1.Пустинниците на Лома
В скалите над река Русенски Лом, край днешното село Иваново, още през XIII век възниква пещерен монашески комплекс — цяла лавра от килии, параклиси и църкви, издълбани в отвесните стени на каньона. Монашеският живот тук продължава традицията на българските пустинници, които избират усамотението на планината или скалите. Близо до него, на същата река, лежи и големият град Червен.
2.Манастирът на Иван Асен II
Животът на манастира е тясно свързан с Йоаким — монах, който през 1234 г., след смъртта на търновския архиепископ Василий, е избран за глава на българската църква. Той заминава за Никея и получава сана си от патриарх Герман, а след признаването на патриаршията през 1235 г. става първият търновски патриарх на Второто царство. Житието му разказва, че цар Иван Асен II проявява голям интерес към скалния комплекс и изследователите го смятат за ктитор на манастира, посветен на архангел Михаил.
Църквата на този манастир се отъждествява с т. нар. „Затрупана църква“. Нейните стенописи, отнасяни към времето на Иван Асен II, развиват две теми на царската идеология — „Царят и неговата коронация“ и „Царят-триумфатор“, — същите, които са изобразени на златната монета и златния печат на царя. Силно повредени сцени са убедително разчетени като епизоди от живота на Иисус Навин, включително явяването на „вожда на Господнето войнство“ с гол меч пред Йерихон — образ, подходящ за владетел, който се смята за победител, воден от Бога.
3.Надписите
Скалните църкви са покрити с надписи. Едни от тях са подписи на книжовници: в една пещера с два гроба е издълбано „писа граматик Доброта многогрешник“, а по стените на т. нар. „Кръщелня“ — имената на граматика Дан и на Детко и Радослав, вероятно съвременници. Други надписи са тълкувани като свидетелства за последните години на цар Георги I Тертер: според Йордан Андреев управляваният от него град е бил Червен, а самият цар малко преди смъртта си се замонашил в един от Ивановските скални манастири и бил погребан там. Един от надписите говори и за човек, дошъл „от Романия“ — от византийските земи — в годините, когато българите от Тракия бягат на север от византийските издевателства.
4.Иван Александър и „Църквата“
През XIV век комплексът отново е в центъра на царското внимание. Цар Иван Александър възобновява или богато дарява т. нар. „Църквата“ — един от най-интересните скални храмове в Иваново. В нея е изписан неговият ктиторски портрет, днес твърде лошо запазен; сред надписите на царя, изброявани от изследователите, е и надписът от църквата в Иваново. Стенописите от това време, с изразителните си, почти театрални композиции, са сред върховете на Търновската живописна школа.