Монетни находки в Търново

• Златната ордахан Токтъ (1290–1312) · 1 монета; хан Джанибег (1342–1357) · 3 монети; анонимни · 1 монетаМедни пулове, сечени в Крим.
• Исакчахан Ногай (1296–1300) · 3 монети; хан Чака (1296–1300) · 1 монета; имитации на хан Токтъ · 2 монети; деспотатът Исакча (1285–1296) · 1 монета; анонимни · 2 монетиСакчи, столицата на Ногай. Шестте дирхема са една колективна находка от Царевец.
• Дръстърдеспот Йоан Добротица (1367–1379) · 2 монети; Тертер, син на Добротица (1386–1388) · 1 монета
• АрджешВладислав I (1364–1377) · 10 монети; Раду I (1377–1383) · 1 монета; Мирча I (1386–1418) · 5 монетиШестнадесетте влашки монети. Дочев не разпределя монетите между двете монетарници.
• СеверинВтората влашка монетарница, действала от края на XIV в.
• БдинИван Срацимир (1356–1396) · 46 монети
• АдрианополТеодор Врана (1206–1208) · 4 монети
• КонстантинополКомнините и Ангелите (1092–1204); латински имитации (1204–1261); Палеолозите (1258–1391)Константинопол и Солун заедно: 5178 монети на Комнините и Ангелите, 2571 латински имитации и 883 монети на Палеолозите.
• НикеяТеодор I Ласкарис (1208–1222) · 32 монети
• МагнезияЙоан III Дука Ватаци (1222–1254) · 13 монетиЗлатни перпери.
• СолунТеодор Комнин Дука (1224–1230) · 28 монети; Мануил Комнин Дука (1230–1237) · 119 монети; Йоан Комнин Дука (1237–1244) · 156 монетиСъщо византийски и латински емисии — вж. Константинопол.
• ТиваГийом дьо ла Рош (1280–1287) · 1 монета; Ги II дьо ла Рош (1287–1308) · 1 монетаАтинското дукство.
• Артадеспот Йоан II Орсини (1323–1335) · 117 монетиЕпирското деспотство.
• КларенцияЛюдовик Бургундски (1313–1316) · 1 монетаАхейското княжество.
• Дубровниклатински имитации, серия C-D-U (1204–1261) · 624 монетиМонетарницата е несигурна: Константинопол или Дубровник.
• Венециядож Раниери Зено (1253–1268) · 1 монета; дож Лоренцо Тиеполо (1268–1275) · 3 монети; дож Якопо Контарини (1275–1280) · 2 монети; дож Пиетро Градениго (1289–1311) · 1 монетаСребърни грошове. Намерени са и 5 имитации, сечени в България.

По К. Дочев, „Монети и парично обръщение в Търново (XII–XIV в.)“, Велико Търново, 1992, обр. 4. Местата са нанесени на действителното им положение.

Столицата плаща и с чужди монети, особено когато собствените не стигат.

• Византия: Комнините и Ангелите

  1092–1204 · Злато, Електрон, Билон, Мед

  Парите, с които възстановеното царство започва. Монетите от началото на XII в. са единични, но след Мануил I и особено след 1186 г., когато Търново става столица, броят им скача: над 4700 от 5178-те са на Исак II и Алексий III. Почти всички са билонови скифати.

  5178 монети от Търново

• Латинските имитации

  1204–1257 · Мед

  Медни корубести монети, сечени след 1204 г. по византийски образци – близо 70% от всички монети в Търново за 1204–1257 г. Делят се на три серии: голямомодулните А-В (Константинопол) и А-С (Солун) от 1204–1230 г., серия C-D-U от 1220–1240 г. и малкомодулната А-Н от 1210–1240 г., от която са 1858 от търновските. Дочев вижда зад тях Венеция: договор от 1219 г. задължава венецианците да не копират никейските монети, а на част от имитациите се появяват светците-покровители на Венеция и Дубровник, непознати на византийските монети. Дубровник, с големите търговски права, дадени му от Иван Асен II, е главният им вносител в България. Монетите идват на големи суми и се приспособяват към по-ниското българско тегло.

  2571 монети от Търново

• Теодор Врана

  1206–1208 · Билон

  Четири корубести монети на „загадъчния Теодор“, приписвани на византийски бунтовник във Филаделфия или на цар Петър. Дочев разчита до фигурата надписа ВРАНАС: това са монети на Теодор Врана, васал на латинския император, управлявал Адрианопол и Димотика от 1206 г. Без императорска титла, но с двоен кръст – знак, че покровителства православните. Вероятно са сечени в Адрианопол.

  4 монети от Търново

• Никейската империя

  1208–1258 · Злато, Билон

  Никея пази Комниновата система – злато, сребро и билон, сечени в Никея и Магнезия, а от 1246 г. и в Солун. На монетите се появяват фамилните покровители на императорите, а също звездата и лилията, по-късно характерни за Палеолозите. От Теодор I в Търново има само билон, и то повечето малки подражания. По-ценни са 13-те златни перпери на Йоан III Ватаци – всичките от жилищните квартали на Царевец, където с тях запълват липсата на други пари.

  69 монети от Търново

• Солунската империя

  1224–1244 · Сребро, Мед

  След Клокотница (1230) Солун е зависим от България около 10–15 години и медните му скифати текат свободно на север: 28 на Теодор Дука, 119 на Мануил Дука и 156 на Йоан Дука в Търново. Монетите на младия Йоан Дука са най-изобретателни – той е изобразен като ангел с разперени криле, с херувими, серафими и лунен сърп, а един от типовете е най-ранното изображение на св. Никола на византийска монета. Той сече в три размера, от 23–25 до 13–16 мм, и почти всеки тип има съответствие и в по-малките серии.

