Средновековният Търновград

Средновековният Търновград представлява укрепен град, който е бил столица на известна европейска държава в миналото. През XVII век градът привлича вниманието на различни пътешественици и географи. Католическият епископ Петър Богдан Бакич, посетил Търновград през 1640 г., възкликва за природната красота и непревземаемостта на града. Малко по-късно, през 1652 г., турският географ Хаджи Калфа описва Търново и цитаделата Царевец, като неговото описание по-късно е почти повторено от чешкия историк К. Иречек в края на XIX век. През XIX век интересът към Търновград и крепостите Царевец и Трапезица се засилва значително, като унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц подробно описва града и Царевец. Около 1884 г. В. Григорович посещава Търновград, а Лежан прави описание и скици на крепостите, допринасяйки за по-доброто разбиране на средновековната градска структура.

Българските възрожденци също проявяват силен интерес към миналото на Търновград. Сред тях са Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Христо Даскалов и Васил Берон. Петко Р. Славейков, родом от Търновград, планира археологически разкопки, но поради липса на средства те не се осъществяват. След Освобождението през 1878 г. руското „Славянско благотворително общество“ отпуска 750 франка за възстановяване на църквата „Св. 40 мъченици“. През март 1879 г. в Търново е създадено Археологическо дружество – първото в България, с цел издирване и съхраняване на недвижими и движими старини. Същата година д-р В. Берон провежда разкопки на североизточната част на хълма Трапезица, където са разкрити две средновековни църкви.

В началото на XX век археологическите проучвания продължават с разкопки на Царевец, Трапезица и Никополис ад Иструм, извършени от френския археолог Ж. Сьор през 1900 г., но резултатите от тези разкопки не са публикувани. Проучванията в Търновград са преустановени за около 30 години след това. През 1930 г. започват разкопки на главния вход на Царевец и Балдуиновата кула. От 1946 г. ежегодно се провеждат археологически разкопки на двореца на търновските царе. След създаването на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново разкопките на Царевец се активизират значително. Проучени са множество обекти, включително царският дворец, патриаршеският комплекс, множество средновековни църкви, няколко манастира, както и жилищни и стопански сгради. Намерените находки са разнообразни по материал и предназначение и са свързани с бита и ежедневието на обитателите на Търновград.

Тези сведения показват, че средновековният Търновград е бил град с изключително адаптирано към природния релеф градоустройство, което е включвало както жилищни квартали, така и укрепителни съоръжения, създадени с оглед на максимална защита и функционалност. Този подход към градското планиране е характерен за периода XII–XIV век и отразява високото ниво на архитектурно и инженерно майсторство в рамките на Второто българско царство.

Крепостната система на Царевец е най-добре проучена. Крепостната стена следва скалните очертания на хълма и образува неправилен триъгълник със силно издължени, заострени и нагънати върхове. Отвън пред крепостната стена се простира тясна, незастроена ивица от скалния венец, която пречи на разполагането на противникова обсадна техника. Дебелината и височината на крепостната стена варират в зависимост от достъпа на терена – по-дебела и по-висока е на по-достъпните участъци, което подсилва отбранителните възможности на града.

Крепостната стена на Царевец е изградена от каменен градеж, състоящ се от неправилни хоризонтални редове, използващи ломени камъни, предимно от сив местен пясъчник. Каменните блокове на лицето на стените са оформени с по-едри ломени камъни, а фугите на лицето са добре обмазани с бял хоросан, представляващ примес от вар и едър пясък. Вътрешността на зидовете представлява пълнеж от по-дребни камъни, споени с бял хоросан. Зидовете стъпват с основите си върху здрав терен или скала, като на някои места те се опират върху по-ранен културен пласт. Основите на крепостната стена са заложени по-дълбоко от тези на сградите, а субструкцията – долната част на зидовете – е с недобре оформено лице и фуги, които не са обмазвани. Понякога основата е по-широка от суперструкцията, тоест от горната част на стената.

