1.Обителта на Григорий Пакуриани (1083)
Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Пакуриани — висш византийски сановник от грузински произход — в долината на река Чепеларе над Станимака (днешния Асеновград). По онова време земите са под византийска власт и повечето църкви се издигат от високопоставени ктитори като него. Сред манастирите, възникнали в българските земи през XI–XII век, Бачковският е безспорно на първо място.
Типикът, който основателят съставя през 1083 г., урежда подробно живота на братството. В него се споменава и манастирско училище: в него се обучават само шест ученици под надзора на „старец“ — звание, давано не на най-възрастния, а на най-образования монах.
2.Костницата
Най-ценният паметник на манастира е костницата, разположена на около 300 метра източно от него. Тя е двуетажна: приземието е оформено като крипта за погребения, а на горния етаж е същинската църква. Този тип църква-гробница се среща и при църквата „Св. Богородица Петричка“ в близката Асенова крепост и при Боянската църква, построена от севастократор Калоян като фамилна гробница.
Стенописите в костницата са сред най-добре запазените от времето на византийското владичество. Те се отличават с внимателното моделиране на човешките тела и с издължените пропорции на фигурите — образец на високото византийско изкуство, оказало влияние върху по-късната живопис в българските земи.
3.Портретът на Иван Александър
През XIV век Бачково влиза в кръга на манастирите, които цар Иван Александър обновява, преустройва или богато дарява — наред с Драгалевския манастир, „Църквата“ в Ивановския скален комплекс, месемврийските обители и Зограф на Атон. В северозападната ниша на притвора на същинската църква в костницата е изписан ктиторският портрет на царя.
Образът е един от най-ярките примери за ктиторските портрети, характерни за Търновската живописна школа, наред с тези на севастократор Калоян и Десислава в Бояна. На него Иван Александър носи полусферичната корона, която се появява към средата на XIV век и е позната и от миниатюрите на Манасиевата хроника и Лондонското четвероевангелие — украсена с четири скъпоценни камъка в червено. Даренията за Бачково, Мрака и Месемврия се тълкуват от някои изследователи като част от обща политика, в която културата служи за укрепване на границите.