Домът и жилището

Жилищната среда разкрива рязко различните условия, при които живеели отделните слоеве на българското общество. Археологическите данни показват, че битът на хората със средно обществено положение обикновено бил по-близък до този на зависимото население, отколкото до живота на болярите. Макар всички средновековни жилища да били далеч от съвременните представи за удобство, разликата между селската землянка и аристократическия дворец била огромна.

Голяма част от обикновеното население живеела в едностайни постройки, вкопани частично в земята. Каменни основи се срещат рядко. Покривът обикновено бил от слама или тръстика, а използваемата площ най-често била между 10 и 20 кв. м. Стените представлявали плет от клони с глинена обмазка и обща дебелина около 10–14 см, поради което трудно спирали влагата и зимния студ. Подът бил от сбита глина, понякога покрит с рогозка. Византийският писател Григорий Антиох описва такива жилища с презрение като тесни и задушни колиби, но тяхната простота по-скоро отразява бедността на обитателите, отколкото липса на строителни умения.

Не е сигурно как самите хора наричали всички тези постройки. В книжовните текстове бедните жилища вероятно стоят зад думите „хлевни“ и „изби“, докато „хижа“ се употребявала за селски дом още през IX в. Думата „къща“ е засвидетелствана през XV в., но вероятно и по-рано е обозначавала по-солидни сгради. Обзавеждането на землянката било оскъдно: огнище, няколко глинени съда, нисък миндер за спане, рогозки и черги. В нея можело да има още малко кандило или восъчна свещ, раклица за чеиза на булката и тъкачен стан, на който работели жените от домакинството.

Керамичните находки усложняват представата за напълно лишения от украса бедняшки дом. В градските землянки се открива сграфито — многоцветна украсена керамика, често определяна като луксозна. Под хълма Момина крепост в Търново съотношението между нея и обикновените съдове е приблизително 1:10. През XI в. в селището при Ковачевица, Пазарджишко, то е едва 1:190, но през XII–XIV в. достига 1:10 при Хотница и 1:4 при Крумово кале край Търговище. Следователно този вид съдове постепенно проникнал и в домакинства извън тесния аристократически кръг.

Някои търновски землянки съдържат части от украсени свещници, кантари и добре изработени метални обкови. Тези находки подсказват различия и сред самите обитатели на скромни жилища. Водата и другите течности се пазели в големи делви, дървени съдове и по-рядко в метални менци. Следи от зелена, жълта или кафява вътрешна мазилка показват желание за разкрасяване на стаята. Западни пътешественици от XV в. нататък се учудвали на чистотата зад невзрачните фасади, но това късно свидетелство не бива да се отнася към всички средновековни домове. В най-бедните постройки хора и работни животни вероятно делели едно пространство — практика, която Феликс Каниц все още наблюдавал през XIX в.

Бедните градски квартали възниквали нагъсто и без видима обща планировка. В селата землянките и леките стопански навеси също били разположени без строг ред, но върху по-голяма площ. При средновековното селище до Хотница разстоянието между отделните жилища варира от около 7 до 20 м.

Градските къщи, разкрити в Търново, Червен, Калиакра, Ловеч и Перник, били по-солидни от селските землянки, но в повечето случаи оставали скромни. Върху каменно приземие се издигал лек горен етаж с една или най-много две стаи; жилищната площ варирала приблизително от 14 до 75 кв. м. Дървената носеща конструкция се обмазвала с глина, а в Червен са засвидетелствани изцяло дървени стени с пълнеж от жълта пръст. За отопление служели камини, близки по вид до традиционния джамал — масивно зидано огнище или печка. Понякога прозорците имали стъкло. Керемидените фрагменти са твърде малко, за да докажат, че керемидата била обичайното покритие; много покриви вероятно били от дървени плоскости, слама или тръстика. Долният етаж можел да служи за обор, а на Царевец в подобни помещения вероятно се намирали занаятчийски работилници и магазини, наричани „продажници“.

