Жилищната архитектура

Жилищната архитектура във Второто българско царство (XII–XIV век) се характеризира с разнообразие от типове сгради, които са документирани както в писмени източници, така и чрез археологически разкопки. В хрониките на Третия и Четвъртия кръстоносен поход се споменават български жилища, което свидетелства за тяхното съществуване и значимост в градската среда. В град Месемврия е открито средновековно жилище, датирано от 1366 година, което включва баня, камина, няколко стаи и складови помещения, като стените са измазани с вар, което подсказва за определено ниво на комфорт и хигиена в обитаването. В Търновград, столицата на Второто българско царство, са споменати болярски къщи от Григорий Цамблак, но стенописите и изображенията от този период не предоставят конкретна информация за жилищата.

Археологическите разкопки в Търновград, Ловеч, Червен, Шумен, Карвуна и други средновековни обекти са източник на ценна информация за типовете жилища, техните размери, строителни материали и техники на градеж, както и за бита и ежедневието на обитателите. Публикациите на археолози и историци като Кр. Миятев в монографията му „Архитектурата в средновековна България“ и „Кратка история на българската архитектура“ дават кратки, но важни сведения за жилищната архитектура. Стр. Лишев разглежда градоустройството и жилищната архитектура през XII–XIV век, макар и без да използва археологически материали, а И. Дуйчев събира данни за строителни материали, инструменти и термини, свързани със средновековната българска архитектура. Я. Николова публикува специализирано изследване за жилищната архитектура в Търновград.

Средновековните къщи в България от този период не са запазени в цялост, но чрез археологическите находки и писмени източници е възможно да се направи групиране на жилищата по различни признаци. Те се делят на вкопани и наземни, като вкопаните жилища са известни като полуземлянки. Този тип жилища има корени още в Първото българско царство (VII–X век), когато са използвани землянки – правоъгълни, едноделни помещения с размери около 6–8 метра дължина и 4–5 метра ширина. Подът на землянките е от изравнена стерилна земя, а покривът се състои от дървена конструкция, покрита с тревиста растителност и пръст. Вкопаването в землянките варира, а стените им са подградени с дървени греди или каменна зидария, което осигурява стабилност и защита от атмосферните условия. Тези особености показват прехода и развитието на жилищната архитектура от землянки към по-сложни и комфортни форми на обитаване през Второто българско царство.

През XII–XIV век в рамките на Второто българско царство се използват два основни типа жилища – вкопани полуземлянки и наземни къщи. Полуземлянките представляват жилища, частично вкопани в земята, като често са отоплявани с пещ, вкопана във вътрешната стена, а при някои от тях има и димоотводен канал за отвеждане на дима. Някои полуземлянки разполагат с малко външно помещение, изпълняващо функцията на преддверие. Вътре в тези жилища се откриват ями, които служат за съхраняване на зърнени храни, докато ямите около тях са предимно боклучни. Формата на ямите е предимно цилиндрична, а по-рядко крушовидна.

В Търновград полуземлянките са разположени както на равен терен, така и на наклонен. На равния терен те са равномерно вкопани и често се намират около църквата „Св. Димитър Солунски“. На наклонен терен, например на югозападния склон на хълма Момина крепост във Велико Търново, както и в средновековен Шумен, полуземлянките са неравномерно вкопани. При тях вкопаването при входа е по-малко – между 0,20 и 0,40 метра, докато към вътрешността достига 1,40–1,60 метра. Ориентацията на жилищата е съобразена с наклона на терена, а подходът към тях обикновено е откъм ниската част на склона. Между отделните полуземлянки има свободни пространства, които изпълняват ролята на улици, а при някои от тях настилката е направена от дребни камъни.

Строителството на полуземлянките включва подграждане на стените с ломени камъни, споявани с кал от сивочерна пръст. Вътрешната стена на някои от тях е изградена от стерилна земя, в която е вкопана пещ с димоотвод. Каменната зидария съдържа дупки от вертикални носещи греди, които са част от покривната конструкция. Вкопаните жилища от Второто българско царство приличат на землянки от VII–X век, но имат отличителни белези като малко помещение, димоотводен канал, подграждане на стените и правоъгълно оформяне. Тези жилища са обитавани предимно от крайно бедно население, което се характеризира с малка площ и неуютност на помещенията. В Търново около всяка полуземлянка има свободно, незастроено пространство. Вкопаните жилища са предпочитани от бедните слоеве на населението, тъй като се изграждат с евтини материали и осигуряват топлина през зимата. Вероятно те са били строени и в средновековните български села.

