Царски съветници
Царските съветници вероятно са били титулувани или служебно определени членове на най-близкото обкръжение на българския владетел. Те са засвидетелствани единствено в сръбското житие на св. Сава, поради което връзката им със Синклита и точният им статут остават несигурни.
Единствените известни сведения за царски съветници в България се намират в житието на св. Сава, написано от Теодосий Хилендарец. При идването на сръбския крал Владислав в Търново, за да получи мощите на светеца, българският владетел се съвещава с патриарха и със своите „скѫпъ съвѣтникъ“. Съветници се споменават и при тълкуването на тревожен сън на царя. Тези две известия показват близост до владетеля и участие във важни решения, но произхождат от небългарско повествование и не назовават нито един носител на званието.
Терминологичният проблем е съществен. В българските средновековни извори обичайното название за колективния орган около владетеля е Синклит — дума с византийски произход, означаваща събрание или съвет на висши сановници. Названието „Съвет“ е по-характерно за средновековна Сърбия и за княжествата отвъд Дунав. Поради това е възможно Теодосий да е предал българска длъжност или ранг с позната на сръбската публика дума. Съветниците вероятно са участвали в Синклита, но наличните данни не позволяват „съветник“ да бъде приравнен безусловно с „член на Синклита“.
Сравненията с Влашко и Молдова подкрепят институционалното тълкуване, макар свидетелствата там да са по-късни. Във Влашко латинската форма „consularius“ се появява през 1391 г., а славянското название „прѣкосъвѣтникъ“ е засвидетелствано през 1492 г.; в Молдова съветник се споменава през 1434 г. Във формулата „прѣкосъвѣтникъ жупанъ таинкъ логофетъ“ първосъветник и жупан изглежда означават ранг, докато логотет назовава конкретна служба. В двете княжества съветникът е можел да бъде едновременно член на владетелския съвет, личен съветник и висш сановник. Подобната административна лексика на късносредновековните Балкани прави това сравнение полезно, но не доказва, че българската уредба е била същата.
Най-вероятно „царски съветник“ е било регламентирано звание, ранг или придворна длъжност, а не просто общо определение за човек, чието мнение владетелят изслушва. С него вероятно са обозначавани влиятелни лица от непосредственото царско обкръжение. Изворите обаче не разкриват начина на назначаване, точните правомощия, мястото в йерархията или евентуални отличителни знаци. Не са известни печати, монети или грамоти на конкретни български съветници, нито може да се установи кога званието е възникнало и кога е изчезнало.