Мелник

Мелник е един от най-старите и най-важните градове в югозападните български земи. Крепостта е изградена след присъединяването на областта към Първото царство и се споменава в изворите още през X — началото на XI век; около нея се развиват занаяти и епископско седалище. През 1014 г., след неуспеха си при Струмица, Василий II се връща към Солун и по пътя обсажда Мелник, който се предава след кратка обсада.

През XII век градът е известен и като огнище на ереси. Западни автори, които описват организацията на дуалистите, назовават три техни „църкви“ в българските земи: Мелник, България и Драговития.

Скоро след смъртта на Калоян Мелник е в ръцете на цар Борил, който поставя там свой управител. Френските летописци го наричат „bailli Burille“ — Бориловият байюл, — и вероятно това е севаст Василий Вамбулинос. Когато в края на 1208 г. латинците обсаждат Сяр, местните гърци предпочитат да предадат града на българите и изпращат пратеници тъкмо при Бориловия управител в Мелник.

Към това време в града вече живеят и ромеи от Пловдив, преселени там по заповед на Калоян. Техните потомци, като Никола Манглавит, ще изиграят важна роля в съдбата на Мелник половин век по-късно.

През 1211 г., докато войските на Борил воюват срещу латинците при Солун, неговият братовчед Алексий Слав, съюзник и зет на император Анри, превзема Мелник и го прави своя главна резиденция. В грамотата си от 1220 г. Слав сам казва, че се е преселил от Цепина в „тукашното наше владение Мелник“, и основава в града манастира на Света Богородица. Изборът не е случаен: Мелник пази пътищата в долината на Струма, а Георги Акрополит нарича крепостта силна и почти непревземаема за всички противници.

Според Акрополит, след като завладява Мелник, Слав става самодържец и не се покорява на никого от съседните владетели — веднъж е съюзник на латинците, с които е сроден по брак, друг път застава на страната на българите по кръвно родство, а понякога и на Теодор Комнин. След смъртта на първата си съпруга, извънбрачната дъщеря на Анри, и особено след съюза между Анри и Борил от 1213 г., Слав остава изолиран; по-късно се жени за дъщерята на византийския велможа Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин.

Мелник при Слав е космополитен град. Сигилият му е писан на гръцки, а монасите, на които деспотът поверява манастира, носят гръцки имена. Сред градските първенци има над петстотин бежанци от Пловдив — висши чиновници, военни и монаси, напуснали града след превземането му от латинците, — които създават в Мелник своеобразна гръцка интелектуална среда. След битката при Клокотница през 1230 г. Иван Асен II завладява земите на Слав и бившият мелнишки господар, изглежда, доживява дните си при търновския двор като почитан роднина на царя.

След Клокотница Мелник влиза в пределите на царството и става център на административна област, към която принадлежи и Сяр. Тази власт обаче трае само до смъртта на Иван Асен II. През 1246 г., когато никейският император Йоан III Ватаци настъпва в Македония, той обсажда Сяр и скоро го превзема, подпомогнат от българския велможа Драгота. Веднага след това Мелник се предава доброволно — отново с участието на Драгота, а заедно с него и на Никола Манглавит, потомък на преселените от Калоян пловдивски ромеи.

Ватаци поставя за военен управител на Мелник и Сяр младия Михаил Палеолог — бъдещия император Михаил VIII. Местните българи обаче не се примиряват с чуждата власт. През 1255 г. жителите на Мелник, водени от същия Драгота, който някога е предал града на Никея, се опитват да отхвърлят византийското господство и да се върнат към България. Търново не им изпраща помощ и опитът завършва с неуспех.

В XIV век Мелник е византийски град, но и той не избягва смутовете. Около 1320-те години синът на великия логотет Теодор Метохит, който управлява Мелник, за кратко се отцепва от империята заедно с брат си, управител на Сяр.

В началото на пролетта на 1342 г. войските на Йоан Кантакузин превземат Мелник и Кантакузин оставя там за управител шурея си Йоан Асен. Престоят му е кратък: войските на сръбския болярин Хрельо обсаждат града, като преди това пресичат доставките на храна, и Йоан Асен, заплашен от глад и без надежда за помощ, предава Мелник. Хрельо задържа крепостта, когато през лятото на 1342 г. се връща под върховенството на Стефан Душан. След смъртта му в края на същата година негов наследник се опитва да задържи Мелник, но в началото на 1343 г. Душан изпраща войска и превзема града за себе си. Скоро и мелнишката митрополия минава под властта на сръбския патриарх в Печ.