1.Крепостта на платото
Шумен е построен на труднодостъпен, природно защитен терен на ръба на Шуменското плато. Мястото е обитавано още в ранножелязната епоха, а на него стои и римски и ранновизантийски град, разрушен при варварските нашествия от края на VI и началото на VII век. Средновековният град израства върху руините му и към XII–XIV век е напълно оформен.
Разкопките разкриват сложна укрепителна система. Вътрешната крепост има собствена стена, а голяма казармена сграда в нея показва, че там постоянно е пребивавал военен отряд. Останалата част на града също е опасана със стена, а по-късно е изграден и трети, външен укрепителен пояс — пример за допълнителното укрепяване, към което средновековните строители прибягват, когато градът се разраства извън старите стени. В квартала са проучени полуземлянки, разположени на разстояние една от друга, така че пространствата помежду им служат за улици, както и наземни жилища с едно, две или три помещения.
2.Молитвата срещу татарите
В края на XIII век, когато Търновското царство е подчинено на татарската хегемония, Шумен е изложен на опустошителните набези от север. Към тези години вероятно се отнася един надпис, намерен в крепостта: някой си Георги пише, че е погледнал надолу и нагоре и се е помолил на Бога да избави хората от татарите. Кратката молитва е едно от най-непосредствените свидетелства за страха, в който живеят жителите на Североизточна България по времето на Ногай.
3.Надписът на Срацо
През XIV век Шумен е значим стопански и стратегически център. Свидетелство за връзките му с царския двор е т. нар. Шуменски надпис от времето на цар Иван Шишман. В него някой си Срацо пише, че по царско повеление е дошъл в града Шумен като писар на великия епикерний Срацимир. Епикерниите са висши дворцови сановници, а Срацимир, вероятно роднина на царския род, е познат и от византийски документ от 1344 г. Надписът не е датиран, но името на Иван Шишман го поставя между 1371 и 1388 г., вероятно в началото на този период.
4.Превземането през 1388 г.
През 1388 г. великият везир Али паша прехвърля Стара планина, завзема Ченге (Аспарухово), Провадия и северната крепост Венчан, а след това завива на запад и влиза без съпротива в Шумен и в Мадарската крепост. Османският историк Идрис Битлиси пише, че земите между Шумен и Дунав били завзети с бой и превърнати в турска провинция с мюсюлмански чиновници и съдии. Животът на хълма продължава известно време и след завоеванието, въпреки тежките разрушения по укрепленията и сградите, а значението на Шумен се запазва и под османска власт.