1.Крепостта на Калето
Цепина се издига в североизточната част на Чепинската котловина, на стръмен връх, който местните наричат Калето, на около 1100 метра надморска височина и на няколко километра от днешното село Дорково. Две водни цистерни, облицовани с влагоустойчива мазилка, осигуряват водата на защитниците. Разкопките разкриват и църква в крепостта, както и фрагменти от релефна пластика. Император Теодор II Ласкарис нарича Цепина „знаменита и прочута крепост“ — най-укрепената, най-недостъпната и съвършено непревземаема.
2.Първата столица на деспот Слав
След смъртта на Калоян неговият сестрин син Алексий Слав, един от Асеневците, които не признават властта на Борил, се обявява за самостоятелен владетел на областите в Пирин и Родопите. Първата му столица е Цепина. В собствения си сигилий от 1220 г. Слав пише, че се е преселил от Цепина в новото си владение Мелник — по-удобен и по-престижен град в долината на Струма.
3.Война с Никея (1246–1256)
След смъртта на Иван Асен II никейският император Йоан III Ватаци настъпва в Тракия и почти без съпротива завзема Станимака, Цепина и градовете в Родопите; Марица става граница. В края на 1254 г. младият цар Михаил II Асен използва смъртта на Ватаци и изпраща войски в Родопите. Местното българско население, подчертава Акрополит, доброволно приема българската власт и българите бързо превземат Станимака, Перущица, Кричим, Цепина, Устра, Перперакион и областта Ахрида — повечето крепости са недостроени и без нужното оръжие.
Отговорът на новия император Теодор II Ласкарис е бърз. Той си връща всички освободени градове — с изключение на Цепина. През есента на 1255 г. Теодор II събира цялата войска при Одрин, безброй коли за обсадните машини и припасите, стрелци и боздуганоносци и тръгва срещу крепостта. При Макриливада армията е застигната от силна снежна буря и повечето пълководци съветват императора да се върне, но той продължава. Цепина обаче устоява: въпреки че Теодор лично ръководи обсадата, всички пристъпи са отбити и императорът се оттегля.
Крепостта, която не пада с оръжие, е загубена с дипломация. През 1256 г. при Теодор II пристигат български пратеници, водени от русина Ростислав Михайлович, тъста на Михаил II Асен, и предлагат мир. Ростислав приема без възражения византийските условия: границите остават, а българите се задължават да предадат Цепина. Договорът е сключен към края на юни или началото на юли 1256 г.
4.Деветте крепости (1344)
Близо век по-късно Цепина отново се връща в българските земи. През 1344 г., в разгара на византийската гражданска война, регентката Анна Савойска търси помощта на Иван Александър срещу Йоан Кантакузин. Като цена той иска деветте крепости в подножието на Родопите, сред които са Цепина, Станимака и Пловдив. Получената област, която се простира от Пловдив и Перущица до Цепина и оттам на югоизток до Косник, е населена предимно с българи, но тепърва трябва да бъде приобщена към царството.