Зографски манастир

Манастирът е посветен на св. Георги и носи прозвището „Зограф“ — „живописец“ — заради легендата, че образът на светеца сам се изписал върху празна дъска в новооснования храм. Първият документ, в който обителта се явява като българска, е разписка от 980 г. за продажба на имот на килията „Св. Апостоли“, подписана на български от игумена Макарий. Най-късно към средата на XII век, във всички случаи преди 1169 г., „Св. Георги Зограф“ вече е български манастир и разширява значително българското духовно пространство на Атон.

Всички манастири в Света гора се смятат за царски — под закрилата на византийските императори, — и Зограф е под покровителството на българските царе. Неговият поменик пази списък на българските владетели, който историците използват и днес.

Царят, обявил се през 1230 г. за „цар на българи и гърци“, не може да се откъсне от традицията на василевсите да даряват светогорските манастири. Вероятно през същата година Иван Асен II посещава Атонския полуостров и издава грамоти за Ватопед, Ивирон, Зограф, Протата и Великата лавра; някои полулегендарни документи дори твърдят, че назначеният от него нов епископ на Йерисо се опитал да подчини Света гора. Според зографската традиция именно Иван Асен II е най-щедрият дарител на манастира. В „Разказа за зографските мъченици“ се споменава „кулата на цар Асен“, изгоряла заедно с църквата, книгите и съдовете при едно от нападенията над обителта.

Българо-византийският мир от 20-те години на XIV век донася на Зограф нови придобивки. През септември 1318 г., по молба на дъщеря си Теодора — съпругата на българския цар, — Михаил IX Палеолог нарежда да бъдат върнати на манастира имотите, заграбени от Великата лавра. През юли и септември 1325 г. Андроник II издава два хрисовула в полза на Зограф по молба на „високия цар на българите“ Михаил Асен, които осигуряват на обителта владението на Превиста.

Най-ценният документ на манастира е грамотата на Иван Александър от 1342 г. — хрисовул на пергамент, който се пази и днес в Зограф. С нея, със съгласието на младия император Йоан V Палеолог, царят дарява обителта със село Хантак в долината на Долна Струма, по онова време византийско. Подписът гласи: „Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“ — с епитета „верен“, заимстван от византийската канцеларска традиция.

Грамотата започва с похвала на Света гора — пристанище за спасението на всяка християнска душа, — където според преданието Богородица благословила планината като своя градина. Сред „домовете“ там, вдигнати от гърци и българи, сърби, руси и иверийци, е и този на св. Георги Зограф, който „отдавна се владее“ от благочестивите български царе, „деди и прадеди на моето царство“. С това Иван Александър заявява приемствеността си с Асеневци.

През XIII век с Зограф са свързани някои от най-важните български книги, като Радомировия псалтир и Драгановия миней. През XIV век ролята на обителта нараства още повече: тук и във Великата лавра пребивава бъдещият патриарх Евтимий, а светогорските преписвачи създават десетки книги за библиотеките на целия православен славянски свят. Зографски апостол от 1358–1359 г. е сред паметниците от времето на Иван Александър.

Сръбското завоевание на Македония поставя обителта в трудно положение. През 1351 г., за да ощети Зограф в полза на сръбския Хилендар, Стефан Душан унищожава шест негови грамоти, сред тях и една българска — вероятно на Иван Асен II.