Боянска църква

Бояна лежи в подножието на Витоша, над Средец. В началото на XI век тук стои крепост: около 1016 г. византийска войска, водена от Никифор Ксифий, превзема крепостта Бояна край София в последните години на войната срещу Самуиловите наследници. Най-старата част на църквата датира от същия XI век — малък кръстокуполен храм с вградени в ъглите на квадратния наос подпори, чиито стенописи са сред малкото запазени от времето на византийското владичество.

През 1259 г. севастократор Калоян пристроява към старата църква нова, двуетажна сграда. Приземието е оформено като крипта с полуцилиндричен свод — гробница на семейството и едновременно притвор към стария храм, — а на горния етаж е същинската църква, посветена на св. Никола. Така Боянската църква става типична семейна църква-гробница на болярски род, подобна на костницата на Бачковския манастир и на църквата „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост. Външните ѝ стени са богато украсени с керамопластика.

За самия Калоян знаем почти единствено от фреските и надписите в Бояна. Ктиторският надпис подчертава изрично, че той принадлежи на Българското царство, и назовава царуващия владетел. Калоян е братовчед на новоизбрания цар Константин Тих Асен, когото вероятно подкрепя в гражданската война след 1256 г. Отдавна се спори дали е тъждествен с цар Калиман II; Иван Божилов отхвърля тази идентификация, а заедно с нея пада и предположението, че Калоян е син на севастократор Александър и е наследил титлата си — Билярски смята, че той я получава от Константин Тих, който изгражда около себе си нов династичен кръг.

През 1259 г. са изписани не само новата, но и старата църква. Стенописите в Бояна са безспорно най-запазените и най-интересните от тази епоха и са най-яркият образец на Търновската живописна школа. Те съчетават канона с индивидуализирани лица и реалистични подробности. Шестнадесет сцени разказват живота на св. Никола от детството до смъртта му. В аркосолия на южната стена на притвора е сцената „Христос сред книжниците“, в която малкият Христос, ако не беше нимбът, би минал за портрет на момче. Друго изображение показва момче, освободено от арабски плен, облечено като дете от времето на художника.

На северната стена до сцената „Въведение Богородично“, по-късно изписана през XIV век, са ктиторите — севастократор Калоян и съпругата му Десислава, — а наблизо е двойката, която царува тогава в Търново, цар Константин Тих Асен и царица Ирина. Тези ктиторски и царски портрети са и единственият извор за одеждите на българските севастократори.

Бояна остава място на погребения на столичната аристокрация и през XIV век. От Бояна идва надгробният надпис на воеводата Витомир, син на цар Шишко, а в София е намерен златен пръстен-печат с надпис „Витомиров пръстен“.