Средновековните крепостни градове често заемали стръмни и скалисти места. Къщите се издигали на редове по склоновете и погледнати отдалеч образували почти непрекъсната повърхност от покриви. Йоан Кантакузин описва българската крепост Сервия в Македония като град с „малко къщи и много покриви“. Подобна гледка вероятно предлагали кварталите по долината на Янтра под Царевец. Хигиената на общите пространства била ограничена: тесните места край домовете често се превръщали в сметища. На Царевец по-често се откриват специално изкопани ями за отпадъци.

Болярските жилища в Червен, Калиакра, Мелник и други центрове се отличавали както с размерите си, така и с архитектурната украса. Замъкът в Червен заемал около 2000 кв. м, но фасадата му била необичайно строга. Единственият забележим декоративен елемент бил масивен каменен фриз под покрива. Възможно е суровият облик да е бил търсен нарочно, за да внушава сила и устойчивост. Други аристократически домове, особено южно от Стара планина, били описвани като високи и богати постройки с цветни фасади, геометрични орнаменти и метална украса.

В болярската архитектура се съчетавали мек варовик, червени тухли, декоративни керамични панички и дървени плоскости. Горните етажи били оживявани от арки и слепи ниши — вдлъбнатини, които наподобяват отвори, но не преминават през стената. По византийски образец някои домове може да са имали покривни градини, макар доказателствата за това да са косвени. Прозорците понякога били съставени от бледозелени, сини, виолетови, жълти или червени стъкла. Върху част от тях имало орнаменти, напомнящи метална решетка, сред които често се срещала четирилистна форма. Други прозорци били обрамчвани с мраморни плочи с кръгли отвори вместо с обикновени дървени капаци.

Най-добре проученото владетелско жилище е дворецът на Царевец. Първоначалният комплекс бил изграден при ранните Асеневци и впоследствие неведнъж преустройван. Той включвал жилищни, представителни и обслужващи помещения, предназначени за царското семейство и двора. Пожар унищожил двореца през 50-те години на XIV в., след което Иван Александър го възстановил в още по-представителен вид. Част от жилищните корпуси достигали два или три етажа. Архитектурните фрагменти и декоративните находки свидетелстват за богати фасади, но точният вид на много помещения може да бъде възстановен само приблизително.

Косвена представа за подвижното имущество на царския дом дава зестрата на Мария, дъщеря на Калоян и племенница на Борил. Борил я омъжил за латинския император Анри. Роберт дьо Клари погрешно я нарича дъщеря на Борил, но описва шествие от шестдесет мулета, натоварени със злато, сребро, коприна и накити. Животните били покрити с дълги червени копринени платове, които останали здрави въпреки калните пътища. Разказът не описва пряко дворцовите стаи, но показва мащаба и качеството на вещите, достъпни за българското владетелско семейство.

Средновековните миниатюри представят дворцовите зали с копринени завеси, кадифени драперии и грижливо изработени килими. Масите са показани с изобилие от храни и напитки в златни, сребърни и украсени керамични съдове. Макар тези изображения да са условни, археологическите находки подкрепят общата представа за разкош. Стените били изписвани с владетели и светци, а фрагмент с човешка ръка от тронната зала е дело на особено умел художник. Подовете също имали представителна украса: кубчета от бял, жълтеникав и розов мрамор, зелен серпентин и червен порфир образували мозайки с геометрични фигури и кръстове. Живопис е открита и в болярски замъци, но запазените там фрагменти обикновено отстъпват по изпълнение на дворцовите.

Писмените известия приписват несметни богатства и на двореца на видинския цар Иван Срацимир. В царските спални се споменават високи „златни легла“, издигнати над влажния под и покрити с цветни завивки и богати възглавници. По стените били окачвани множество свещници, а благовония изпълвали помещенията. Летописният език вероятно преувеличава отделни подробности, но заедно с археологическите и художествените данни очертава една устойчива картина: дворцовият уют и показност били несравними с теснотата, студа и оскъдното обзавеждане на повечето селски домове.