Наземните жилища от същия период са разкрити на различни места като хълма Царевец във Велико Търново, Червен, Ловеч, средновековното селище над тракийския град Севтополис и други. Подовото им ниво е на височината на терена или малко над него, а подът е от изравнена стерилна земя или трамбована насипана пръст. Стените са изградени от ломени камъни, споявани с кал от сивочерна пръст, като основите са от по-едри камъни, а стените във височина – от по-малки. При някои наземни жилища са запазени само каменните основи, докато стените във височина са изградени от дървена конструкция и плет, измазан с глина. За олекотяване на конструкцията при жилища с етаж е прилаган т.нар. панятов градеж, който представлява специфичен начин на зидария с дървени елементи.

Така материалната култура на жилищната архитектура във Второто българско царство отразява социалните различия и адаптацията към природните условия чрез разнообразни строителни техники и типове жилища.

Археологическите находки от жилищата включват глинени съдове, силно фрагментирани, железни острия от ножове, железни огрибки, глинени прешлени за вретено, хромели, костени изделия и накити. Обитателите на тези жилища не разполагат с богат инвентар, което говори за посредствени икономически възможности. Намерени са медни монети от емисии на търновските царе, а сребърни монети са по-редки. В жилищата са открити следи от производствена дейност и бракувана продукция, което показва, че обитателите са предимно занаячии. Отоплението се осъществява чрез огнища или зидани печи, но някои жилища не показват следи от такива, като вероятно са отоплявани с мангали.

Жилищната архитектура на Второто българско царство отразява разнообразието на социалните слоеве и условията на живот. Наземните жилища са изграждани върху наклонени терени, което налага и наклон на пода. Подовете в тези сгради обикновено са от трамбована пръст, а по-рядко се използват пясъчни плочи или тухли. Стените на наземните жилища са иззидани изцяло или изградени от плет, като някои от тях разполагат с етаж и повече помещения. Тези жилища са по-хигиенични и удобни в сравнение с полуземлянките, като животът на обитателите протича основно вътре в помещенията. Между наземните жилища почти няма дворове, тъй като те са долепени едно до друго или са разположени на малки разстояния. Към някои от тях са пристроени стопански постройки, включващи работилници и складови помещения. Повечето наземни жилища, изградени от трайни и нетрайни материали, не са измазвани и варосвани, като е практика сградите да не се измазват отвън, а понякога и отвътре, ако са от трайни материали. Този суров начин на живот е характерен за българина през средновековието, както в селата и градовете, така и в столицата Търнов.

Социалното разделение се отразява ясно в жилищната архитектура. Бедните слоеве обитават полуземлянки и дървени колиби, докато заможните граждани живеят в къщи, зидани от трайни материали поне в приземния етаж. Болярите и висшето духовенство обитават големи, многоделни сгради с етажи. Многоделните жилища на богати граждани са споменати в писмени извори, а в Асеновата махала на Велико Търново са разкрити три „господарски къщи“, вероятно от XIV век. Тези къщи носят белези на османска архитектура, което свидетелства за културните влияния в периода.

На хълма Царевец, северно от двореца на търновските царе, са разкрити основи на болярско жилище, разположено на равен и удобен за строеж терен. Около жилището има голям двор, ограден с каменна стена. Болярското жилище е разделено на жилищна и стопанска част. Жилищната част представлява триделна къща, в която двете странични помещения са симетрични на централното и са отворени към него. Централното помещение е открито към двора. Основите са зидани от едри ломени камъни, свързвани с бял хоросан и ситна речна баластра. В стените са вградени дървени греди, наречени сантрачи, а дебелината на основите достига 0,90 метра. Вероятно сградата има и етаж със същото разпределение, като наличието на етаж се подсказва от мястото за стълба в средното помещение. В средното помещение на етажа е разкрита каменна база на дървена колона, а то е еркерно издадено навън с 0,50-0,60 метра и вероятно е отворено на юг към двора. Оттам се открива изглед към царските палати и патриаршеския комплекс.

В западното помещение на приземния етаж е разкрита основа на зидана пещ, а в югозападната част на двора се намира малка еднокорабна църква, предназначена за богомолците, обитавали жилището. Тази архитектура и разпределение показват сложността и функционалността на болярските жилища, които са били център на социалния и религиозен живот на висшата класа в Търново.

