Протосеваст

Наименованието произлиза от гръцкото πρωτοσέβαστος и означава „пръв сред севастите“. Основната дума σεβαστός, приблизително „достопочтен“ или „август“, първоначално се употребява като императорски епитет, а по-късно се превръща в самостоятелна титла. Протосевастът се появява във Византия при преустройството на дворцовата йерархия от Алексий I Комнин. Тогава около титлата севаст е изграден цял клас нови достойнства, чрез които се подчертават родството с императорската династия и близостта до владетеля. За първи носител на протосевастското достойнство се смята императорският брат Адриан Комнин. То е предоставяно и на чуждестранни владетели, включително на венецианския дож.

Във византийския двор протосевастът запазва високото си положение и след общото обезценяване на много титли. Сред носителите му има представители на големи аристократични родове като Комнини, Палеолози, Тарханиоти, Раули и Метохити. В церемониалния списък на Псевдо-Кодин от XIV век протосевастът е четиринадесети, непосредствено след великия логотет и преди пинкерна. Други късновизантийски списъци го поставят на тринадесето или четиринадесето място. Тази подредба не може механично да бъде пренасяна върху българския двор, но показва престижа, който е носело самото наименование.

Псевдо-Кодин описва и церемониалното облекло на византийския протосеваст. То включвало златисто-зелен скиадион — вид дворцова шапка — с копринена украса, копринен кавадион или дълга горна дреха и многоцветен скараникон, тоест тържествена шапка с изображения на императора. Отпред владетелят бил представен прав, а отзад — седнал на трон. На протосеваста не се полагал жезъл. Няма сведения българските носители да са използвали същите инсигнии, а пълното възпроизвеждане на скъпия константинополски церемониал в Търново не може да се приема за даденост. Не са известни и български печати или монети, които да изобразяват отличителни знаци на титлата.

Във Византия протосевастът бил достойнство, а не длъжност: Псевдо-Кодин изрично посочва, че носителят му няма служебни задължения. За България е предлагано друго обяснение — че протосевастът управлявал голяма област, съставена от няколко по-малки единици начело със севасти. То зависи от по-широката хипотеза, че българският севаст непременно бил провинциален управител. Запазените извори обаче не описват правомощия на протосеваст и не позволяват да му се приписва постоянна административна или военна функция. Най-сигурно е титлата да се разглежда като белег за изключително висок обществен и дворцов ранг.

Достойнството е познато и в средновековна Сърбия. Най-известният сръбски протосеваст е Хрельо, владетел в Източна Македония, чиито грамоти били потвърждавани от сръбския крал и който по-късно получил кесарска титла. Не е сигурно дали протосевастското му достойнство било дадено от сръбския владетел или от византийския император. Византийските извори понякога употребяват думи като севаст и протосеваст и в друг смисъл — за водач на определена етническа общност, който можел да командва съставени от нея военни части. За подобна употреба в България няма свидетелства и тя не бива да се смесва с дворцовата титла.

Първият засвидетелстван български носител е протосеваст Прибо, виден болярин от Македония през първата половина на XIII век. Той е назован в грамота на крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г., с която се потвърждава по-старо дарение на Стефан Урош I за Хилендарския манастир. Документът посочва, че Прибо построил църквата „Св. Петка“, и го определя като „протосѣвастъ загорскыи“. На друго място той отново е свързан със Загора, название, насочващо към българските земи. Прибо очевидно разполагал със значително богатство и достатъчно зависими хора, за да защитава владенията си и да основе църковен имот.

Вероятно същият човек се среща като севаст Прибос в недатирано писмо на охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Поводът е делото на свещеника Драгомир, обвинен във връзка с убийство при сбиване между селяни и хората на Прибо. Велможата дал писмено свидетелство в полза на свещеника, но Драгомир въпреки това бил лишен от правото да служи и потърсил намесата на архиепископа. В един пасаж Прибо е наречен севастократор, което вероятно е грешка в преписването. Писмото може да се отнася както към времето на властта на Теодор Комнин в областта, така и към периода след българското завоевание от 1230 г. По-вероятно е то да отразява по-ранен етап, когато Прибо още бил само севаст, а след включването на Скопско в държавата на Иван Асен II да е получил по-високата титла протосеваст. Това остава правдоподобна реконструкция, а не пряко засвидетелстван факт.

Имотите на Прибо се намирали в Скопско. Споменатите селища се свързват с днешните Моране на десния бряг на Вардар и Елово в околностите на Скопие. Вероятно става дума за наследствена земевладелска основа, която му позволила да запази високо положение при смяната на политическата власт. Няма пряко известие кой му е дал протосевастското достойнство, но най-вероятният издател е българският цар.

Вторият български носител е известен единствено от Синодика на Българската църква. Там с монашеското име Василий е поменат човек, който преди оттеглянето си от светския живот бил протосеваст на великия цар Иван Александър. Светското му име, родът, владенията и конкретната му дейност не са запазени. Самият ранг показва, че е принадлежал към най-висшата аристокрация на царството, а приемането на монашество в края на живота следва разпространен сред средновековните владетели и боляри модел. С него завършват известните български свидетелства за титлата. Поради липсата на по-късни данни не може да се определи точно кога протосевастското достойнство изчезва.