1.Названието и ролята
Българските свидетелства представят примикюра преди всичко като част от местното управление. В Рилския хрисовул на цар Иван Шишман — тържествена владетелска грамота — примикюрите са поставени на трето място в защитната клауза, след севаста, сан от византийски произход, и практора, фискален служител. Във Витошката грамота те са пети, след кефалията, тоест местния управител, практора, кастрофилакса, който отговаря за крепостта, и десетника. Тези списъци показват, че длъжността е била позната на царската администрация, но различното ѝ място не позволява да се възстанови точен и неизменен ранг.
Названието е влязло в българския чрез гръцкото „πριμικήριος“, което произлиза от латинското „primicerius“ — първият, записан върху восъчна табличка или в служебен списък. Основният смисъл е „пръв в реда“ или „началник“. Във Византия примикюр се наричал ръководителят на определена служба или група и са известни множество разновидности на длъжността. Там названието можело да обозначава както действителна служба, така и титулярно достойнство. Българските извори свидетелстват само за служебна функция и не дават основание примикюрът да се смята за почетна титла.
По-различна представа предлага проложното житие на св. Михаил Воин от Потука, тоест кратък житийен текст, предназначен за църковния календар. В него Михаил, след като навършил двадесет и пет години, бил избран за примикюр над „свободни войници“. Това може да означава командир на отряд, съставен от военно население с особен статут и избиращ собствен предводител. Сведението обаче не доказва съществуването на такава длъжност в българската войска: разказът е свързан с войните на Византия и може да отразява гръцки първообраз. Значението му е преди всичко езиково, защото показва, че среднобългарският е познавал термина и е можел да го употребява във военен смисъл.
2.Успоредици и продължение
Сръбските свидетелства помагат да се изясни възможната местна роля на примикюра. В грамота на царица Евдокия и сина ѝ Константин от 1381 г. примикюрите са свързани със старшинството в определено село. Законникът на Стефан Душан ги поставя сред лицата, които упражняват власт над селска общност и носят отговорност, ако при тях бъде открито крадено или ограбено имущество. В сръбските земи примикюрът изглежда близък по положение до кнеза, особено в планинските области и в районите до гръкоезичните части на държавата. Вероятно той често е ръководел катун — подвижна или полуподвижна пастирска общност — вместо обикновено земеделско село. Названието е засвидетелствано и във Влашко.
Институцията продължила да съществува под османска власт. Законът за кнезовете и примикюрите във Видинския санджак им възлага съдействие при събирането на данъци, издирването на избягала рая — данъчно зависимото население — и изпълнението на някои полицейски, съдебни и свързани с военната организация задачи. Срещу службата си те получавали данъчни облекчения и освобождаване от част от задълженията към санджакбея, областния управител. Длъжността обичайно оставала в семейството и преминавала към син. Сведенията, че по-рано примикюрите разполагали и със зависима рая като възнаграждение, говорят за сравнително високо положение и допускат връзка с част от старата християнска аристокрация, без да я доказват за всеки отделен случай.
По-късни османски текстове очертават разлика между кнеза и примикюра: кнезът можел да получава тимар, тоест приход от определени земи срещу служба, докато примикюрът се ползвал главно с данъчни привилегии. Сред власите в Босна е засвидетелствана йерархия, при която един кнез стоял над тридесет и седем примикюри. Военното значение на длъжността личи по-ясно в законите за войнуците — привилегировано християнско население, изпълняващо помощна служба за османската войска. Там са споменати войнушки примикюри и лагатори, друга длъжност в същата организация; те били освободени от данъци, но всяка година служели в султанските конюшни.
Най-вероятно в България от времето на Второто царство примикюрът обикновено е бил местен служител: селски старейшина, ръководител на катун или началник на общност с особен статут. В някои среди названието е можело да се употребява и за предводител на военен отряд. Не са известни по име сигурни български носители на длъжността, нито свързани с нея отличителни знаци, печати или монети. Изворите не позволяват да се определи кога точно институцията е възникнала или кога е престанала да съществува; сигурно е само, че тя се среща в късносредновековните грамоти и че названието, заедно с част от функциите, оцелява след османското завоевание. Възможно е да е имало примикюри и начело на други служби, но преки сведения за това липсват.
Българските извори показват примикюра най-вече като човек от местното управление. В Рилския хрисовул на цар Иван Шишман — тържествена владетелска грамота — примикюрите са поставени на трето място в защитната клауза, след севаста, който е сан от византийски произход, и практора, тоест фискален служител. Във Витошката грамота те са пети, след кефалията, тоест местния управител, практора, кастрофилакса, който отговаря за крепостта, и десетника. Тези подредби показват, че длъжността е била позната на царската администрация. Но тъй като мястото ѝ е различно в отделните текстове, не може да се възстанови точен и постоянен ранг.