В градежа на стената са вградени скари от напречни и надлъжни дървени греди, наречени сантрачи. Разстоянията между скарите варират от 0,80 м до 1,20 м, а дебелината им е около 0,30 м от лицето на стената. Сантрачите са свързани с ковани железни гвоздеи. Напречните греди понякога излизат до лицето на стената, като след изгниването им остават отвори. Броят на надлъжните греди е най-малко два и зависи от дебелината на стената.

Северозападната крепостна стена се отличава с множество чупки, издавания навън и множество контрафорси – укрепителни издатъци, които подсилват стената. Източната крепостна стена не е проучвана цялостно археологически, но са разкопани два сектора – от юг и север при Лобната скала. Там основата на стената е на някои места добре запазена, а височината ѝ достига до 3-4 метра в някои сектори.

Южната крепостна стена на Царевец е дълга около 500 метра и следва скалния венец, като също има чупки и контрафорси. В нея е оформена една потерна – малка врата, която е маркирана при днешната реставрация. На нивото на терена от XII век в стената има неголеми четириъгълни отвори, служили за изтичане на атмосферни води.

Достъпът към крепостта на Царевец е от запад по скалистия провлак, който почти по средата си има напречен прорез, служещ за прекъсване на достъпа. Началото на главния вход е при този прорез. Главният вход е съставен от три порти, защитавани от четириъгълни кули. Първата порта се намира при прореза на скалата и е затваряна с вдигнат дървен мост. Втората порта е към средата на провлака, а третата – при източния край на провлака и е реставрирана в наше време. Непосредствено до третата порта, навътре към хълма, има малък площад, вероятно с стратегическо предназначение. Главният вход представлява сложно крепостно съоръжение, което отговаря на средновековните фортификационни изисквания.

Освен главния вход, крепостта разполага с допълнителни входове – Малката порта на северозападната стена и Френкхисарската порта при югоизточния ъгъл. Малката порта, известна още като Асенева порта, е оформена в чупка на стената, за да се избегне директен подход по стръмен терен. Над нея се издига бойна кула. Френкхисарската порта също е оформена в чупка на стената при югоизточния ъгъл, а над нея вероятно се намира надвратна кула. Защитата на Френкхисарската порта е подсилена и от Балдуиновата кула.

Хълмът Царевец е обграден от сложна крепостна система, включваща северозападна крепостна стена с потерна за пешеходци, разположена близо до Малката порта, която е съществувала преди нейното отваряне. На североизточния край на стената също има потерна, намираща се близо до Лобната скала. От тази североизточна потерна води път към църквата „Св. св. Петър и Павел“. Планът на К. Шкорпил отбелязва още една потерна на северния край на източната крепостна стена, която обаче не е проучвана археологически.

Крепостните стени на Царевец са изградени с порти, потерни, кули, стълби и контрафорси. Контрафорсите представляват специални уширения на стената отвън, които са отворени към вътрешността на крепостта и са изграждани на различни разстояния в зависимост от терена. Стълбите са зидани от ломени камъни, споявани с бял хоросан, и са долепени или свързани с крепостните стени. Вътре в кулите са изградени дървени стълби, наричани вътрешни, докато по лицето на крепостната стена има външни стълби.

По склоновете на Царевец са изградени напречни крепостни стени, които служат за защита на кварталите. Тези стени слизат до левия бряг на река Янтра. Проучени са южната и северната напречни крепостни стени на хълма. Една от напречните стени се намира при главния вход на крепостта, а друга – при Балдуиновата кула, като тя също слиза до брега на реката и завършва с кула-кладенец. Вътре в стената при Балдуиновата кула има каменна стълба, която служи за снабдяване с вода от реката.

Открита е и напречна крепостна стена-стълба на северозападния склон на Царевец, разкрита от археолога А. Попов. Тази стена-стълба е част от укрепителната система на църквата „Св. 40 мъченици“ и е слизала стъпаловидно, с малки междустъпални площадки. На северния край на източната стена е маркирана от К. Шкорпил още една напречна крепостна стена, която обаче не е проучвана.

