1.Ахелой (917)
Анхиало е стар град в Хемимонт, на брега на Бургаския залив и на крайморския път от Варна за Созопол и Константинопол. Името му влиза в българската история със славата на една от най-големите победи на Първото царство. На 20 август 917 г. край река Ахелой, близо до града, войските на Симеон разгромяват самоуверената византийска армия, която отдавна не помни кога за последен път е нахлувала в България. Спасяват се малцина, начело с пълководеца Лъв Фока, които стигат до Месемврия, където вероятно ги чакат кораби.
2.Между Асеневци и Византия (1190–1263)
В първите години на Второто царство Анхиало е предна позиция на Византия. Към 1190 г. ромеите си връщат Варна и Анхиало, обновяват стените и кулите и поставят силни гарнизони; при един от походите си Исак II Ангел изпраща към Анхиало зет си Андроник Кантакузин, за да пази крайбрежието. През 1191 или 1192 г. българите превземат Варна и след нея Анхиало, а мирът от 1201 г. дава на Калоян цялото крайбрежие до Стара планина. По време на войните с латинците кръстоносните отряди минават край Анхиало по пътя си за Ахтопол и Константинопол.
През 1263 г., заедно с Месемврия, градът преминава под византийска власт. Загубата на двете пристанища е главната обида на България срещу империята, и когато през 1268 г. Михаил VIII предлага на овдовелия Константин Тих ръката на племенницата си Мария, той обещава Месемврия и Анхиало за нейна зестра.
3.Скафида и Кримни (1304–1331)
В началото на XIV век Теодор Светослав поема настъплението в Югоизточна Тракия. През 1304 г. той разбива византийската армия в битката при река Скафида, недалеч от Анхиало, и вероятно тогава — или най-късно в следващата година — си връща двата черноморски града.
Крайбрежието между Созопол и Анхиало е сцена и на дипломацията. В края на 1328 или началото на 1329 г. цар Михаил III Шишман и Андроник III се срещат в Кримни, между двата града, и сключват „здрав и вечен мир и съюз“. Той не трае дълго: щом научава за смъртта на Михаил при Велбъжд през 1330 г., Андроник III тръгва срещу България и без много усилия завзема Анхиало, Месемврия, Айтос, Ктения, Русокастро и Ямбол.
4.Евангелието от 1337 г.
Иван Александър си връща крайбрежието още в първите месеци на управлението си и след победата при Русокастро през 1332 г. Византия признава българската власт над Анхиало и Месемврия. Градът остава смесен, с многобройно гръцко население — и с венецианска търговска колония. От 1337 г. е запазено Евангелие, писано на гръцки в Анхиало от монаха Методий Гемист, който скромно се нарича грешен, небрежен и напълно неграмотен. В приписката си той датира книгата в царуването на Иван Александър и на сина му, „преблагочестивия цар Иван Асен“ — едно от свидетелствата, че Иван Асен е бил обявен за съвладетел още млад.
5.Загубата (1364–1366)
През 1364 г. избухва последната българо-византийска война. Йоан V Палеолог предприема изненадващ поход по Черноморието и превзема Анхиало, преди да се провали под стените на Месемврия. Две години по-късно, на 21 октомври 1366 г., флотът на Амедей VI Савойски взема Анхиало и Месемврия, а в последвалото споразумение двата града са отстъпени на Византия. От тогава Анхиало остава византийски, докато през 1453 г. Мехмед II, на път към Константинопол, не го завладява заедно с Месемврия.