Първо монголско нашествие (1241–1256)
Периодът 1241–1256 г. в историята на Второто българско царство е белязан от наследяването на властта от малолетния цар Калиман I Асен след смъртта на Иван II Асен през 1241 г. Управлението е осъществявано чрез регентство, което поддържа дипломатически отношения с Никейската и Латинската империи. В този период България е заплашена от монголските нашествия около 1243 г., които оказват влияние върху стабилността на държавата. След смъртта на Калиман през 1246 г. властта преминава към Михаил II Асен, чиято майка Ирина Комнина поема реалното управление. През този период българските владения на север от Дунав, особено Браничевската област, са обект на унгарска и сръбска експанзия, като българските боляри Дърман и Куделин успяват временно да запазят независимостта си, но в крайна сметка териториите са завладени от Стефан Драгутин със съдействието на Сърбия и татарски наемници.
Генерирано на 5.04.2026 г.
Ключови събития
- 11241 г. – Смъртта на цар Иван II Асен и възшествието на малолетния Калиман I Асен, първото наследяване на царската власт от баща към син в историята на Второто царство.
- 21243 г. – Монголско нашествие в България, което поставя държавата под сериозна заплаха.
- 31246 г. – Смъртта на Калиман I Асен и възкачването на Михаил II Асен на престола, с реално управление от майка му Ирина Комнина.
- 41272–1284 г. – Българските боляри Дърман и Куделин укрепват Браничевското княжество и отблъскват унгарски походи, като побеждават унгарската войска, водена от бан Георги.
- 51290 г. – Стефан Драгутин започва поход срещу Браничевското княжество, но претърпява поражение.
- 61291 г. – Обединените сръбски войски на Стефан Драгутин и Стефан Урош II Милутин нахлуват в Браничевската област, побеждават Дърман и Куделин, които търсят помощ от татарския хан Ногай.
- 7След 1291 г. – Завладяване на Браничевската област от Стефан Драгутин и включването ѝ в сръбските владения, с последващо опустошение от татарски отряди и нахлуване в Южна Унгария.