  303 монети от Търново

• Палеолозите

  1258–1341 · Злато, Билон, Мед

  883 единични находки от 128 типа, сред тях над 15 непознати дотогава – най-голямото количество Палеологови монети, намирано в България. Те навлизат неравномерно: при Михаил VIII са малко, защото медта на Константин Асен стига, но от 1280 до 1330 г. се използват масово, докато българските монети са оскъдни, а търговията с Византия, особено износът на жито за Константинопол след брака на Теодор Светослав с византийска принцеса, носи пари. След Андроник III почти изчезват – монетите на Иван Александър стигат за всичко.

  883 монети от Търново

• Франкските княжества: Ахея и Атина

  1280–1316 · Сребро, Билон

  Държавите на кръстоносците в Гърция секат от средата на XIII в. плоски торнезета по образеца на Людовик IX – в Кларенца за Ахея и в Тива за Атина. В Търново са намерени само три, от Гийом и Ги II дьо ла Рош и от Людовик Бургундски; в цяла България такива монети има още в Кърджали и Мелник.

  3 монети от Търново

• Епир: Йоан II Орсини

  1323–1335 · Билон, Мед

  Торнезетата на епирския деспот копират денара на френския крал Людовик IX и се секат в големи количества. В Търново стигат, защото малкото монети на Михаил Шишман не покриват дребния обмен. Някои са препечатани със стамени на Андроник III, сечени в Солун – вероятно когато императорът подчинява Епир през 1335 г.

  117 монети от Търново

• Сърбия

  1282–1367 · Сребро, Мед

  Три сребърни гроша на крал Милутин и четири медни монети от 1355–1367 г. Въпреки общата граница сръбските пари почти не навлизат: Сърбия минава към сребро на марката още през 50-те години на XIII в., докато България остава на литрата и перперата. Сръбските грошове се срещат главно в Западна България.

  7 монети от Търново

• Венеция

  1253–1311 · Сребро

  Само осем гроша – от Раниери Зено до Пиетро Градениго – и пет подражания, сечени някъде в Северозападна България с теглото на българското сребро (1,40 г). Причината не е липса на търговия, а различни системи: Венеция смята в сребърна марка от 238,5 г, България – в перпери. Затова и самата Венеция през XIII в. търгува тук с византийски по вид монети и навлиза с гроша едва когато България започва да сече сребро. След Иван Александър грошове в Търново няма, макар венецианските документи за търговия с България от това време да са много.

  13 монети от Търново

• Златната орда

  1285–1357 · Сребро, Мед

  Най-ранните са следа от драмата около 1300 г.: медна монета от Исакча, столицата на хан Ногай в Северна Добруджа, и малка находка от Царевец с три дирхема на Ногай, един на сина му Чака и две подражания на дирхеми на хан Токтай. Чака е за кратко на търновския престол, преди Теодор Светослав да го свали. По-късните медни пулове на Токтай, Джанибег и от Крим идват най-вероятно с татарските наемници, които Михаил Шишман и Иван Александър водят срещу Византия.

  14 монети от Търново

• Влахия

  1364–1418 · Сребро

  Влашките воеводи започват да секат сребро едва при Владислав I (1364–1377), с кирилски надписи и тегло, близко до българското от Търново и Видин – защото Влахия дотогава плаща с български монети и продължава да ги използва в големи количества. В Търново са намерени 16 влашки монети: 10 на Владислав I, 1 на Раду I и 5 на Мирча I.

  16 монети от Търново

Повечето монети идват от Царевец, най-гъсто населения хълм, и от манастирите в подножието му. Трапезица и другите квартали почти не са разкопавани.

• Царевец – жилищните квартали

  Най-гъсто населената част на града. От кварталите по южния и северозападния склон, където живеят занаятчии, търговци, войници и прислуга, идват около 4500 единични монети – следата на всекидневната дребна търговия.

  11 колективни находки

• Царевец – Дворецът

  В Двореца и Патриаршията единичните монети са малко. Тук обаче, в приземно помещение, е открито съкровище от 791 сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен – голяма сума за времето си.

  5 колективни находки

• Манастирите „Великата лавра“ и „Св. Димитър“

  Около 2000 монети идват от двата манастира на терасите край Янтра. На храмовите им празници се устройват панаири и събори, затова те са и средища на търговия. Тук са и „сметните ями“, пълни с изхвърлени нарязани монети от реформата на Константин Асен.

  5 колективни находки

• Местността „Стрелбището“

  Тук е намерено най-голямото съкровище от Търново: 4356 билонови монети, предимно на Исак II и Алексий III, с 443 български имитации.

  1 колективна находка

• Трапезица

  Хълмът почти не е проучван след разкопките от 1900 г. От 33 случайно намерени монети 24 са български. В подножието му през 1984 г. е открито съкровище от 20–30 сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен.

  1 колективна находка

• Момина крепост и Френк хисар

  Проучени само частично, но и тук монетите сочат оживено парично обръщение, независимо от различния състав на населението.

• Неизвестно място в Търново

  Находките „Търново I–VI“, за които знаем само, че са от града.

  5 колективни находки

28 колективни находки от XII–XIV в., открити в Търново, подредени по брой монети.