Протосеваст

Наименованието произлиза от гръцкото πρωτοσέβαστος и означава „пръв сред севастите“. Основната дума σεβαστός, приблизително „достопочтен“ или „август“, първоначално се употребява като императорски епитет, а по-късно се превръща в самостоятелна титла. Протосевастът се появява във Византия при преустройството на дворцовата йерархия от Алексий I Комнин. Тогава около титлата севаст е изграден цял клас нови достойнства, чрез които се подчертават родството с императорската династия и близостта до владетеля. За първи носител на протосевастското достойнство се смята императорският брат Адриан Комнин. То е предоставяно и на чуждестранни владетели, включително на венецианския дож.

Във византийския двор протосевастът запазва високото си положение и след общото обезценяване на много титли. Сред носителите му има представители на големи аристократични родове като Комнини, Палеолози, Тарханиоти, Раули и Метохити. В церемониалния списък на Псевдо-Кодин от XIV век протосевастът е четиринадесети, непосредствено след великия логотет и преди пинкерна. Други късновизантийски списъци го поставят на тринадесето или четиринадесето място. Тази подредба не може механично да бъде пренасяна върху българския двор, но показва престижа, който е носело самото наименование.

Псевдо-Кодин описва и церемониалното облекло на византийския протосеваст. То включвало златисто-зелен скиадион — вид дворцова шапка — с копринена украса, копринен кавадион или дълга горна дреха и многоцветен скараникон, тоест тържествена шапка с изображения на императора. Отпред владетелят бил представен прав, а отзад — седнал на трон. На протосеваста не се полагал жезъл. Няма сведения българските носители да са използвали същите инсигнии, а пълното възпроизвеждане на скъпия константинополски церемониал в Търново не може да се приема за даденост. Не са известни и български печати или монети, които да изобразяват отличителни знаци на титлата.

Във Византия протосевастът бил достойнство, а не длъжност: Псевдо-Кодин изрично посочва, че носителят му няма служебни задължения. За България е предлагано друго обяснение — че протосевастът управлявал голяма област, съставена от няколко по-малки единици начело със севасти. То зависи от по-широката хипотеза, че българският севаст непременно бил провинциален управител. Запазените извори обаче не описват правомощия на протосеваст и не позволяват да му се приписва постоянна административна или военна функция. Най-сигурно е титлата да се разглежда като белег за изключително висок обществен и дворцов ранг.

Достойнството е познато и в средновековна Сърбия. Най-известният сръбски протосеваст е Хрельо, владетел в Източна Македония, чиито грамоти били потвърждавани от сръбския крал и който по-късно получил кесарска титла. Не е сигурно дали протосевастското му достойнство било дадено от сръбския владетел или от византийския император. Византийските извори понякога употребяват думи като севаст и протосеваст и в друг смисъл — за водач на определена етническа общност, който можел да командва съставени от нея военни части. За подобна употреба в България няма свидетелства и тя не бива да се смесва с дворцовата титла.

Първият засвидетелстван български носител е протосеваст Прибо, виден болярин от Македония през първата половина на XIII век. Той е назован в грамота на крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г., с която се потвърждава по-старо дарение на Стефан Урош I за Хилендарския манастир. Документът посочва, че Прибо построил църквата „Св. Петка“, и го определя като „протосѣвастъ загорскыи“. На друго място той отново е свързан със Загора, название, насочващо към българските земи. Прибо очевидно разполагал със значително богатство и достатъчно зависими хора, за да защитава владенията си и да основе църковен имот.

Вероятно същият човек се среща като севаст Прибос в недатирано писмо на охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Поводът е делото на свещеника Драгомир, обвинен във връзка с убийство при сбиване между селяни и хората на Прибо. Велможата дал писмено свидетелство в полза на свещеника, но Драгомир въпреки това бил лишен от правото да служи и потърсил намесата на архиепископа. В един пасаж Прибо е наречен севастократор, което вероятно е грешка в преписването.

Писмото може да се отнася както към времето на властта на Теодор Комнин в областта, така и към периода след българското завоевание от 1230 г. По-вероятно е то да отразява по-ранен етап, когато Прибо още бил само севаст, а след включването на Скопско в държавата на Иван Асен II да е получил по-високата титла протосеваст. Това остава правдоподобна реконструкция, а не пряко засвидетелстван факт.

Имотите на Прибо се намирали в Скопско. Споменатите селища се свързват с днешните Моране на десния бряг на Вардар и Елово в околностите на Скопие. Вероятно става дума за наследствена земевладелска основа, която му позволила да запази високо положение при смяната на политическата власт. Няма пряко известие кой му е дал протосевастското достойнство, но най-вероятният издател е българският цар.

Вторият български носител е известен единствено от Синодика на Българската църква. Там с монашеското име Василий е поменат човек, който преди оттеглянето си от светския живот бил протосеваст на великия цар Иван Александър. Светското му име, родът, владенията и конкретната му дейност не са запазени. Самият ранг показва, че е принадлежал към най-висшата аристокрация на царството, а приемането на монашество в края на живота следва разпространен сред средновековните владетели и боляри модел. С него завършват известните български свидетелства за титлата. Поради липсата на по-късни данни не може да се определи точно кога протосевастското достойнство изчезва.

Името идва от гръцкото πρωτοσέβαστος и значи „пръв сред севастите“. Основната дума σεβαστός означава приблизително „достопочтен“ или „август“. Първо тя е била императорско обръщение, а по-късно се е превърнала в отделна титла. Протосевастът се появява във Византия при промяната на дворцовата йерархия от Алексий I Комнин. Тогава около титлата севаст е изграден цял нов кръг от почетни звания, с които се е подчертавала връзката с императорския род и близостта до владетеля. За първи носител на протосевастското достойнство се смята императорският брат Адриан Комнин. Титлата е давана и на чужди владетели, включително на венецианския дож.

