Находник

Названието е от славянски произход и е свързано с глагола „находити“, който може да означава идване или временно оставане на дадено място, срещане на някого, както и продължително ходене пеша. Сродна дума в руски език обозначава човек, дошъл отвън, или неместен жител. Поради широкия кръг от значения етимологията сама по себе си не позволява длъжността да бъде определена със сигурност. Единственото свидетелство се намира в защитната формула на Рилския хрисовул на цар Иван Шишман. Тази част на грамотата изброява служители, на които е забранено да влизат в манастирските владения и да обременяват населението им. Находниците са посочени непосредствено пред общата забрана за „всички боляри и работници на царство ми“, която обобщава предходния списък. Положението им в този административен контекст прави малко вероятно тълкуването на думата като обикновени пришълци или неканени гости. Предлагано е и обяснението, че те били пратеници, основано както на значението на термина, така и на мястото му сред държавните служители. Най-вероятно находникът е пренасял известия и е участвал в поддържането на връзките между централната власт и провинцията. При пътуване той вероятно е можел да изисква храна, подслон и съдействие от местните жители, което обяснява защо достъпът му до освободените манастирски земи е бил ограничен. Длъжността е стояла ниско в йерархията: находниците заемат двадесет и второ и последно място в изброяването на грамотата. Понеже няма други известни свидетелства, не могат да се установят нито точните им правомощия, нито времето на възникване и изчезване на службата.