Преслав

Преслав става столица през 893 г., когато Симеон се възкачва на престола, и бързо е наречен „великият град Преслав“. Според една апокрифна летопис Симеон го гради двадесет и осем години. Подобно на Плиска, градът има Вътрешен и Външен град, оградени с две концентрични крепостни стени, но площта му е четири-пет пъти по-малка — знак, че държавата преминава към друг, вече християнски и византийски модел. Замисълът е ясен: Преслав трябва да бъде за българите онова, което Константинопол е за ромеите, резиденция на първия цар извън византийската столица.

В Преслав се ражда българската кръстокуполна църква — разкрити са над двадесет такива храма, а Кръглата (Златната) църква е едновременно манастирска и владетелска. Градът е прочут и с каменната си пластика, и с рисуваната керамика, която се появява като фойерверк в края на IX век и угасва в първите десетилетия на X век. Тя облицова стени и подове вместо скъпия мрамор, украсява трапезата на аристократите вместо златните съдове и влиза във всеки дом под формата на икони — най-прочута е керамичната икона на св. Теодор от манастира Патлейна.

Около столицата са известни осем манастира — четири във Външния град и четири извън стените. В тях и в двореца работят книжовниците на Преславската школа, водена от самия Симеон, а сред тях Константин Преславски и Черноризец Храбър. Езикът им носи силно гръцко влияние, но точно тук се изковава литературният старобългарски език и кирилицата, които по-късно ще станат общо достояние на православния славянски свят.

През април 971 г. император Йоан Цимиски тръгва срещу киевския княз Светослав, който държи Преслав. Разузнавачите му донасят, че старопланинските проходи не се охраняват, и предният му отряд — по сведения на Скилица и Зонара 5000 пехотинци и 4000 конници — минава незабелязано, вероятно през Върбишкия проход. Цялата византийска армия наброява около 40–45 000 души.

Столицата е силно укрепена, но главният удар вероятно е нанесен от север, където теренът е равен, а разстоянието между външната и вътрешната стена е най-малко. Ромеите се изкачват по щурмови стълби, отварят главната порта и нахлуват във Външния град; последната съпротива е пред дворцовата врата, където загиват 150 византийци. Императорът заповядва вътрешният град да бъде подпален. Цар Борис II е пленен, а част от защитниците под водачеството на Свенелд пробиват обръча и се оттеглят към Дръстър.

След завоеванието Преслав е преименуван на Йоанопол — на името на победителя. Отначало той влиза в тема, наречена „Тракия и Йоанопол“, а след това в „Йоанопол и Доростол“, чийто пръв стратег е протоспатарий Лъв Саракинопул. Откритите в града печати показват, че резиденцията на стратега вероятно е в Дръстър, но Преслав остава военен център — един печат е на Адриан, турмарх на Преслав, което прави града седалище на турма от около хиляда войници.

Когато Асен и Петър вдигат въстанието, първата им цел след провъзгласяването в Търново е старата столица. Никита Хониат описва Преслав като много стар град, изграден изцяло от печена тухла и в по-голямата си част обграден от Хемус. Въстаниците обаче преценяват, че обсадата е опасна, и се отказват. Иван Божилов вижда в този поход опит за коронация в Симеоновия град — най-ясното заявление, че въстанието не е бунт, а възстановяване на царството. Несполуката край Преслав тласка братята да изберат за престолен град Търново.

Преслав все пак не остава чужд на новите царе. Около 1190–1191 г., докато Асен поема реалната власт, Петър получава собствено владение около старата столица и запазва всички външни белези на царското достойнство. Според един разказ архиепископът коронясва Петър, който след това предава управлението на Асен и се оттегля в Преслав. Георги Акрополит и Теодор Скутариот наричат земите около града „Петрова хора“ — име, което се запазва по традиция и по-късно.

Когато през 1196 г. Иванко убива Асен и овладява Търново, Петър събира войска от преславските си земи, тръгва срещу столицата и я обсажда. Иванко успява да промъкне пратеник през обсадата до Константинопол, но помощ не идва и той бяга; властта отново минава изцяло в ръцете на Петър, който обаче е убит в 1197 г.

През Второто царство Преслав никога не възвръща статута на столица, но носи почетното название „прототронен“ — старопрестолен. Той е център на собствена административна област, която, за разлика от повечето други, не се превръща в полусамостоятелно владение и остава под прякото управление на Търново. В грамотата, с която Иван Асен II дава свобода на търговия на дубровчани през 1230 г., градът е изброен заедно с Карвунската област.

Следи от присъствието на новите царе има и в самия град: в Преслав е намерен оловен печат на цар Борил. Около старата столица в годините на Константин Тих Асен работи книжовникът Васа граматик, свързан с местното висше духовенство. Строителството обаче вече следва други образци: кръстокуполните църкви със смесени подпори, наричани „преславски тип“, през XII–XIV век не се строят.

Преслав отново се превръща в бойно поле по време на въстанието на Ивайло. Византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот превзема крепостта по пътя си от Варна към Търново, но е спрян пред Бялград. Когато въстаниците отново овладяват Преслав, Глава се връща, взема го повторно и преследва отстъпващите Ивайлови войски към Червен и Дръстър. През 1388 г., при големия поход на Али паша срещу североизточните български земи, османците превземат Преслав заедно с Шумен, Мадара и Провадия — краят на старопрестолния град като българска крепост.