Приемането на християнството в България утвърждава феодалните порядки и стабилизира централната власт, като църковната архитектура става важен израз на обществената идеология през XII–XIV век. Християнски храмове се строят в градове, села, манастири, крепости и болярски замъци, като почти няма българско селище без църква. В градовете те са разпределени по квартали, а съществуват и гробищни църкви, които са по-малки и с опростен план, но с подходяща вътрешна украса.
Църковната архитектура от този период е добре проучена и се отличава с традиционни типове, които се прилагат широко из страната. Средновековните български строители използват почти всички църковни типове, като същевременно проявяват творчески подход в размерите, обема и украсата на храмовете. Влиянието на Византия по време на XI–XII век е слабо и се проявява главно в керамопластичната украса, например в Несебър, като българската архитектура запазва своята самобитност благодарение на здрава традиция и български майстори и ктитори.
Църквите се делят на обществени и семейни (болярски). Обществените включват селски, квартални, манастирски, крепостни и гробищни църкви. Кварталните църкви са архитектурни акценти в градовете и около тях се оформят малки некрополи, вероятно за погребения на църковни служители и техните семейства. Крепостните църкви са по-малки, предназначени за войниците, а манастирските също са с по-малки размери. Семейните църкви са собственост на болярски фамилии, като известен пример е Боянската църква, построена по волята на севастократор Калоян.
Основните архитектурни типове църкви са еднокорабни, базиликални, кръстокуполни и конхални. Еднокорабните църкви са най-прости по план, с правоъгълен наос, ориентиран изток-запад, и притвор на запад. Те са широко разпространени в села и градски квартали, като вътрешно са богато стенописвани, а отвън са украсени с керамопластика, включително псевдоконструктивни ниши и слепи арки. Примери за добре запазени еднокорабни църкви са тези при с. Калотино, с. Беренде, Несебър и Асеновград.
Базиликалните църкви имат издължен наос, разделен на три кораба с колони или пилони, и триделен олтар с три апсиди. Те са покрити с полуцилиндрични сводове и имат двустрешен покрив. Този тип църкви са представителни и се срещат в манастири, болярски замъци и по-големи селища. Известни примери са църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, „Св. Никола“ в Мелник, „Св. Стефан“ в Несебър и други. Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е свързана с цар Иван Асен II и е била царска гробница, където са погребани видни личности като Анна-Мария и цар Калоян.
Кръстокуполните църкви са по-големи и представителни, с план във формата на кръст и купол, носен от четири подпори, които могат да бъдат свободни или вградени в стените. Те са строени в големите градове и манастирски комплекси. Примери за кръстокуполни църкви със свободни подпори са дворцовата църква в Търновград, патриаршеската църква на Царевец, „Пантократор“ и „Св. Иван Неосветени“ в Несебър. Църквите с вградени подпори са по-малки и предимно семейни или квартални, като Боянската църква и „Св. Димитър“ във Велико Търново.
Конхалните църкви, известни като триконхални, са разпространени главно в югозападните български земи и са предимно манастирски. Те имат наос с полу-кръгли ниши (конхи) по дългите стени и купол, който покрива централната част. Примери са църквата в Хрельовата кула в Рилския манастир и други в Кърджали и Благоевградско. Тези църкви са богато украсени с керамопластика и стенописи и често служат като крипти с приземие и етаж – същинската църква.
Строителните материали са предимно ломени камъни, свързани с бял хоросан, често с добавка на речна баластра. За декоративни цели зидарията е прошарвана с тухли, които се използват и за оформяне на слепи арки и декоративни елементи. Външната украса включва глеждосани керамични панички в зелено, жълто и кафяво, както и скулптирани конзоли и корнизи. Вътрешно църквите са богато стенописвани, а дървото намира широко приложение в покривните конструкции, вратите, прозорците и иконостасите, които често са резбовани.
Покривите на църквите са двустрешни или четиристрешни, като при някои представителни храмове куполите са покривани с оловни листи. В по-малки църкви и гробищни храмове са използвани пясъчни плочи. В някои случаи са изграждани и камбанарии, обикновено над притвора, като изключение е патриаршеската църква на Царевец, където камбанарията е долепена към южната стена.
Средновековните български църкви от XII–XIV век са свидетелство за високото майсторство на строителите и за силната вяра на обществото. Дори в по-малките селища и бедни квартали църквите са били украсени и поддържани с внимание. Търновската строителна школа е оставила значими постижения, които се разпространяват из цялата страна, създавайки единен архитектурен стил с регионални особености.
В допълнение към градските и манастирските църкви, през XIII–XIV век се развива и строителството на скални църкви, използващи естествени пещери и навеси, които са адаптирани и стенописвани. Те са разположени на труднодостъпни места и отразяват разрастването на монашеските братства и духовния живот в страната.