Известен още като: тайник · мистик · μυστικός
Единственото известие за българските тайници се намира в разказа на патриарх Евтимий за пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново. Царят споделя замисъла си с „тайници и князе“, които единодушно го насърчават да го осъществи. Пасажът показва, че тайниците са били сред хората, с които владетелят е обсъждал важни решения, но не посочва имената, ранга или конкретните задължения на нито един носител на службата. В съвременни преводи думата понякога се предава общо като „съветник“ или „таен съветник“, макар че вероятно е имала по-тясно институционално значение.
Думата е образувана от общославянската основа „тай-“, свързана с нещо скрито или поверително; по-дълбоките ѝ етимологични връзки включват значения като тайно отнемане и измама. Формата „тайник“ не е засвидетелствана другаде със същото служебно значение. Най-вероятно тя е калка — местна дума, създадена чрез превод на съставните значения — на гръцкото μυστικός (mystikos), тоест „таен“ или „посветен в тайна“. Пълното смислово съответствие прави връзката с византийската длъжност много вероятна, макар само езиковото сходство да не е достатъчно доказателство.
Във Византия mystikos е известен още при Македонската династия. Дворцовите списъци от IX–X в. го поставят на 31-во или 37-мо място, а в късновизантийските таблици той обикновено заема позиция между 26-а и 31-ва; в трактата на Псевдо-Кодин е тридесети. Това е действащ чиновник, а не само носител на почетно достойнство. За церемониалното му облекло са посочени тюрбан и епилурикон — вид официална горна дреха — но не и скараникон, характерна византийска придворна шапка.
Задълженията на византийския mystikos не могат да бъдат възстановени еднозначно. Той е тълкуван като личен секретар на императора, а понякога и като ръководител на владетелската канцелария. Последното предположение е спорно, защото в рамките на едно царуване могат да се срещнат няколко мистици, а няма сигурни сведения, че те са съставяли императорските актове. Известно е обаче, че mystikos е могъл да оглавява секретон — дворцово ведомство — с правораздавателни функции, което позволява службата да се свърже с юридическата администрация. Други данни насочват към грижи за дворцовата и държавната хазна, изплащането на възнаграждения и управлението на манастирски имоти. През Палеологовата епоха службата вероятно е имала значение и за императорския патронаж над църковни учреждения. Различните сведения може да отразяват промени в нейните функции през вековете.
Ако българският тайник действително съответства на византийския mystikos, той трябва да се разглежда като особено доверен придворен служител, вероятно свързан с царската канцелария и може би с правораздаването. Съчетанието „тайници и князе“ изглежда обхваща висши придворни и сановници, но не позволява да се установи ясна разлика между двете групи. Византийският паралел подсказва, че личната близост до владетеля е могла да осигури на тайника влияние, по-голямо от формалното му място в йерархията. Български ранг, отличително облекло, печати или монети на такива служители не са известни. Също така няма основание всички юридически, финансови и църковни функции на византийския mystikos автоматично да се приписват на българския тайник.
Сходна служба не е сигурно засвидетелствана в съседните на България държави. Румънският „логотет на тайната“ напомня за нея по название, но оскъдните данни и непълното съвпадение на термините не позволяват да се приеме, че става дума за една и съща институция. Понеже българският тайник се среща само в един литературен текст, не може да се определи нито кога е въведена длъжността, нито кога е изчезнала. Значението ѝ е преди всичко като свидетелство за приспособяването на византийски дворцови образци към славянската терминология и за съществуването на тесен кръг доверени съветници около търновския цар.
Единственото сведение за българските тайници идва от разказа на патриарх Евтимий за пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново. Там се казва, че царят споделил намерението си с „тайници и князе“, а те единодушно го подтикнали да го изпълни. От този пасаж става ясно, че тайниците са били сред хората, с които владетелят е обсъждал важни решения. Но текстът не дава имена, ранг или точни задължения на никого от тях. В днешни преводи думата понякога се предава общо като „съветник“ или „таен съветник“, но вероятно е имала по-точно значение в държавната система.
