1.Петрич над Станимака
Средновековният град Стенимахос (Станимака) е разположен в подножието на Средните Родопи, точно където планината отстъпва място на Тракийската низина. Най-важната му част е крепостта Петрич, известна днес като Асеновата крепост. На най-високото място е цитаделата с жилището на местния владетел, водохранилище и голямата църква „Св. Богородица Петричка“, обградени с дебела каменна стена. Под крепостта е средновековното селище Петрич — подградието на града.
Църквата „Св. Богородица Петричка“ е двуетажна — с крипта отдолу и същинска църква отгоре, — от същия тип като костницата на близкия Бачковски манастир, който е посветен на Богородица Петрициотиса, тоест Петричка, по името на селото до крепостта. Тъй като крепостта пази важния път от Беломорието към Тракийската низина, тя често сменя притежателите си.
2.Латинците в Станимака (1205–1208)
След Четвъртия кръстоносен поход Станимака е латинска. През юни 1205 г., когато Калоян наближава Пловдив и местните павликяни предлагат да му предадат града, кръстоносецът Рение дьо Три изоставя Пловдив и се затваря в Станимака — оттеглянето му повече прилича на бягство. Там той остава обсаден цели тринадесет месеца, докато през 1206 г. регентът Анри дьо Фландър, преследвайки отстъпващия Калоян, не се отклонява към Родопите и не го освобождава. Именно в Станимака Анри научава за смъртта на император Балдуин в български плен.
Две години по-късно, след победата на латинците при Пловдив през 1208 г., в Станимака са договорени условията на съюза между Анри и деспот Алексий Слав: императорът дава на Слав дъщеря си за съпруга, деспотско достойнство и обещание за помощ в стремежа му към българската корона. Сватбата е отпразнувана в Константинопол през ноември 1208 г.
3.Надписът на Иван Асен II (1231)
След Клокотница през 1230 г. крепостта е в ръцете на Иван Асен II. Царят я обновява и оставя за това датиран строителен надпис, който започва „В лето 6739, индикт 4“ — 1231 г. — и го нарича цар „на българи и гърци и прочие страни“. Заедно с Боженишкия надпис това е един от двата каменни текста от епохата, които носят съществена информация, а не просто титла: година след Клокотница те повтарят претенцията на търновската колона, че победата е променила как българският владетел има право да се нарича.
4.Между България и Никея (1246–1344)
След смъртта на Иван Асен II никейският император Йоан Ватаци завзема Станимака без съпротива. В края на 1254 г. Михаил II Асен я връща заедно с другите родопски крепости, но още на следващата година Теодор II Ласкарис отново я превзема. През 1262 г. Константин Тих Асен напада Тракия и взема Станимака и Пловдив, но през 1263 г. ромеите ги отвоюват. В тези години Константин е притиснат в Станимака от своя съперник Мицо и се спасява само благодарение на ромейски войски.
Последното българско владичество над крепостта започва през 1344 г., когато Анна Савойска отстъпва на Иван Александър деветте крепости в подножието на Родопите, сред които е и Станимака, в замяна на помощта му срещу Йоан Кантакузин. Крепостта и градът се изплъзват от България заедно с цялата Горнотракийска низина, когато османците завладяват Пловдив около 1363–1364 г.