Жилищната архитектура на Второто българско царство се характеризира с големи размери на дворовете и помещенията, както и с наличието на етажи. Един от типичните примери е жилище, построено към средата на XIV век, което е обитавано от виден болярин с политически възможности и връзки с управлението на държавата. Това жилище е разположено на място, където са били разчистени заварени постройки и основи на една църква, а в близост се намира и малка църква. Стопанската част на комплекса е разположена покрай източната оградна стена, която има основа удебелена до 1 метър и е носеща стена към стопанската част. Тази част е отворена към двора и покрита с еднострешно или двустрешно покритие, използвана като навес. Основата на източната стена е фондирна дълбоко в стерилна земя, което осигурява стабилност на конструкцията. Средното помещение в жилището има размери 7,20 на 6,30 метра и под, настлан с големи варовикови плочи, като две от тях са запазени на мястото си. Западното помещение е с размери 6,20 на 5,80 метра, а източното достига до 8,20 метра дължина на изток. Поради плитка скала избени помещения липсват.

В град Мелник е разкрита господарска къща с приземие и етаж, с почти квадратен план и голямо вътрешно помещение. Зидарията е изградена от ломени камъни, а фасадата е украсена с декоративни тухли. Датировката на тази сграда е несигурна, но се предполага, че е малък замък на местен феодал, вероятно деспот Слав. Къщата е използвана и през турско време, като е претърпяла преустройства в този период.

В болярски комплекс, разположен близо до Малката порта на хълма Царевец във Велико Търново, теренът с малък наклон към север и северозапад е удобен за подреждане на сгради около малък вътрешен двор. Там са разкрити основи на четири големи сгради, разположени около правоъгълно пространство. Югозападната сграда е едноетажна с правоъгълен план и ориентация югозапад-североизток. Основите ѝ са от ломени камъни, споявани с кал от сивочерна пръст, а дебелината на стените е 1,20 метра. Стените на приземието са измазани с калова мазилка, а подът е от изравнена стерилна земя. Върху пода са намерени фрагменти от около 180 глинени съда, които са тип художествена битова керамика. Тази сграда е отворена към север.

Северно от югозападната сграда се намира друга едноетажна сграда, отворена на изток към открит двор, която е имала етаж. Подът ѝ е от насипана и трамбована пръст. В североизточната част на комплекса са разкрити основи на трета самостоятелна сграда с трапецовиден план и вътрешна площ от 56 квадратни метра. Тази сграда също е имала етаж и вероятно е била отворена към двора.

Жилищният архитектурен комплекс, датиран от XII до XIV век, е разположен на силно пресечен терен с площ около 500 кв.м, който е бил предварително разчистен за строителство. При изграждането му са разрушени няколко заварени постройки, а една улица е била затворена, за да се осигури необходимото пространство. Комплексът е бил замислен като затворена структура, в която четири сгради оформят малък правоъгълен двор. Този двор е настлан с пясъчни плочи в централната и западната си част, като плочите са почернели от пожар, свидетелство за опожаряването на комплекса вероятно към края на XIV век, което се свързва с османското нахлуване през лятото на 1393 г. Монети от цар Иван Шишман, намерени в горялата основа на югоизточната сграда, потвърждават този период на разрушение. След опожаряването не са извършвани разчиствания, а върху руините са построени едноделни и двуделни малки сгради.

Четвъртата сграда в югоизточната част на комплекса е двуделна и силно издължена към югозапад, с наличен етаж. Тя е построена към средата на XIV век и в основата на северната си стена има вградени дървени греди. Подът ѝ е от изравнена стерилна земя. Източното помещение на тази сграда е служело за подслоняване на коне, а западното помещение съдържа основа на битова пещ. Тази сграда е част от цялостния архитектурен замисъл на комплекса, който включва и защитни елементи като каменна стена на места без високи стени. Във втория строителен период към комплекса е прибавена четиригълна бойна кула в северозападния ъгъл, както и затворен вход в същата част.

Основният строителен материал в периода XII–XIV век е ломеният камък, който в повечето случаи е използван без допълнителна обработка. За лицата на стените и основите са подбирани едри ломени камъни с правилна форма, които са допълнително очуквани за по-добро пасване в зидарията. Спояващият материал е глина или кал от сивочерна пръст. За зидане на сгради на заможни собственици, като граждани и боляри, са използвани бели хоросани. В жилищата с нетрайни материали подът е от изравнена стерилна земя или трамбована сивочерна пръст, а настилките са рядко от пясъчни или варовикови плочи или тухли. Вътрешната мазилка е рядко срещана, а варосването е изключение, като е упоменато в сметководната книга на ковчежника на граф Амедей Савойски.

Сред намерените артефакти е оловен печат (моливдоуил) на Роберт дьо Куртине, който е скрепвал официален документ от канцеларията на Латинската империя. Този документ вероятно е адресиран до българския цар Иван Асен II (1218–1241 г.), което насочва към създаването на комплекса в първата половина на XIII век, в епохата на феодализма. Този факт подчертава значението на комплекса не само като жилищна, но и като административна и защитна структура в рамките на Второто българско царство.