Самата дума идва от общославянската основа „тай-“, която е свързана с нещо скрито или поверително. По-дълбоките ѝ връзки стигат до значения като тайно отнемане и измама. Формата „тайник“ не е засвидетелствана другаде със същия служебен смисъл. Най-вероятно тя е калка — тоест местна дума, създадена чрез буквално предаване на чуждо понятие — на гръцкото μυστικός (mystikos), което означава „таен“ или „посветен в тайна“. Пълното съвпадение по смисъл прави връзката с византийската длъжност много вероятна, но само езиковото сходство не е достатъчно като окончателно доказателство.
Във Византия mystikos е познат още при Македонската династия. В дворцовите списъци от IX–X в. той е поставян на 31-во или 37-мо място, а в късновизантийските таблици обикновено заема място между 26-а и 31-ва; в трактата на Псевдо-Кодин е тридесети. Това е реален чиновник, а не само почетна титла. За церемониалното му облекло са посочени тюрбан и епилурикон — официална горна дреха — но не и скараникон, характерната византийска придворна шапка.
Какви точно са били задачите на византийския mystikos, не може да се каже еднозначно. Понякога той е обясняван като личен секретар на императора, а друг път — като ръководител на владетелската канцелария. Това второ мнение обаче е спорно, защото в рамките на едно и също царуване могат да се срещнат няколко мистици, а няма сигурни данни, че именно те са изготвяли императорските актове. Все пак е известно, че mystikos е можел да оглавява секретон — дворцово ведомство с правораздавателни функции. Това свързва службата и с юридическата администрация. Други сведения показват, че той е можел да се грижи за дворцовата и държавната хазна, за изплащането на възнаграждения и за управлението на манастирски имоти. През Палеологовата епоха службата вероятно е имала роля и в императорската закрила над църковни учреждения. Различните данни вероятно отразяват промени във функциите ѝ през различни периоди.
Ако българският тайник наистина съответства на византийския mystikos, той трябва да се разбира като много доверен придворен служител, вероятно свързан с царската канцелария и може би и с правораздаването. Изразът „тайници и князе“ сякаш обхваща висши придворни и сановници, но не позволява ясно да се разграничат двете групи. Византийският пример подсказва, че близостта до владетеля е можела да даде на тайника по-голямо влияние от това, което формалното му място в йерархията би показвало. За български тайници не са известни ранг, отличително облекло, печати или монети. Също така няма основание всички юридически, финансови и църковни функции на византийския mystikos автоматично да се приписват и на българския тайник.
Подобна служба не е сигурно засвидетелствана в другите държави около България. Румънският „логотет на тайната“ напомня за нея по име, но оскъдните сведения и непълното съвпадение на термините не позволяват да се каже, че става дума за една и съща институция. Понеже българският тайник се среща само в един литературен текст, не може да се определи нито кога е въведена длъжността, нито кога е изчезнала. Значението ѝ е най-вече като знак за това как византийски дворцови модели са били приспособени към славянския език и като свидетелство за тесен кръг доверени съветници около търновския цар.
За българските тайници знаем само от един разказ на патриарх Евтимий за пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново. Там царят споделя замисъла си с „тайници и князе“, а те го подкрепят. Това показва, че тайниците са били хора от най-близкия кръг на владетеля. Но не знаем кои точно са били, какъв ранг са имали и какви са били задачите им.
Най-вероятно това е била служба за доверен човек край царя. Има голяма прилика с подобна дворцова служба във Византия. Тя е можела да има връзка с канцеларията, с правосъдието, с хазната или с църковни дела, но това не е сигурно.
За българските тайници няма други ясни данни. Не са запазени техни знаци, печати или монети. Затова те остават важни най-вече като знак, че при търновския цар е имало тесен кръг доверени съветници и че българският двор е ползвал византийски образци.