По левия бряг на река Янтра, в района на манастирски комплекс при църквата „Св. 40 мъченици“, също има крепостна стена. Тя вероятно е ограждала манастира и може да е продължавала на североизток с цел укрепване на „Нов град“. Възможно е тази стена да достига до напречната стена при североизточния ъгъл на крепостта. Според М. Харбова, крепостна стена е ограждала целия хълм Царевец и е служила като втори отбранителен пояс.

Планът на К. Шкорпил показва дъговиден зид южно от Балдуиновата кула, насочен към кула-кладенец, но разкопките на В. Вълов не потвърждават наличието на такъв зид.

Хълмът Трапезица е защитен с яка крепостна стена, която според плана на К. Шкорпил има шест входа. Главната порта на Трапезица е разположена на юг и е свързана диагонално с квартала около църквата „Св. Георги“.

Крепостната система на средновековния Търновград включваше основните крепости Царевец и Трапезица, както и квартали, разположени по левия и десния бряг на река Янтра, както и квартал на южния склон на Царевец. Особено важно беше разположението на кварталите по хълмовете Царевец и Трапезица, което осигуряваше удобна отбрана. Река Янтра, която минаваше между тях, затрудняваше използването на обсадна техника от нападателите. Кварталът Френкхисар, разположен на левия бряг, беше защитен само от реката, без допълнителни укрепления.

Крепост Трапезица притежаваше зидария, сходна с тази на Царевец, както и напречни крепостни стени, насочени към река Янтра. Втората половина на XIV век, когато османската опасност нарастваше, доведе до изграждането на напречни стени, които допълнително укрепваха отбраната. На десния бряг на река Янтра, близо до Владишкия мост, се намираше четиригълна кула, част от отбранителната система. Въпреки това, кули, стълби и контрафорси на Трапезица не са проучени цялостно, което затруднява пълното разбиране на крепостната й структура.

Вътрешното устройство на града през този период е по-слабо документирано. Жилищата в Търновград към края на XIV век са били разсипани и променени, което затруднява реконструкцията на градската среда. Археологическите разкопки са най-полезни за изучаване на вътрешното застрояване на хълма Царевец, като най-добре е проучена западната половина на хълма. Въпреки това, информацията за вътрешното изграждане на града през този етап остава недостатъчна. Оцелели средновековни църкви са описани от автори от миналия век, а Григорий Цамблак през 1379 г. дава описание на състоянието на Търново при посещението си.

Историческото развитие на хълма Царевец е дългогодишно. Животът там започва още от бронзовата епоха (1800–1200 г. пр.н.е.), преминава през ранножелязната епоха (1200–600 г. пр.н.е.) и късножелязната епоха (600–100 г. пр.н.е.), когато на хълма се е намирало голямо тракийско селище. През римско време селището западa, но на 17 км северно от Търновград се намира античният град Никополис ад Иструм. В ранновизантийската епоха (IV–VII в.) селището на Царевец е възстановено и укрепено, но в първите години на VII век е разрушено и опожарено от славяни и авари. През X–XI век животът на хълма е частично възобновен, а през XII век селището е изцяло възстановено и укрепено по време на византийското владичество.

След въстанието на Асен и Петър Търновград се утвърждава като столица на Второто българско царство, което води до интензивно строителство, особено при управлението на Иван Асен II (1218–1241) и Иван Александър (1331–1371). Хълмът Царевец, където се намират най-важните държавни и църковни сгради, е използван с внимание към естествения релеф, като строителството е съобразено с терена.

Патриаршеският комплекс е разположен най-горе на равна площадка на хълма и има формата на неправилен многоъгълник с ориентация от изток към запад. Общата му площ е около 2000 квадратни метра. Крепостната стена на комплекса е здрава, изградена по техниката емплектон – зидане с ломени камъни, свързани с бял хоросан. Входът на патриаршеския комплекс се намира от северозападната страна и е охраняван от две цилиндрични бойни кули, които са кръгли по план. През средата на XIV век южната кула е изоставена, а над портата е построена четириъгълна кула. Външно около крепостната стена има незастроена полоса, която служи за отбрана.

