Велик логотет

Думата „логотет“ произлиза от гръцките λόγος и τίθημι и обозначава служител, свързан със съставянето и удостоверяването на писмени актове. В български условия определението „велик“ вероятно отличава най-висшия логотет от останалите служители със сходно название. Разликата изглежда е била преди всичко в ранга и властта, а не непременно в естеството на всекидневната работа. Канцеларията, тоест учреждението, което подготвя и съхранява владетелските документи, е най-вероятната област на неговата дейност.

Българската длъжност следва византийски образец. При реформите на Алексий I Комнин се появява логотетът на ведомствата — λογοθέτης τῶν σεκρέτων, натоварен да съгласува работата на столичните служби при отсъствие на императора. През XIII и XIV век византийският μέγας λογοθέτης вече действа като главен дипломатически служител и канцлер. Той подготвя простагми, или писмени владетелски разпореждания, както и хрисовули — тържествени грамоти със златен печат, изпращани до чужди владетели. Дворцовият трактат на Псевдо-Кодин го поставя приблизително на десето място в йерархията. За разлика от редица други логотетски звания той продължава да носи действителни задължения, макар същевременно да е и почетно достойнство.

Сръбските сведения показват как институцията може да е действала в близка до българската среда. Логотети се срещат като съставители или свидетели на владетелски грамоти, а Законникът на Стефан Душан определя възнаграждението им за изготвяне на хрисовул в препери, тогавашна парична единица. Дълго е спорно дали в Сърбия е имало отделен велик логотет, или единственият логотет просто е бил наричан без епитет. Грамота на крал Стефан Томаш от 14 октомври 1458 г. обаче употребява както „велик логотет“, така и „велико логотетство“, което подкрепя съществуването на самостоятелен висш пост. Някои сръбски текстове свързват логотета и с църковни въпроси, но не доказват наличието на постоянна служба, отговаряща за Църквата. Различното място на логотетите сред свидетелите на актовете също не позволява точно възстановяване на ранга им, макар високото им положение да е несъмнено.

По-богати са сведенията от Влашко и Молдова. Влашкият велик логотет се споменава от последното десетилетие на XIV век и ясно се отличава от втория и третия логотет. Той пази големия печат, използван при международни актове и тържествени хрисовули, ръководи написването на документите и проверява окончателния им текст. Преди владетелските подписи да станат обичайни, именно печатът удостоверява акта, което дава на неговия пазител значително влияние. Великият логотет участва и в съвета, приподписва решения, понякога следи за изпълнението им и упражнява отделни съдебни и нотариални правомощия. Под него работят останалите логотети, диаци и граматици, тоест писари, обучени в езика и формулите на документите. В Молдова службата е засвидетелствана на 7 януари 1403 г.; функциите са сходни, но там великият логотет заема най-високото място сред сановниците.

За Търново може уверено да се приеме, че великият логотет е бил висш член на централната администрация, но подробностите остават възстановка. Най-вероятно той е управлявал царската канцелария, надзиравал е останалите логотети и писари и е отговарял за важните владетелски актове. Възможно е да е пазел и големия държавен печат. Нито едно запазено българско свидетелство обаче не описва пряко тези задължения, поради което византийските, сръбските, влашките и молдовските паралели не бива да се превръщат автоматично в български факти. Определението „пръв министър“ е прекалено съвременно, но предава представата за изключително влиятелен придворен. Не са известни свързани с длъжността български инсигнии, лични печати или монетни изображения.

Най-ранният възможен български носител е Филип, споменат от Йоан Кантакузин във връзка с преврата от пролетта на 1331 г. Византийският историк го нарича само логотет и го поставя редом с протовестиария Раксин сред водещите български велможи. Двамата се надигат срещу вдовицата на Михаил III Шишман, която фактически управлява от името на сина си, цар Иван Стефан. Разказът представя именно царицата майка като непосредствена мишена, макар последицата да е падането на синовия ѝ режим. Способността на Филип да оглави успешен дворцов преврат подсказва, че той може да е бил не обикновен логотет, а началникът на канцеларията. Това определяне остава вероятно, а не изрично засвидетелствано.

След възцаряването на Иван Александър нито Филип, нито Раксин се появяват отново в известните извори. Не е установено дали новият цар е участвал предварително в заговора, макар да се възползва от резултата му. Възможно е организаторите да са били отстранени, за да може Иван Александър да се представи като законен продължител на династията, а не като съучастник в бунт срещу свой роднина. Допуска се и противоречие между евентуалната антисръбска насоченост на преврата и последвалото сближаване със Сърбия. Това са обяснения за изчезването на Филип от политическия живот, но никое от тях не може да бъде доказано.

Добромир е известен единствено от Палаузовия препис на Бориловия синодик — поменален и догматичен текст на Българската църква. Там той е посочен като велик логотет от времето на Иван Александър. Към края на живота си Добромир приема монашество с името Доротей. Не са запазени сведения за негови документи, политически действия или за точните години, през които е заемал поста.

Мита е засвидетелстван в повредена приписка към ръкописен сборник със слова на Григорий Богослов от XIV век. Името му се среща повече от веднъж, но пълното звание трябва да бъде възстановено в липсващата част на текста като „велики логотет“. Възстановката не е напълно сигурна, ала се подкрепя от изключително високия обществен статут, който приписката му отдава: Мита е поставен до владетелското семейство и е възхвален като „всепочтен между велможите на българското царство“. Ръкописът показва също, че той е бил образован столичен аристократ и покровител на книжовната дейност.

Споменаването на Иван Александър, неговата втора съпруга Теодора и „младия цар“ Иван Шишман позволява дейността на Мита да се отнесе приблизително към 1350–1360 г. Близостта му до династията показва владетелско доверие, но конкретното му участие в църковните събори и политическите спорове от това време не е документирано. След него няма сигурно известен български велик логотет. Поради това не може да се определи нито кога точно длъжността е въведена, нито дали е оцеляла до падането на Търново. Запазените свидетелства очертават важен, но слабо документиран пост, съчетаващ управление на писмената администрация, близост до царя и висок ранг сред столичните боляри.