Топщикал

Топщикалът е слабо засвидетелстван служител на провинциалната администрация във Второто българско царство, споменат два пъти единствено във Виргинската грамота. Вероятно е изпълнявал съдебно-полицейски задължения и не е заемал най-ниското място в местната служебна йерархия, но предполагаемите му фискални правомощия остават недоказани.

1 мин четене≈239 думи
Ниво на четене

Названието се среща във Виргинската грамота в две правописни форми: „топшикалъ“ и „тѡпшикалъ“. Автентичността на самата грамота е оспорвана, поради което тези единични свидетелства трябва да се използват предпазливо. Текстът обаче е стар и следва средновековните документални правила, а съдържащите се в него административни сведения не са убедително опровергани. Думата не е гръцка и няма известен паралел в сръбската администрация. Възможно е тя да е попаднала в грамотата от несъхранен български документ, макар произходът и първоначалното ѝ значение да не могат да бъдат установени сигурно.

Задълженията на топщикала са известни само косвено. Предлагани са различни определения: низш съдебен чиновник, служител със съдебни и финансови задачи или фискален агент, разполагащ и с правораздавателна власт. Най-надеждната следа е формулата след споменаването на длъжността: „ни сѫдити ни сказати ни глобѫ възѫти“. Забраната да съди, да предприема съответното обвинително или полицейско действие и да взема глоба показва участие в правораздаването и принудителното изпълнение. Поради това службата може най-предпазливо да се определи като съдебно-полицейска. По-широки данъчни или финансови правомощия са възможни, но не са потвърдени от изворите.

И в двете изброявания на провинциални служители топщикалът стои на шесто място. Това подсказва, че длъжността не е принадлежала към най-ниското равнище на местната администрация, без да позволява точно възстановяване на нейния ранг. Не са известни поименно засвидетелствани топщикали, нито свързани с тях печати, монети или отличителни знаци. Единственият извор не позволява да се определи кога службата е възникнала, колко дълго е съществувала и кога е изчезнала.

Името се среща във Виргинската грамота в две правописни форми: „топшикалъ“ и „тѡпшикалъ“. Самата автентичност на грамотата се оспорва, затова тези единични сведения трябва да се ползват внимателно. Въпреки това текстът изглежда стар и следва средновековните правила за такива документи, а административните данни в него не са убедително оборени. Думата не е гръцка и няма познат аналог в сръбската администрация. Възможно е тя да е попаднала в грамотата от друг, несъхранен български документ, но не можем сигурно да установим нито откъде идва, нито какво е означавала първоначално.

За задълженията на топщикала знаем само косвено. Предлагани са различни обяснения: че е бил нисш съдебен чиновник, служител със съдебни и финансови задачи или фискален агент, който е имал и правораздавателна власт. Най-сигурната следа е формулата след споменаването на длъжността: „ни сѫдити ни сказати ни глобѫ възѫти“. Това значи, че той не е трябвало да съди, да извършва съответното обвинително или полицейско действие и да събира глоба. Следователно е участвал в правораздаването и в принудителното изпълнение. Затова службата може най-предпазливо да се определи като съдебно-полицейска. По-широки данъчни или финансови правомощия са възможни, но изворите не ги потвърждават.

И в двете изброявания на провинциални служители топщикалът е на шесто място. Това показва, че длъжността не е била в най-ниското стъпало на местната администрация, но не позволява да се възстанови точно нейният ранг. Не са известни по име засвидетелствани топщикали, нито печати, монети или отличителни знаци, свързани с тях. Единственият извор не дава основание да кажем кога е възникнала службата, колко време е съществувала и кога е изчезнала.

Името се среща само във Виргинската грамота. Пише се по два начина. Самата грамота е спорна, затова това свидетелство трябва да се ползва внимателно. Все пак текстът е стар и може да е взет от друг български документ.

За службата на топщикала се знае малко. Най-важното е, че той не е можел да съди, да води обвинение или да взема глоба. Това показва, че е имал работа със съд и с принуда. Най-вероятно е бил съдебно-полицейски служител. Дали е имал и данъчни задачи, не е сигурно.

В списъците на областните служители той е на шесто място. Значи не е бил от най-ниските. Но не знаем нито неговото точно място в службата, нито имена на такива хора, нито кога е възникнала и изчезнала тази длъжност.