Патриаршеският комплекс е преминал през два основни строителни периода: първоначално през XII век е бил укрепен манастир, а в първата половина на XIII век е преустроен в патриаршески комплекс. През средата на XIV век са извършени допълнителни преустройства на входа, жилищната част и други постройки. Западно от църквата в комплекса се намира външен притвор с две зидани гробници, които обаче са били ограбени при османското нашествие или малко след това. Патриаршеският ансамбъл доминира над хълма и града, а съвременните възстановки подчертават величието му.

На североизточния склон на Царевец се намира феодален замък на Асеневци, който по-късно се превръща в царски дворец. Той също е преминал през два строителни периода – при Иван Асен II и при Иван Александър. При Иван Асен II дворецът включва двуетажна тронна палата и жилищен блок с десет помещения в източната част. При Иван Александър е построена едноетажна правоъгълна втора тронна палата, а укрепленията и дворцовите постройки са променени. Дворецът е пригоден за самостоятелна отбрана, ограден е с крепостна стена и крепостни съоръжения, като е осигурен със запаси от храна и вода. Външно около крепостната стена на двореца също има незастроена полоса за отбрана.

Цялостното изграждане на царския дворец е трудно за установяване, но има опити за графична възстановка на неговия вид. Северно от двореца са открити основи на две средновековни църкви и на болярско жилище с двор и оградна стена. Болярското жилище е разделено на две части – северна и източна. Северната част включва три помещения, като две от крайните са отворени към третото, а жилището е имало и етаж с подобно разпределение. Източната част е стопанска и представлява обикновен навес.

Архитектурният облик на средновековния Търновград се формира от сградите между хълмовете Царевец и Трапезица и по склоновете им. В Новия град доминират манастири и църкви, сред които впечатляващи са манастирите при църквата Св. 40 мъченици и при църквата Св. Димитър. Река Янтра лъкатуши ниско долу около хълмовете, а градските квартали се разстилат по склоновете нагоре от реката. Над кварталите се издигат скални венци с крепостни стени и прилежащи съоръжения. След крепостните стени се намират градски квартали с църкви, манастири и болярски комплекси. Значителната денивелация на терена пречи за изграждането на големи, многоделни и обемни сгради, поради което преобладават сгради с едно или две помещения. Малките, гъсто ситуирани постройки са характерни за столичния Търновград. Архитектурният облик на града се отличава с колоритно разнообразие и красота, плод на човешкия ум и ръце, което отразява богатството и културното развитие на средновековния град.

Жителите на Търновград са били ангажирани и с изписване на книги и църкви, което свидетелства за развитието на книжовната и художествена дейност. Търговията в града е процъфтявала, като на различни места са намирани монети от почти всички търновски царе. В града са пребивавали търговци от други страни, които вероятно са имали кантори и складове. Търновград е бил най-значимият политически, стопански, духовен, военен и културен център на държавата през XII–XIV век. В него са функционирали школи по строителство, книжовност, изкуство и керамика, а опитът, натрупан в Търновград, се е разнасял из цялата страна и съседните държави.

Средновековният Търновград през XII–XIV век се отличава с изключително разнообразен етнически и социален състав, което се отразява пряко върху неговата материална и духовна култура. Основната градска маса са българите, които принадлежат към всички класи и прослойки на обществото. След тях най-многобройна е еврейската общност, която е съсредоточена в отделен еврейски квартал и организирана в еврейска община. През 1360 г. в града се провежда събор, насочен срещу евреите и техните проповеди, което свидетелства за религиозните и социални напрежения в града. Повечето евреи са търговци и лихвари, които се замогват и стават влиятелни фигури в стопанския живот на Търновград. Освен българи и евреи, в града живеят и други етнически групи като арменци, гърци, власи, татари и други маломерни общности, което прави етническия облик на града пъстър и разнообразен. Арменците, например, имат своя църква и сред тях се срещат богомолци; в арменска летописна бележка от 1258 г. се споменава арменец-поп на име Аракел, което показва дълбоката интеграция на тази общност в градския живот. Някои чужденци, включително търговци и заложници, остават в града и създават семейства, което допринася за постепенното променяне на етническия облик на Търновград.