Във византийския двор протосевастът запазва високото си място и след като много титли постепенно губят стойността си. Сред хората с това звание има представители на големи аристократични родове като Комнини, Палеолози, Тарханиоти, Раули и Метохити. В дворцовия списък на Псевдо-Кодин от XIV век протосевастът е поставен на четиринадесето място, веднага след великия логотет (висш дворцов сан) и преди пинкерна (дворцов служител, свързан с виното). В други късновизантийски списъци той е на тринадесето или четиринадесето място. Това подреждане не може просто да се прехвърли върху българския двор, но ясно показва колко престижно е било самото название.

Псевдо-Кодин описва и как е изглеждало облеклото на византийския протосеваст при тържествени случаи. То включвало златисто-зелен скиадион — дворцова шапка с копринена украса, копринен кавадион, тоест дълга горна дреха, и многоцветен скараникон — тържествена шапка с образи на императора. Отпред владетелят бил показан прав, а отзад — седнал на трон. Протосевастът нямал жезъл. Не знаем българските носители да са използвали същите знаци на властта. Също така не може да се приема за сигурно, че в Търново е бил напълно възпроизвеждан скъпият константинополски церемониал. Не са известни и български печати или монети с изображения на отличителни знаци на тази титла.

Във Византия протосевастът е бил почетно звание, а не служба. Псевдо-Кодин изрично казва, че неговият носител няма служебни задължения. За България е предлагано друго обяснение — че протосевастът е управлявал голяма област, съставена от няколко по-малки единици, начело на които стояли севасти. Това виждане се опира на по-широката хипотеза, че българският севаст задължително бил областен управител. Запазените извори обаче не описват правомощията на протосеваста и не позволяват да му се приписва постоянна административна или военна роля. Най-сигурно е титлата да се разбира като знак за изключително висок обществен и дворцов ранг.

Званието е познато и в средновековна Сърбия. Най-известният сръбски протосеваст е Хрельо, владетел в Източна Македония, чиито грамоти били потвърждавани от сръбския крал и който по-късно получил титлата кесар. Не е ясно дали протосевастското му звание е дадено от сръбския владетел или от византийския император. Византийските източници понякога използват думите севаст и протосеваст и в друг смисъл — за водач на определена етническа група, който можел да командва военни части, съставени от нея. За такава употреба в България няма данни и тя не бива да се смесва с дворцовата титла.

Първият сигурно засвидетелстван български носител е протосеваст Прибо, важен болярин от Македония през първата половина на XIII век. Името му се споменава в грамота на крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г., с която се потвърждава по-старо дарение на Стефан Урош I за Хилендарския манастир. В документа пише, че Прибо построил църквата „Св. Петка“, и той е наречен „протосѣвастъ загорскыи“. На друго място също е свързан със Загора, име, което насочва към българските земи. Очевидно Прибо е имал голямо богатство и достатъчно зависими хора, за да пази имотите си и да основе църковен имот.

Вероятно същият човек се споменава като севаст Прибос в недатирано писмо на охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Поводът е делото на свещеника Драгомир, обвинен във връзка с убийство при сбиване между селяни и хората на Прибо. Боляринът дал писмено свидетелство в полза на свещеника, но Драгомир въпреки това бил лишен от правото да служи и потърсил помощта на архиепископа. В един пасаж Прибо е наречен севастократор, но това вероятно е грешка при преписването.

Писмото може да се отнася както към времето, когато в областта властвал Теодор Комнин, така и към годините след българското завоевание от 1230 г. По-вероятно е да показва по-ранен етап, когато Прибо още бил само севаст, а след присъединяването на Скопско към държавата на Иван Асен II да е получил по-високата титла протосеваст. Това е правдоподобно обяснение, но не е пряко засвидетелстван факт.

Имотите на Прибо се намирали в Скопско. Споменатите селища се свързват с днешните Моране на десния бряг на Вардар и Елово в околностите на Скопие. Вероятно става дума за наследствена земевладелска основа, която му е помогнала да запази високото си положение при смяната на властта. Няма пряко известие кой му е дал протосевастското достойнство, но най-вероятно това е бил българският цар.

Вторият български носител е познат само от Синодика на Българската църква. Там с монашеското име Василий е записан човек, който преди да се оттегли от светския живот е бил протосеваст на великия цар Иван Александър. Светското му име, родът, имотите и конкретната му дейност не са запазени. Самият ранг показва, че е принадлежал към най-висшата аристокрация на царството, а постъпването в манастир в края на живота следва разпространен сред средновековните владетели и боляри образец. С него приключват известните български сведения за титлата. Понеже по-късни данни няма, не може точно да се каже кога протосевастското достойнство изчезва.

Името идва от гръцки и значи „пръв сред почтените“. Това е много висока дворцова титла във Византия. Тя се появява при Алексий I Комнин. Била е знак за близост до владетеля, но не е била служба с точни задължения.

Титлата се среща и в Сърбия. Най-известният сръбски носител е Хрельо. Това показва, че названието е носело голяма чест и престиж.

В България първият сигурно известен носител е боляринът Прибо от Скопско. В документ около 1300 г. се казва, че той е построил църквата „Св. Петка“. Вероятно е получил титлата след 1230 г., когато Иван Асен II присъединил Скопско към България.

Вторият известен българин е Василий, споменат в Синодика на Българската църква като бивш носител на титлата при Иван Александър. По-късно той станал монах. След него няма други сигурни български сведения за тази титла.