичайното название за колективния орган около владетеля е Синклит — дума с византийски произход, означаваща събрание или съвет на висши сановници. Названието „Съвет“ е по-характерно за средновековна Сърбия и за княжествата отвъд Дунав. Поради това е възможно Теодосий да е предал българска длъжност или ранг с позната на сръбската публика дума. Съветниците вероятно са участвали в Синклита, но наличните данни не позволяват „съветник“ да бъде приравнен безусловно с „член на Синклита“.
Сравненията с Влашко и Молдова подкрепят институционалното тълкуване, макар свидетелствата там да са по-късни. Във Влашко латинската форма „consularius“ се появява през 1391 г., а славянското название „прѣкосъвѣтникъ“ е засвидетелствано през 1492 г.; в Молдова съветник се споменава през 1434 г. Във формулата „прѣкосъвѣтникъ жупанъ таинкъ логофетъ“ първосъветник и жупан изглежда означават ранг, докато логотет назовава конкретна служба. В двете княжества съветникът е можел да бъде едновременно член на владетелския съвет, личен съветник и висш сановник. Подобната административна лексика на късносредновековните Балкани прави това сравнение полезно, но не доказва, че българската уредба е била същата.
Най-вероятно „царски съветник“ е било регламентирано звание, ранг или придворна длъжност, а не просто общо определение за човек, чието мнение владетелят изслушва. С него вероятно са обозначавани влиятелни лица от непосредственото царско обкръжение. Изворите обаче не разкриват начина на назначаване, точните правомощия, мястото в йерархията или евентуални отличителни знаци. Не са известни печати, монети или грамоти на конкретни български съветници, нито може да се установи кога званието е възникнало и кога е изчезнало.
Единствените познати сведения за царски съветници в България идват от Житието на св. Сава, написано от Теодосий Хилендарец. Когато сръбският крал Владислав пристига в Търново, за да вземе мощите на светеца, българският владетел се съветва с патриарха и със своите „скѫпъ съвѣтникъ“. Съветници се споменават и при обяснението на един тревожен сън на царя. Тези две известия показват, че такива хора са били близо до владетеля и са участвали във важни решения. Но те идват от небългарски разказ и не назовават нито един човек, носещ това звание.
Има и друг важен въпрос — за самия термин. В българските средновековни извори обичайното название за колективния орган около владетеля е Синклит, тоест събрание или съвет на висши сановници, с византийски произход. Думата „Съвет“ е по-типична за средновековна Сърбия и за княжествата отвъд Дунав. Затова е напълно възможно Теодосий да е предал българско звание или ранг с дума, която е била позната на сръбските читатели. Най-вероятно съветниците са участвали в Синклита, но наличните данни не позволяват да се приравни напълно „съветник“ с „член на Синклита“.
Сравненията с Влашко и Молдова подкрепят разбирането, че тук става дума за институция, макар че там сведенията са по-късни. Във Влашко латинската форма „consularius“ се среща през 1391 г., а славянското название „прѣкосъвѣтникъ“ е засвидетелствано през 1492 г.; в Молдова съветник се споменава през 1434 г. В израза „прѣкосъвѣтникъ жупанъ таинкъ логофетъ“ изглежда, че първосъветник и жупан означават ранг, а логотет е конкретна служба. И в двете княжества съветникът е можел да бъде едновременно член на владетелския съвет, личен съветник и висок сановник. Подобният език на управлението в късносредновековните Балкани прави това сравнение полезно, но не доказва, че българската уредба е била същата.
Най-вероятно „царски съветник“ е било точно определено звание, ранг или придворна длъжност, а не просто общо название за човек, чието мнение владетелят е изслушвал. С тази титла вероятно са били означавани влиятелни хора от най-близкото царско обкръжение. Но изворите не казват как са били назначавани, какви точно правомощия са имали, къде са стояли в йерархията и дали са имали някакви отличителни знаци. Не са известни печати, монети или грамоти на конкретни български съветници. Не може да се установи и кога е възникнало званието, както и кога е изчезнало.
За царски съветници в България се знае много малко. Единствените сведения са в житието на св. Сава, писано от Теодосий Хилендарец. Там се казва, че когато сръбският крал Владислав идва в Търново за мощите на светеца, българският владетел се съветва с патриарха и със своите съветници. Те се споменават и при тълкуването на един тревожен сън.
Това показва, че тези хора са били близо до царя и са участвали във важни решения. Но изворът е чужд, не български, и не назовава никого по име.
Най-вероятно „царски съветник“ е било истинско придворно звание за важни хора от двора. Но не знаем точно как са ги избирали, какви права са имали и кога тази длъжност е възникнала и изчезнала.