Професионалната структура на града е също толкова разнообразна и развита. Занаятчиите в Търновград се отличават с високи професионални постижения и тясна специализация, като техният опит се предава от поколение на поколение. Важен аспект на занаятчийската дейност е запазването на професионалната тайна, което гарантира качеството и уникалността на изработваните изделия. Търновград е и важен търговски център, в който пребивават търговци от съседни страни, което допринася за икономическото разнообразие и обогатяване на града. Социалният и икономическият облик на Търновград са тясно свързани с неговата роля на столица на българската държава в продължение на два века, както и с водещата му роля в стопанския и духовен живот на царството. Опитът и традициите, натрупани в града, се разнасят из цялата страна, което подчертава значението на Търновград като културен и икономически център.

Археологическите разкопки и писмените източници предоставят богата информация за стария Търновград, разкривайки неговата оригинална топография и архитектура. Тези изследвания потвърждават, че градът е бил уникален с устройството си и с разнообразието на социалните и етническите групи, които са го населявали. Търновград е бил не само политически и духовен център, но и място, където се срещат и взаимодействат различни култури и традиции, което го прави изключително важен за разбирането на материалната култура на Второто българско царство.

Средновековният Търновград, древната българска столица, е обект на множество археологически разкопки и изследвания, които разкриват богатата му материална култура и градоустройствена структура. На хълма Царевец са проведени системни разкопки, сред които особено значими са тези, ръководени от Т. Николов и арх. Ал. Рашенов. През 1932-1934 г. Рашенов извършва възстановяване на крепостта Царевец, като резултатите от тази работа са публикувани през 1936 г. В началото на XX век, през 1910 г., К. Шкорпил изготвя план на старата българска столица Търново, а по-късно инж. Петър Абаджиев създава детайлен план на архитектурата на Царевец, който допринася за по-доброто разбиране на градоустройството и строителните техники на средновековния град.

За координация и подпомагане на археологическите проучвания в Търново и околностите е създаден Комитет за археологически проучвания, който играе важна роля в систематизирането на изследванията. През 1981 г. Ат. Попов публикува изследване, посветено на природната среда и градоустройствената структура на средновековния град Царевец през XIV век, което дава ценна информация за начина, по който природните условия са повлияли на развитието на града и неговата защита.

Важен източник за визуалната култура на Търновград е Манасиевата хроника, чиито миниатюри се съхраняват във Ватиканската библиотека. Б. Филов през 1927 г. изследва тези миниатюри, като една от сцените е работена в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Тази църква е свързана и с погребението на Иван Асен, син на цар Иван Александър, който е погребан като воин след загиването си в битка с турците, което свидетелства за важността на религиозните и военни традиции в материалната култура на града.

Освен археологическите и художествените източници, за историята и културата на Търновград допринасят и редица писмени свидетелства. Сред тях са гръцките извори за българската история, том XXV (1983), както и трудовете на В. Киселков за Григорий Цамблак (1956). Й. Иванов в „Български старини из Македония“ (1930) и Е. Спростанов с „Описание на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир“ (1902) също предоставят ценна информация за средновековната българска култура. И. Дуйчев допринася с „Описание на България от 1640 г.“, а К. Иречек с „История на българите“ (1886) дава исторически контекст на материалната култура. Н. Мавродинов в „Старобългарско изкуство XI – XIII век“ (1966) анализира художествените постижения, които са част от културното наследство на Търновград и Второто българско царство.

Средновековният град Търново, столица на Второто българско царство, е обект на множество археологически и картографски изследвания, които разкриват неговия етнически облик и градоустройство през XIII–XIV век. Изследванията на Т. Овчаров са допринесли значително за разбирането на етническия състав на населението в този период. Средновековният квартал на хълма Момина крепост във Велико Търново е сред ключовите обекти, проучвани в рамките на тези изследвания, като те са базирани както на археологически находки, така и на исторически източници от XIII и XIV век.

