Заготовките и работилницата
На Царевец, на терасата западно от т.нар. Балдуинова кула, са открити следи от обработка на мед: стопилки, парчета изкована медна ламарина и неотсечени, леко вдлъбнати пластинки, които по форма, тегло и състав приличат на българските имитации от тип С от началото на XIII в. Мястото остава занаятчийски квартал и през XIV в. Масовите медни имитации от това време се правят от изкован меден лист: най-ранните се изрязват с ножица на многоъгълни парчета, а по-късните се отсичат и отпечатват едновременно със замба. Затова много от тях са напукани по ръба или имат малки издатини там, където пластинката е била отчупена на ръка. Нито една от търновските имитации не е отлята. По няколко корубести медни монети на Иван Шишман от Търново личат следи от посребряване, попаднало върху тях неволно. Това показва, че билоновите и медните монети са сечени в една и съща работилница на търновската монетарница.
Корубести и плоски монети
След реформата на Алексий I Комнин от 1092 г. византийските златни, електронови и билонови монети са корубести – леко вдлъбнати като паничка (скифати); плоска остава само дребната медна монета, тетартеронът. Възстановеното българско царство поема тази система и до края на XIII в. сече и използва само корубести монети. Първата плоска българска монета е сребърната на Георги I Тертер. От Теодор Светослав нататък среброто в Търново е плоско, а медта още дълго се сече и в двете форми – при Иван Шишман корубестите и плоските медни монети носят едни и същи изображения.
Печатите и колко монети са сечени
Всяка монета се отсича между два гравирани печата (матрици) – лицев и опаков. Когато сред стотици намерени монети почти няма две, ударени с един и същ печат, значи печатите са били много и производството – голямо. Дочев използва това, за да прецени обема на търновската монетарница: сред 458 медни монети на Константин Асен открива само няколко еднакви двойки печати, което говори за 2–3 милиона монети; при Георги I Тертер 5 еднакви лицеви и 1 опакова двойка сочат 150–200 хиляди; при среброто на Иван Александър с Михаил Асен, 790 прегледани монети с шепа повторения, сочат няколко милиона монети за 1337–1355 г.
Гравьорите
Почеркът на гравьора издава кой и къде е сякъл монетата. Българските имитации от началото на XIII в. носят ръката на гръцки майстори, работили по оригиналните монети на Алексий III. Двете емисии на Иван Асен II са в изящния солунски стил и вероятно са сечени в Солун. С монетарницата на Константин Асен възниква търновска гравьорска школа, чийто маниер се разпознава столетие наред. Затова среброто на Георги Тертер, чужда работа, се отделя толкова ясно, а сребърният „цар-конник“ на Михаил Шишман и медта на Теодор Светослав, вариант Б, изглеждат работа на едни и същи ръце.
Монети „на брой от литра“
Сребърните монети на Търново не се теглят една по една. От определено количество метал – византийската литра от около 327 г – се отсича предварително определен брой монети, без всяка от тях да отговаря точно на теоретичното тегло. Затова монетите от една емисия варират, а стандартът се долавя само в средното тегло. Когато властта реши да извади повече монети от литрата, всяка монета олеква – така през XIV в. сребърната монета губи повече от половината си тегло.
Знаците на емисиите
Сребърните монети на Иван Александър с Михаил Асен се секат близо 40 години, а отделните емисии се различават по дребни знаци. Първата, около 1337 г., е с грижливо изписан сложен монограм на епитета „благоверен“ и обърнат монограм на титлата „цар“; следващата, най-масовата, съкращава епитета до две букви. След смъртта на Михаил Асен монограмът на титлата се изписва нормално, а най-леките късни монети вече имат вместо монограми групички от по три точки или звездички, понякога и монограма на Иван Шишман. Тези знаци вървят ръка за ръка с теглото, затова по тях се датират и находките.
Препечатване
Когато металът не стига, за заготовка се използва стара монета: върху нея се удря нов печат, а под него понякога личи предишният. За нумизмата това е подарък – препечатката показва кой тип е по-стар. Така Дочев подрежда типовете на Константин Асен и датира латинските имитации от серия А-Н до 40-те години на XIII в. Препечатването има и политически смисъл: в Търново има монета, която съчетава типовете на Константин Асен и на съперника му Мицо; Иван Шишман препечатва медни монети на Иван Срацимир със своя монограм, а една дори е пробита в средата, за да не се използва; Андроник III препечатва торнезетата на епирския деспот, когато подчинява Епир през 1335 г. Препечатките говорят и за недостиг – първото сребро на Иван Александър е ударено върху монети на Михаил Шишман, а 15 плоски медни монети на Иван Шишман – върху чужди.
Орязване и нарязване
Монета, която струва повече от новия стандарт, се изравнява с ножица. Около 1195–1204 г. византийската власт оряза по-старите и по-тежки билонови монети; в находката от „Стрелбището“ 667 от 4356 монети са орязани до 18–22 мм. В България от 20-те години на XIII в. тежките чужди монети се орязват до установения държавен мащаб: в Търново над 90% от голямомодулните монети от периода до 1257 г. са орязани или нарязани. През 40-те и 50-те години нарязването на половинки, третини и осминки цели вече просто повече монети – докато парчетата станат толкова малки, че не могат да служат за пари. Същото се повтаря в по-малък мащаб при монетите на Константин Асен в началото на 70-те години, при медта на Георги Тертер и при билона на Иван Шишман в средата на 80-те години на XIV в.
Контрол и претопяване
Държавата следи какво циркулира в столицата. Подражания на монетите на управляващия цар не се срещат – имитират се само по-старите издания, а в Търново не е открита нито една имитация на монета на Иван Шишман. На южния склон на Царевец са намерени два слитъка от полуразтопени имитации от XIV в., по единия от които още личат отделни монети. Дочев ги тълкува като иззети фалшиви пари, предадени за претопяване, чийто метал е отивал за официалното сечене. Контролът обаче не стига: при недостиг на истински монети жителите на Търново продължават да използват и забранените имитации.
Как се сечели монетите
Повечето от онова, което знаем за търновската монетарница, идва от самите монети: от формата им, от следите на печатите, от препечатките и орязаните ръбове.
5 мин четене≈991 думи