Средновековните градове са изградени върху малки, естествено защитени площи, укрепени с крепостни стени. Застрояването е плътно и включва жилищни и стопански постройки, групирани около църква или манастир. Уличната мрежа е разграничена с тесни, криви улички, а жилищните сгради оформят облика на кварталите в средновековния български град. Особено изявени са кварталите на хълма Царевец в град Велико Търново.

Велико Търново, столицата на Второто българско царство, разкрива богата жилищна архитектура, разположена в различни части на града. На хълм Момина крепост е проучен средновековен квартал, който дава ценна информация за устройството на жилищата и стопанските сгради. В подножието на същия хълм са открити две нови жилища, допълващи представата за обитаваните пространства. Жилищни и стопански сгради са разположени и около патриаршията, както и по северозападния и югозападния склон на хълм Царевец, което показва разпространението на жилищната зона в близост до важни административни и религиозни центрове. Тези обекти са подробно проучени от Я. Николова, която изследва жилищната архитектура в Търново през XIII – XIV век и представя илюстрация към нея (обр. 1, с. 91).

Извън столицата, разкопките на Ловешката крепост и проучванията на средновековния град Шумен, извършени от В. Антонова, допринасят за разбирането на градоустройството и архитектурата в други важни центрове на Второто българско царство. В Червен е изследвана архитектурата на цитаделата от XIII – XIV век, която също включва жилищни и стопански сгради, характерни за периода. Средновековният обект Бизоне-Карвуна, проучван през 1962 г. в ИВАД XIII, също предоставя данни за материалната култура и архитектурата на епохата.

Особено внимание заслужава Асенова махала, където до 1913 г. са запазени три къщи, смятани за средновековни от Б. Цонев. В една от тези къщи е вградена каменна плоча с надпис „... госпожка Бойка“ в старобългарски стил, което свидетелства за културната и историческа стойност на обекта. Въпреки това, Кр. Миятев не приема средновековната датировка на тези къщи, което показва, че интерпретациите на материалната култура понякога са предмет на научен дебат.

Обобщено, жилищната архитектура на Второто българско царство се характеризира с разнообразие от жилищни и стопански сгради, разположени както в столицата Велико Търново, така и в други градове като Ловеч, Шумен и Червен. Проучванията на Я. Николова, Н. Ангелов и В. Антонова са ключови за разкриването на устройството на средновековните квартали и материалната култура в периода от края на XII до XIV век. Тези изследвания допринасят за по-доброто разбиране на живота и архитектурните традиции в българските градове през Средновековието.

В района на хълма Царевец са разкрити множество жилищни сгради, разположени на тераси източно и южно от патриаршията. Тези сгради са обект на няколко археологически проучвания, като първоначалното изследване е възложено от проф. Ваклинов на автора през лятото на 1966 г., а през следващото лято, 1967 г., ръководството поема Я. Николова. По-нататъшни разкопки под ръководството на същия автор са проведени в периода 1977–1981 г. Въпреки значителния обем събрани материали, те не са цялостно обнародвани, което затруднява пълната оценка на жилищната архитектура в този сектор на Царевец. Сред откритията е и боярско жилище, описано подробно от Т. Овчаров през 1985 г., което дава ценна информация за устройството и обитаването на по-висшите слоеве на средновековното общество на крепостта.

Освен Царевец, археологически разкопки са проведени и в други важни средновековни селища на територията на Второто българско царство. В Ловешката крепост са извършени разкопки, документирани на страница 40 и следващите в съответния източник, които разкриват особености на жилищната архитектура и материалната култура. Селището над древния тракийски град Севтополис, датирано от XI до XIV век, също е обект на проучвания, които хвърлят светлина върху продължителното обитаване и развитие на жилищните структури в този регион. Средновековният Шумен е описан на страница 255, а Мелник е предмет на обстойни изследвания, публикувани в том 1 от 1989 г., включително на страници 40 и следващите, 54 и следващите, 63 и следващите, както и 68 и следващите, които разглеждат различни аспекти на жилищната архитектура и градоустройство.

Относно материалната култура, в Търновград през 1985 г. е регистрирана колективна находка от художествена битова керамика, публикувана в четвъртия брой на същата година, на страница 54 и следващите. Тази керамика илюстрира ежедневния бит и естетическите предпочитания на населението. Освен това, от Царевец е публикуван новооткрит печат в списание Нумизматика през 1979 г., брой 4, на страница 5 и следващите, който допринася за разбирането на административните и стопански аспекти на живота в крепостта. Тези находки и проучвания заедно изграждат комплексна представа за жилищната архитектура и материалната култура на Второто българско царство.