Дръстър

Античният Дуросторум, наречен от ромеите Доростол или Дристра, а от българите Дръстър, е най-източният от големите градове по южния бряг на Дунав. През Първото царство той е седалище на патриарха, а според някои хронисти тук намира убежище и Симеон по време на унгарското нашествие. Положението му — срещу степта и в началото на пътищата към Добруджа и Черноморието — го прави ключ към Североизточна България.

След падането на Преслав през април 971 г. Йоан Цимиски тръгва към Дръстър, където се намират главните сили на киевския княз Светослав. Изненадан от загубата на столицата, князът, по думите на Скилица, избива 300 българи, заподозрени в симпатии към ромеите, и оковава хиляди други, страхувайки се от бунт. На 25 април императорът построява войската си пред града — пехотата в центъра, конницата на крилата — и битката започва.

Последва тримесечна обсада. Светослав заповядва да се изкопае ров около стените, а пред града се появяват византийските трирери с гръцки огън и корабите с припаси, които отрязват пътя по реката. Миниатюрите на Мадридския ръкопис на Скилица показват конници с дълги копия, които влизат в крепостта — вероятно българи, тъй като русите нямат конница. Изтощен от глада, Светослав сключва мир и напуска българските земи.

След войната Цимиски организира земите по двата бряга на Дунав в стратегии и Дръстър става главният град на областта, по-късно наречена Паристрион, с дук, а по-късно и катепан. Във византийската църковна йерархия Доростол е митрополия с пет подчинени епископии.

Градът е в центъра на последното голямо раздвижване на XI век. Към 1073 г. императорът изпраща в Дръстър като катепан вестарха Нестор, българин по род, направил кариера в Константинопол. На следващата година Нестор се обявява срещу Михаил VII, а въстаналото население на Дръстър и другите дунавски градове прониква дълбоко на юг, чак до Източна Тракия, но движението завършва с неуспех. Към 1086 г. византийската власт в Дръстър и земите на изток по Дунав рухва: в града се настанява печенежкият вожд Татуш, наричан още Хали, а наблизо — Сеслав и Саца, с които местните първенци сключват съюз срещу империята.

През въстанието на Ивайло Дръстър отново става бойно поле. Византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот превзема Преслав и преследва отстъпващите Ивайлови войски през Червен до Дръстър, където те намират сигурно убежище. След като Иван III Асен влиза в Търново през 1279 г., той и византийците изпращат армия срещу Ивайло, затворил се в силната крепост. Обсадата продължава три месеца, но градът не е превзет — свидетелство колко трудно се взема Дръстър, когато защитниците му решат да се бранят.

През втората половина на XIV век Дръстър е откъснат от Търново. Около 1370 г. добруджанският деспот Добротица, разширявайки владенията си на запад, присъединява крепостта, а за неин управител вероятно е поставен синът му Йоан Тертер. В монетарницата на Дръстър са сечени монети с монограм, които повечето изследователи свързват с него. Синът обаче води собствена политика: през 1376 г., във връзка с борбите за константинополския престол, Йоан Тертер застава на страната на Андроник IV и убива в Дръстър деспот Михаил Палеолог, зет на Добротица — с което проваля плановете на баща си към Трапезунд.

През 1388 г. великият везир Али паша преминава Стара планина, завзема Шумен и Провадия и обсажда Иван Шишман в Никопол. Българският цар е принуден да иска мир, а цената е предаването на Силистра. Османският хронист Нешри разказва, че царят се явил пред султана край Ямбол облечен в саван, проснал се на земята и обявил, че му предава най-хубавия си град.

След оттеглянето на Али паша Иван Шишман отказва да изпълни обещанието и дори се заема да укрепява Силистра. Отговорът е нова обсада на Никопол и нов разгром. Дръстър пада в ръцете на османците след упорита съпротива — според Леунклавий крепостта превъзхождала по сила всички останали в областта.