Пари и стойност

• Перпера (иперперон)

  Злато · корубеста · около 4,45 г – 1/72 от литрата

  Златната монета на реформата от 1092 г. и мярката, спрямо която се смята всичко останало. Първоначално е от злато около 20–22 карата; при Йоан III Ватаци съдържанието е 15–18 карата, при Михаил VIII – около 15, а от Андроник II до Йоан V пада от 14 на 11 карата, вече по-скоро електрон. Йоан V спира сеченето ѝ окончателно. В България перперата рядко е реална монета – в Търново са намерени 13 перпери на Ватаци – но остава единицата, в която се смятат сделки, мита и сребро.

  
  Иван Асен II

• Електронова трахея

  Електрон · корубеста · злато 6–7 карата

  Корубеста монета от сплав на злато и сребро, третинка от перперата. В Търново е рядкост – няколко екземпляра на Исак II.

• Билонова номизма (трахея)

  Билон · корубеста · 3,45 г и 5–9% сребро → 2,95 г и 3% сребро

  Корубеста монета от мед с малко сребро – ежедневните пари на Византия през XII в. Само четвъртото билоново сечене на Мануил I се изчислява на около 50 милиона монети. Средното тегло пада от 3,45 г при Мануил I до 2,95 г при Алексий III, а среброто – от 5–9% до 3%; лабораторният анализ на търновски монети дава 4–5% за Мануил I, 4% за Исак II и 3% за Алексий III. Заедно с това поевтинява и спрямо перперата – от 48 на 184 за една.

• Тетартерон

  Мед · плоска

  Най-дребната монета на Комниновата система, единствената плоска. Палеолозите подновяват масовото ѝ сечене след 1295 г.

• Медна корубеста монета (скифат)

  Мед · корубеста · 1,0–1,5 г през 1220–1240 г.; 2,0–3,0 г при Константин Асен

  Основната пара на XIII в. Латинските и солунските имитации, които пълнят пазара до 1257 г., се приспособяват към по-ниския български стандарт от 1,0–1,5 г. Константин Асен пуска пълноценни медни монети от 2–3 г, които за десетина години изтласкват нарязаните чужди пари. После и неговият стандарт олеква – в 1265–1268 г. с 0,5–0,75 г, а последният му тип е под 1 г.

  
  Константин Тих Асен

• Венециански грош

  Сребро · плоска · 2,178 г

  Плоската сребърна монета на Венеция, с непроменено тегло до 20-те години на XIV в. Тя е образецът за първото българско сребро, но в България се среща рядко – тук мярката е перперата, а грошът е по-тежък от българската монета и трябва да се ореже, за да се впише.

• Българската сребърна монета

  Сребро · плоска · 1,70 г при Георги Тертер → 0,50–0,70 г при Иван Шишман

  Плоска сребърна монета по образеца на венецианския грош, но по-лека. Дванадесет такива монети правят една перпера. Т.нар. „грошове“ и „полугрошове“ на Иван Александър с Михаил Асен не са два номинала, а една и съща монета, сечена 40 години с все по-ниско тегло – от 1,60 г през 1337 г. до 0,60–0,80 г в края.

  
  Иван Александър

• Василикон

  Сребро · плоска · около 2,0 г, после 1,0–1,5 г; 90–95% сребро

  Плоската сребърна монета, въведена от Андроник II през 1294–1295 г. по образеца на венецианския грош. Олеква бързо, но запазва високото си съдържание на сребро до 70-те години на XIV в.

• Торнезе

  Билон · плоска · 0,70–1,0 г, около 25% сребро

  Малка плоска билонова монета, въведена във Византия от Андроник II. Франкските княжества в Гърция и епирският деспот секат свои торнезета по образеца на денара на френския крал Людовик IX – именно те стигат до Търново.

• Стамен (стамина)

  Мед · корубеста

  Корубестата медна монета на Палеолозите; четири малки стамени правят едно торнезе. От края на XIII в. до около 1335 г., когато българските монети не стигат, търговията в Търново се върти до голяма степен с тях.

• Билоновата монета на Иван Шишман

  Билон · плоска · 1,40–1,50 г, после 1,01–1,10 г

  При недостиг на сребро Иван Шишман пуска през 1371–1372 г. плоски билонови монети с размера на старото сребро, но с изкуствено завишена стойност. Хората не им вярват – известни са само две колективни находки с тях, т.е. никой не ги е пестял. Вторият тип е по-лек, а в средата на 80-те години билонът се ореза и накрая е заменен с чиста мед.

  
  Иван Шишман

Перперата остава мярката, в която се смята всичко, а дребните монети спрямо нея поевтиняват.

Записани по онова време в Константинопол, в България и в съседните земи.

• Византия, 1092 г.

  1 златна перпера=3 електронови трахеи=48 билонови номизми=~864 медни тетартерона

• Константинопол, 1330-те, по флорентинския търговец Пеголоти

  1 перпера=12 сребърни василикона=12,5–13 венециански гроша

  1 василикон=8 торнезета

  1 торнезе=4 малки стамени

• България, XIV в.

  1 перпера, реална или само сметна=12 сребърни монети

• Франкска Гърция, XIII в.

  1 перпера=80–96 сребърни торнезета

  1 венециански грош=8–12 торнезета

• Златната орда, XIV в.

  1 сребърен дирхем=2 сребърни данака=32 медни пула

• Влахия, от 1365 г.

  1 сребърна марка, около 210 г=200 дукатаили300 динараили600 бани