Рилски манастир

Иван Рилски (около 876 — 18 август 946) е най-популярният български светец. За разлика от учениците на Кирил и Методий, той не е книжовник и мисионер, а отшелник от обикновено семейство, който минава по традиционния път на монашеството — пустинножителство, подвизи и постепенна слава, първо сред народа и после сред управляващите. Житията разказват, че когато цар Петър, привлечен от славата му, идва да го види, светецът отказва да се срещне с него и не приема предложеното злато. Сцената „Посещението на цар Петър при св. Иван Рилски“ ще се превърне в един от любимите сюжети на средновековните художници.

В своя „Завет“ Иван Рилски поучава учениците си да пазят вярата чиста, да бягат от сребролюбието и да ценят над всичко пълната бедност, отказа от собствената воля и смирението — по образеца на св. Антоний. Около неговата пустиня в Рила възниква манастирът, който носи името му.

Чудесата, приписвани на мощите на отшелника, довеждат до пренасянето им в Средец, където те се пазят в посветена на светеца църква. Около 1183 г. унгарците ги отнасят за кратко в Естергом, а после ги връщат, и към 1195 г. цар Асен ги пренася в новата столица Търново — един от актовете, с които първите Асеневци превръщат Търново в свят град. Култът е толкова силен, че и византийците му отдават почит: между 1166 и 1180 г. средецкият управител Георги Скилица пише житие на светеца, запазено днес само в петнадесет преписа на българския му превод. В края на XIV век патриарх Евтимий съставя ново, „по лепоте“ написано житие на Иван Рилски.

През първата половина на XIV век областта на Рила е в ръцете на Хрельо — сръбски велможа, който владее в Източна Македония с титлата протосеваст, а по-късно получава от сръбския крал и кесарско достойнство. Хрельо отделя значителни средства за обновяването на Рилския манастир. Неговото най-видимо дело е отбранителната кула в средата на манастирския двор, днес наричана Хрельова кула.

На последния ѝ етаж е разположен малък триконхален параклис, изписан през 1335 г. Там са представени Христос Логос, литургията, Христос Убрус върху кърпа и „Посещението на цар Петър при св. Иван Рилски“, а под тях — цокъл, имитиращ драперия. Стенописите са забележителни с реалистичните си детайли: художникът изобразява танц, типичен за областта, с оркестър от петима музиканти, двама от които свирят седнали на лютня и цимбали, а мъжете носят калпаци и високи цветни калцуни, вързани с връзки. От Хрельовото време е запазен и резбован трон, свързан с името му.

Хрельо умира вероятно в края на 1342 г. и е погребан в обителта, която е обновил; земите му веднага са присъединени към Сърбия.

Манастирът е наричан „царски“ благодарение на даренията, получени от владетелите на Второто царство. Най-подробното свидетелство за това е грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г. Монасите от Рила идват при царя в Средец и му показват по-старите грамоти, дадени от неговите предшественици, споменати в текста — „светопочиналия цар Асен и цар Калиман“. Иван Шишман потвърждава всичките им права.

Грамотата изброява селата на манастира — Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Българино, Бъдино, Дриска и други — и описва подробно границите на владенията му по реките Рила, Илийна и Струма, по върхове и местности като Царев връх, Комаревски връх и Рибното езеро, до околностите на града Стоб. Над всички тези земи манастирът получава пълна власт, а царските служители нямат право да го притесняват. Накрая Иван Шишман заклина бъдещите царе — синове, братя или роднини — да не нарушават дарението, а да го подновяват и потвърждават, както подобава на православни владетели.