„Градска управа“ е съвременно обобщаващо название, а не сигурно засвидетелствана средновековна служба. Данните идват предимно от владетелски грамоти и повествователни съчинения. В Дубровнишката и Виргинската грамота „град“ е изброен отделно от „хора“ — дума, която тук означава страна, земя или териториална област. Тъй като това са официални документи, разграничението вероятно е административно, а не само описание на селища и местност. Все пак не може напълно да се изключи по-обща географска употреба.
Договорът на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253 г. също говори поотделно за сръбски и крайморски земи и градове. Макар този пасаж да не описва непосредствено устройството на България, той показва, че градът е възприеман като обособен елемент на териториалната организация. В същия договор се изброяват данъци и „берии“ — различни фискални вземания, от които дубровнишките търговци са освободени. Това представя градовете не само като пазари и търговски средища, но и като места, в които се упражнява административен и данъчен контрол. Рилският хрисовул на цар Иван Шишман от 1378 г., тоест тържествена владетелска грамота, постановява, че град Стоб няма власт над зависимите от Рилския манастир хора. Подобна клауза предполага градска юрисдикция, чиито граници могат да бъдат ограничени чрез манастирска привилегия.
Най-прякото известие за градски власти е свързано със смъртта на св. Сава Сръбски в Търново през 1236 г. В житието му Теодосий Хилендарец разказва, че патриарх Йоаким I дошъл за погребението заедно с епископи, игумени и „начелники града“. Множественото число може да означава група столични длъжностни лица или хора, признати за ръководители на града. Единственото споменаване обаче не разкрива дали те са били представители на царската власт, местни служители или просто влиятелни първенци. Не са известни редът за назначаването им, мястото им в служебната йерархия, конкретните им правомощия или свързани с тях печати, знаци и монети.
По-късният разказ на Владислав Граматик за опита на търновските първенци да предотвратят пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не може да служи като пряко свидетелство за Второто българско царство. Събитието е от XV в., когато Търново вече се намира под османска власт, и вероятно става дума за влиятелни християни редом с османската администрация, а не за продължение на стара българска институция. Няма основание градските власти в България да се определят като зародиш на западноевропейска или италианска комуна — автономна градска общност със собствено корпоративно управление.
Не може да бъде доказано и пряко устройство по определен византийски модел, а сравненията с Византия, Влашко, Молдова или западните балкански земи не запълват липсата на български свидетелства. Най-предпазливият извод е, че поне столицата и вероятно някои други градове са имали собствено административно началство или особена юрисдикция. Неговият състав, функции и по-нататъшна съдба остават неизвестни.
„Градска управа“ е съвременно обобщаващо название. Не знаем със сигурност дали такава служба е съществувала в Средновековието. Данните за нея идват главно от владетелски грамоти и разказни съчинения. В Дубровнишката и Виргинската грамота „град“ е изброен отделно от „хора“ — дума, която тук означава страна, земя или териториална област. Понеже тези текстове са официални документи, това разграничение най-вероятно е административно, а не просто описание на селища и местности. Все пак не може напълно да се изключи и по-общо географско значение.
Договорът на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253 г. също говори отделно за сръбски и крайморски земи и градове. Макар този пасаж да не показва пряко как е била устроена България, той подсказва, че градът е бил виждан като отделна част от териториалното устройство. В същия договор са изброени данъци и „берии“ — различни държавни вземания, от които дубровнишките търговци са били освободени. Това показва градовете не само като пазари и търговски центрове, но и като места, където държавата е събирала данъци и е упражнявала контрол. Рилският хрисовул на цар Иван Шишман от 1378 г. — тоест тържествена владетелска грамота — постановява, че град Стоб няма власт над зависимите от Рилския манастир хора. Такава клауза предполага градска юрисдикция, тоест право на градските власти да управляват и съдят в определени граници, които могат да бъдат ограничени с манастирска привилегия.
Най-прякото известие за градски власти е свързано със смъртта на св. Сава Сръбски в Търново през 1236 г. В житието му Теодосий Хилендарец разказва, че патриарх Йоаким I дошъл за погребението заедно с епископи, игумени и „начелники града“. Това множествено число може да означава група столични длъжностни лица или хора, смятани за ръководители на града. Но само това едно споменаване не ни казва дали те са били хора на царската власт, местни служители или просто влиятелни първенци. Не знаем и как са били назначавани, къде са стояли в служебната йерархия, какви точно права са имали или дали са били свързани с печати, знаци и монети.
По-късният разказ на Владислав Граматик за опита на търновските първенци да спрат пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не може да се използва като пряко доказателство за Второто българско царство. Това събитие е от XV в., когато Търново вече е под османска власт, и най-вероятно става дума за влиятелни християни, които действат редом с османската администрация, а не за продължение на стара българска институция. Затова няма основание градските власти в България да се описват като начало на западноевропейска или италианска комуна — тоест самоуправляваща се градска общност със собствено общо управление.
Не може да се докаже и пряко, че тук е действал точно византийски модел. Сравненията с Византия, Влашко, Молдова или западните балкански земи не запълват липсата на български свидетелства. Най-предпазливият извод е, че поне столицата и вероятно още някои градове са имали свое административно началство или особена юрисдикция. Как са били устроени тези власти, какви функции са изпълнявали и каква е била по-нататъшната им съдба, остава неизвестно.
„Градска управа“ е съвременно общо име. Не знаем със сигурност дали е имало точно такава средновековна служба. Изворите са главно царски грамоти и стари разкази. В тях градът често е отделен от земята около него. Това подсказва, че градовете са били не само селища, а и важни части от управлението.
В договора на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253 г. се вижда, че градовете са били свързани и с данъци и такси. Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г. пък показва, че град Стоб не е имал власт над хората на Рилския манастир. Значи някои градове са имали свои права, но те можели да бъдат ограничавани.
Най-прекият знак за градски власти е от Търново през 1236 г., когато умира св. Сава Сръбски. В разказа се споменават и „начелници на града“. Но не знаем кои точно са били те и какво са правели. По-късни разкази от XV в. не могат да докажат старо българско устройство.
Най-вероятно столицата и може би още някои градове са имали свое местно началство или особени права. Но как точно е било устроено това, не знаем.