Самото название е дошло в българския език през гръцкото „πριμικήριος“, а то идва от латинското „primicerius“. То първоначално означава „първият, записан върху восъчна табличка или в служебен списък“. Основната му идея е „пръв в реда“ или „началник“. Във Византия примикюр е бил водач на определена служба или група и са познати много видове на тази длъжност. Там думата е можела да означава както истинска служба, така и само почетно звание. Българските извори обаче показват само служебна функция. Затова няма основание примикюрът да се приема за почетна титла.
По-различна картина дава проложното житие на св. Михаил Воин от Потука, тоест кратък житийен текст за църковния календар. В него Михаил, след като навършил двадесет и пет години, бил избран за примикюр над „свободни войници“. Това може да значи командир на отряд от военно население със специален статут, което само избирало свой водач. Но това известие не доказва, че такава длъжност е съществувала в българската войска. Разказът е свързан с войните на Византия и може да следва гръцки образец. Най-важното тук е езиковото значение: среднобългарският е познавал термина и е можел да го използва във военен смисъл.
Сръбските извори помагат да се види и една възможна местна роля на примикюра. В грамота на царица Евдокия и сина ѝ Константин от 1381 г. примикюрите са свързани със старшинството в определено село. Законникът на Стефан Душан ги поставя сред хората, които имат власт над селска общност и носят отговорност, ако у тях бъде намерено крадено или ограбено имущество. В сръбските земи примикюрът изглежда близък по положение до кнеза, особено в планинските области и в районите край гръкоезичните части на държавата. Вероятно той често е ръководел катун — подвижна или полуподвижна пастирска общност — а не обикновено земеделско село. Названието е засвидетелствано и във Влашко.
Тази институция продължила да съществува и под османска власт. Законът за кнезовете и примикюрите във Видинския санджак им възлага да помагат при събирането на данъци, да издирват избягала рая — данъчно зависимото население — и да изпълняват някои полицейски, съдебни и военни задачи. В замяна те получавали данъчни облекчения и освобождаване от част от задълженията към санджакбея, тоест областния управител. Обикновено длъжността оставала в едно семейство и преминавала към сина. Сведенията, че по-рано примикюрите са имали и зависима рая като възнаграждение, показват сравнително високо положение. Те позволяват и връзка с част от старата християнска аристокрация, макар това да не може да се докаже за всеки отделен случай.
По-късни османски текстове правят разлика между кнеза и примикюра. Кнезът е можел да получава тимар, тоест доход от определени земи срещу служба, а примикюрът най-вече се е ползвал с данъчни привилегии. Сред власите в Босна е засвидетелствана и йерархия, в която един кнез стоял над тридесет и седем примикюри. Военното значение на длъжността личи още по-ясно в законите за войнуците — привилегировано християнско население, което служело като помощен състав на османската войска. Там са споменати войнушки примикюри и лагатори, друга длъжност в същата организация; те били освободени от данъци, но всяка година служели в султанските конюшни.
Най-вероятно в България през времето на Второто царство примикюрът обикновено е бил местен служител: селски старейшина, водач на катун или началник на общност със специален статут. В някои среди названието е можело да се използва и за предводител на военен отряд. Не са известни по име сигурни български носители на длъжността, нито отличителни знаци, печати или монети, свързани с нея. Изворите не позволяват да се каже кога точно тази институция се е появила или кога е изчезнала. Сигурно е само, че тя се среща в късносредновековните грамоти и че названието, заедно с част от функциите му, оцелява и след османското завоевание. Възможно е примикюри да е имало и начело на други служби, но за това няма преки сведения.
Примикюрът е бил най-вече местен човек в управлението. В Рилската грамота на цар Иван Шишман и във Витошката грамота той е нареден на различно място сред други служители. Това показва, че длъжността е била позната, но не е имала един точен ранг.
Името идва от стар чужд език и значи „пръв“ или „началник“. В българските извори примикюрът изглежда като служба, а не като почетна титла.
В едно житие на св. Михаил Воин от Потука се казва, че той станал примикюр над „свободни войници“. Това подсказва и военен смисъл, но не доказва, че такава войска е имало в България.
Сръбските и по-късните османски извори показват, че примикюрът често е бил селски старейшина, началник на катун или водач на общност. При османците той помагал при данъците, търсенето на избягали хора и други местни дела. Длъжността често се предавала в семейството.
Най-вероятно през Второто българско царство примикюрът е бил местен управител, а понякога и водач на малък отряд. Не се знае точно кога е възникнала тази длъжност и кога е изчезнала.