Съд и ред
Правосъдието в средновековна България не е отделен клон на властта: съдещите често са същите хора, които управляват или събират данъци, а малкото запазени специализирани звания са слабо засвидетелствани.
Съд и полицейска власт
Средновековното правораздаване било част от административната дейност, а не самостоятелна съдебна власт. Под влияние на късноримските служебни практики и на по-стари местни традиции длъжностните лица решавали спорове, свързани с поверените им военни, финансови и други задачи, и налагали наказания при нарушения в съответната област. Съдебните райони обикновено следвали административно-териториалното деление, а областните управители имали както управленски, така и правораздавателни правомощия. Споровете, които днес биха били определени като граждански, по правило се разглеждали от местните власти на равнище, съответстващо на положението на страните. Църквата разполагала със собствена широка юрисдикция, особено по въпросите на личния статус и брака; брачните дела били изцяло в нейната компетентност.
Наред с това запазените документи изрично споменават съдии като специализирани магистрати. Тяхното съществуване не означава, че е имало обособена съдебна система: съдиите оставали част от администрацията и можели да получават финансови или други несъдебни задачи. Сходен модел е познат във Византия, където при темната организация „κριτής“ — критис, тоест съдия — можел да оглавява гражданското управление на тема, военно-административна област. Тази византийска практика помага да се разбере съчетаването на съдебни и управленски функции, но ограничените български сведения не позволяват да се възстанови точна йерархия или напълно самостоятелна съдийска служба.
Не съществувала и полиция в съвременния смисъл. Поддържането на реда било разпределено между различни административни, финансови и охранителни органи. Градовете можели да имат стража и свързани с нея служители, но крепости и затвори били охранявани и от местното население като ангарийно задължение, тоест като принудително полагана обществена служба. Следователно охранителните функции не били съсредоточени в единна професионална институция.
Сред длъжностите, за които могат да се предполагат подобни задачи, са топшикала и ватака. Изворите за тях са твърде малко и не изясняват нито мястото им в служебната йерархия, нито пълния обхват на задълженията им. Възможно е да са изпълнявали и дейности извън охраната на реда, но сигурно установимата страна на службата им е именно полицейската. Поради това съдиите, топшикала и ватака се разглеждат заедно само като условна група, а не като членове на единна съдебно-полицейска система.
Статии
Съдия
Съдията е държавен магистрат с правораздавателни, изпълнителни и вероятно фискални и полицейски задължения. Длъжността е засвидетелствана в български грамоти от XIII–XIV век, но оскъдните данни не позволяват да се възстановят нейната йерархия и точните ѝ правомощия. Тя показва, че правораздаването във Второто българско царство не е било обособено като независима съдебна власт.
Ватах
Ватахът е слабо засвидетелстван провинциален служител на Второто българско царство, познат само от Виргинската грамота. Документът насочва към съдебни и полицейски правомощия, вероятно съчетани с фискални задължения, но мястото на длъжността в йерархията и периодът на нейното съществуване остават неясни.
Топщикал
Топщикалът е слабо засвидетелстван служител на провинциалната администрация във Второто българско царство, споменат два пъти единствено във Виргинската грамота. Вероятно е изпълнявал съдебно-полицейски задължения и не е заемал най-ниското място в местната служебна йерархия, но предполагаемите му фискални правомощия остават недоказани.