Картографските изследвания на Търново започват още в началото на XIX век с най-ранния план на старото Търново, изработен през 1828/1829 г. от Молтке. Този план е допълнен през 1864 г. от Хенрих Барт, а през 1877 г. капитан Сухомлинов създава нов подробен план на града. В началото на XX век, през 1900 г., инж. П. Абаджиев и инж. Р. Михайлов извършват тахиметрично заснемане на Търново, което предоставя точни геодезически данни за терена и градската структура.

Историята на археологическите проучвания в Търново може да бъде разделена на три основни етапа: от 1879 до 1944 г., от 1945 до 1965 г. и след 1966 г. Особено значими са проучванията след 1966 г., когато по програма на Общонародния комитет за развитие на града се провеждат широкомащабни археологически разкопки. Въпреки богатството на откритията, резултатите от тези проучвания все още не са цялостно обнародвани, като част от материалите остават необнародвани, включително тези на Я. Николова и Б. Султов. Тези неиздадени материали представляват ценен източник за бъдещи изследвания и допълват познанията за средновековния Търновград и неговата материална култура.

Царевец, разположен в средновековната столица Велико Търново, представлява впечатляваща крепостна система, която е била сърцето на Второто българско царство. Тази крепостна система включва множество порти и стени, които са били обект на обстойни археологически проучвания и реставрации през XX век. Особено внимание е отделено на Третата порта на Царевец, която е съществувала до 1893 година. Тогава тя е разрушена, за да може да премине каляска на княз Фердинанд. Третата порта е била изобразена на скица от Ф. Каниц, което дава ценна визуална представа за нейния вид преди разрушаването ѝ. През 1958 и 1959 година са проведени разкопки на Третата порта, а през 1971 г. и в по-широкия период на 70-те години на XX век са извършени реставрационни дейности. Реставрацията е направена по аналогия с Червенската кула, като проектът за нея е разработен още през 1933–1934 г. от арх. Александър Рашенов.

Археологическите разкопки на Царевец не се ограничават само до Третата порта. През втората половина на 60-те години на XX век В. Вълов провежда разкопки, а Й. Алексьев също участва в проучванията, макар че резултатите от неговите разкопки не са публикувани. Освен това, разкопки до Втората порта са извършени от Златка Генова, филиал на Археологическия институт с музей – Велико Търново, но и тези резултати не са станали достояние на широката публика. Крепостните стени и съоръжения на Царевец са подробно проучвани и описвани от Н. Ангелов и Я. Николова, които обръщат специално внимание на Южната напречна крепостна стена. Тези изследвания допринасят за по-доброто разбиране на отбранителната архитектура на крепостта.

Историческите и археологическите изследвания на Царевец и Велико Търново са обогатени от трудовете на редица изтъкнати учени като К. Шкорпил, А. Рашенов, Н. Ангелов, Б. Кузунов, В. Вълов и А. Попов. Важна част от изследванията е разглеждането на водоснабдяването на средновековните български градове и крепости от VII до XIV век, което е било ключов елемент за устойчивостта на крепостите при обсади. Информация за Царевец и неговата крепостна система може да се намери и в изданието "История на Велико Търново", том 1, публикуван през 1986 г. Резултатите от разкопките и реставрациите са публикувани в различни научни издания като "Известия на отдел археология и музей" (ИОМТ) и "Вестник на историческото общество" (ВИС), което осигурява достъп до обстойни данни за средновековния Търновград и неговата материална култура.

Средновековният Търновград, столица на Второто българско царство, представлява важен обект на археологически изследвания, започнали още в края на XIX век. Сред основните проучвани обекти са дворецът, патриаршията, терени северно и западно от двореца, площи около патриаршията, както и северозападният и югозападният склон на хълма Царевец. Особено внимание е отделено на Балдуиновата кула и части от крепостната система. Въпреки многобройните разкопки, резултатите от тях не са обнародвани цялостно, което затруднява пълното разбиране на материалната култура на града.

Хълмът Царевец е централният градоустройствен елемент на Търново през XII – XIV век. Тук са изследвани крепостните стени и порти, като южната напречна крепостна стена е подробно проучена от Н. Ангелов и Я. Николова. Стената на Велико Търново, разкрита през 1956 г. от Б. Султов, не е разкопавана по това време, но допринася за разбирането на отбранителната система на града. Патриаршеският комплекс на Царевец, датиран от XII до XIV век, също е обект на изследване от Н. Ангелов, а архитектурата на двореца е проучвана от С. Георгиева, Я. Николова и Н. Ангелов.

