1.Скалният рид над Черни Лом
Червен лежи северно от днешното село със същото име в Русенско, около 20 километра югоизточно от Русе. Градът заема висок рид, обиколен от три страни — север, запад и юг — от река Черни Лом, чиито почти отвесни скални брегове го правят недостъпен от тези посоки. Мястото е обитавано още от траките в късната бронзова епоха, а в ранновизантийско време тук е издигната крепост.
Средновековните строители умело използват терена. Там, където скалните отвеси сами пазят града, стена изобщо не е градена; другаде тя е от ломен камък, споен с хоросан, и достига два метра дебелина. Крепостта има две порти — източна и западна. Една от кулите е на четири етажа, с бойници на горните два и бойна площадка със зъбери отгоре; тя е толкова добре запазена, че по-късно служи за образец при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец в Търново.
2.Възходът след 1185 г.
До края на XII век Червен заема само очертанията на старата ранновизантийска крепост, чиято стена е поправяна и обновявана. След освобождението от византийска власт градът започва бързо да расте и през XIII и XIV век се утвърждава като едно от най-известните политически, стопански и духовни средища на царството. Многократните преустройства, особено на цитаделата, се налагат от честите пожари и от новото строителство.
Червен е седалище на митрополит. В цитаделата е проучен цялостно замък — типичен феодален комплекс, подобен на търновския царски дворец, — с бойна кула в югоизточния ъгъл; в помещението при входа му са намерени множество огромни каменни топки за отбрана. Вероятно тъкмо тази сграда служи за резиденция на червенския митрополит. В града са разкрити и няколко църкви, чиито фасади са украсени с декоративна керамика и релефни „ломбардски“ арки, характерни за българското строителство от епохата.
Животът в квартала около цитаделата се вижда добре от разкопките. Наземните жилища с едно, две или три помещения са подредени покрай тесни, криви улици, често без настилка, а находките в тях — медни и по-рядко сребърни монети на търновските царе и скромен домашен инвентар — говорят за занаятчии и дребни търговци. Около феодалния комплекс са оставени малки открити площади, където при нужда да се събират хората.
3.Червен и царете
Червен е свързан с бурните събития от края на XIII век. През въстанието на Ивайло византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот, след като взема Преслав, преследва отстъпващите Ивайлови войски към Червен и оттам към Дръстър. Някои изследователи свързват града и с Георги I Тертер: според тълкуването на надписи в Ивановските скални църкви наблизо, градът, управляван от Тертер преди възкачването му на престола, е Червен, а самият цар малко преди смъртта си се замонашва и е погребан в един от Ивановските скални манастири. От Червен е известен и графит с името и званието на местен служител.
4.Унищожаването през 1388 г.
Краят идва с похода на великия везир Али паша през 1388 г. Според османския хронист Мехмед Нешри войските му завладяват крепостите Русе, Червен, Новград и Свищов — твърдините, които пазят удобните преправи през Дунав. Червен е превзет и изцяло опожарен; замъкът в цитаделата е ограбен и разрушен. Това е последното и най-тежко разрушение на града, след което той вече не се възстановява като средище.