Градска управа
Градската управа във Второто българско царство е слабо засвидетелствана и не може да бъде възстановена като ясно устроена институция. Грамоти от XIII–XIV в. разграничават градовете от околните области, а разказът за погребението на св. Сава през 1236 г. споменава особени началници на Търново. Тези сведения подсказват административна обособеност на градовете, но не доказват съществуването на самоуправляващи се градски общини.
„Градска управа“ е съвременно обобщаващо название, а не сигурно засвидетелствана средновековна служба. Данните идват предимно от владетелски грамоти и повествователни съчинения. В Дубровнишката и Виргинската грамота „град“ е изброен отделно от „хора“ — дума, която тук означава страна, земя или териториална област. Тъй като това са официални документи, разграничението вероятно е административно, а не само описание на селища и местност. Все пак не може напълно да се изключи по-обща географска употреба.
Договорът на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253 г. също говори поотделно за сръбски и крайморски земи и градове. Макар този пасаж да не описва непосредствено устройството на България, той показва, че градът е възприеман като обособен елемент на териториалната организация. В същия договор се изброяват данъци и „берии“ — различни фискални вземания, от които дубровнишките търговци са освободени. Това представя градовете не само като пазари и търговски средища, но и като места, в които се упражнява административен и данъчен контрол. Рилският хрисовул на цар Иван Шишман от 1378 г., тоест тържествена владетелска грамота, постановява, че град Стоб няма власт над зависимите от Рилския манастир хора. Подобна клауза предполага градска юрисдикция, чиито граници могат да бъдат ограничени чрез манастирска привилегия.
Най-прякото известие за градски власти е свързано със смъртта на св. Сава Сръбски в Търново през 1236 г. В житието му Теодосий Хилендарец разказва, че патриарх Йоаким I дошъл за погребението заедно с епископи, игумени и „начелники града“. Множественото число може да означава група столични длъжностни лица или хора, признати за ръководители на града. Единственото споменаване обаче не разкрива дали те са били представители на царската власт, местни служители или просто влиятелни първенци. Не са известни редът за назначаването им, мястото им в служебната йерархия, конкретните им правомощия или свързани с тях печати, знаци и монети.
По-късният разказ на Владислав Граматик за опита на търновските първенци да предотвратят пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не може да служи като пряко свидетелство за Второто българско царство. Събитието е от XV в., когато Търново вече се намира под османска власт, и вероятно става дума за влиятелни християни редом с османската администрация, а не за продължение на стара българска институция. Няма основание градските власти в България да се определят като зародиш на западноевропейска или италианска комуна — автономна градска общност със собствено корпоративно управление. Не може да бъде доказано и пряко устройство по определен византийски модел, а сравненията с Византия, Влашко, Молдова или западните балкански земи не запълват липсата на български свидетелства. Най-предпазливият извод е, че поне столицата и вероятно някои други градове са имали собствено административно началство или особена юрисдикция. Неговият състав, функции и по-нататъшна съдба остават неизвестни.