Жилищната архитектура в Търново през XIII – XIV век е предмет на специално проучване, възложено през 1966 г. на Я. Николова от проф. Ст. Ваклинов и поето от нея през 1967 г. В Новия град на Търново, изследван от А. Попов, са открити следи от укрепен български средновековен град от XIII – XIV век. Сред археологическите находки е и легло в зид, което вероятно принадлежи на по-късен зид, свидетелстващ за продължителна употреба и обновяване на градската структура.

В исторически план, през 1190 г. България води война с Византия, която завършва с погром на император Исак Ангел при град Трявна. Тези събития оказват влияние върху укрепителната система и градоустройството на Търновград, което се отразява в архитектурните и археологическите данни, събрани от изследователите. Разкопките на Великата лавра във Велико Търново, проведени през 1982 г., допълват картината на религиозния и културен живот в средновековния град.

Въпреки че някои разкопки, като тези на М. Робов, не са публикувани, общият обем на археологическите проучвания в Търново предоставя богата информация за материалната култура, градоустройството и архитектурата на средновековната българска столица. Тези данни са от ключово значение за разбирането на историческото развитие и културната идентичност на Второто българско царство.

В рамките на крепостта Царевец са разкрити останки от боярско жилище, което е било обект на проучвания от В. Вълов, Й. Алексиев и Хр. Нурков. Въпреки проведените разкопки, резултатите от тях не са обнародвани цялостно, което затруднява пълното разбиране на устройството и облика на тази част от средновековния град. Подобна ситуация се наблюдава и при разкопките на Царевград Търнов, където Ат. Попов и Я. Николова са извършили археологически проучвания, но също не са публикували пълни резултати. Тези проучвания са от изключително значение за реконструкцията на градската среда и социалната структура на Търновград през Второто българско царство.

Разкопките на Трапезица във Велико Търново, проведени от В. Димов през 1915 година и описани в изданието ИБАД, том V, страници 112 и следващи, допринасят за по-доброто познаване на архитектурния облик и материалната култура на средновековния град. Трапезица, заедно с Царевец, е една от основните крепости в Търновград и е била важен център на политическа и религиозна власт. Средновековната българска архитектура в този регион е изследвана подробно от Кр. Миятев през 1965 година, като в неговата работа на страница 202 и илюстрация 201 са представени характерни архитектурни елементи и техники, използвани в строителството. Тези изследвания разкриват употребата на специфични строителни методи като опус емплектон, който представлява техника на зидария, при която се редуват редове от камъни и тухли, осигуряваща здравина и естетика на сградите.

Писмените източници също допринасят за разбирането на градската структура и етническия облик на Търновград. Изследванията на Т. Овчаров от 1984 година, особено на страници 83 и следващи, както и на страница 88, разглеждат етническия състав на населението и социалните взаимоотношения в града. Н. Ангелов в своя труд за средновековния град Търново, на страница 14, представя градската организация според писмени свидетелства. В „История на България“, том 1 (София, 1961, стр. 199) и том 3 (София, 1981, стр. 166 и 299), както и в „Христоматия по история на България“ от П. Петров и В. Гюзелев (том 2, 1979, стр. 117), са описани важни аспекти от живота и развитието на Търновград като политически и културен център на Второто българско царство.

Освен археологическите и историческите източници, житията на светци като Свети Сава и Свети Симеон, описани от Доментиан в Белград през 1938 година (стр. 209), както и житията на Търновски, изследвани от В. С. Киселков през 1926 година (стр. 13), предоставят допълнителна информация за религиозния живот и духовната култура в града. Неиздадените старобългарски жития, събрани от И. Снегаров през 1953/1954 година (стр. 168), също са ценен източник за изучаване на средновековната българска култура и традиции. Всички тези данни заедно създават комплексна картина на материалната и духовна култура на Търновград през XII–XIV век.