През периода на Второто българско царство скулптурата се развива в условията на политически и икономически възход след освобождението от византийска власт през 1185–1187 г. Разрастването на градовете и строителството на християнски храмове и обществени сгради стимулират развитието на релефната пластика, докато триизмерната скулптура остава по-задържана поради християнските догми и ограничения.
Релефната скулптура се използва главно за украса на църковни елементи като капители, корнизи, конзоли, олтарни плочи, рамки на врати и прозорци, както и за изработване на икони и надгробни плочи. Археологически находки от Търновград, Червен, Цепина и други средновековни обекти разкриват разнообразни релефни изображения – животни, монограми на царе, растителни орнаменти и фигури на светци.
От царския дворец и патриаршеския комплекс в Търновград са открити капители с релефни изображения на двуглав орел, грифон, птици и царски монограми, включително на Михаил Шишман (1323–1330). Осмостенните колони, често срещани като фрагменти, са триизмерни скулптури, изработени с чук и длето, което показва високото майсторство на каменоделците.
В църквата „Св. Възнесение“ в Търновград са намерени капители с богата растителна орнаментика, а в Червен релефни „ломбардски арки“ и образи на светци от иконостаси свидетелстват за разнообразието на релефната пластика. В Несебър, на църквата „Св. Иван Алитургитос“, конзолите са украсени с релефни акантови листа и фигури на лъвове.
Сред по-малките произведения са релефни иконки от мрамор, стеатит, варовик и метал, изобразяващи светци като Св. Никола, Св. Георги, Св. Димитър и Богородица. Те са открити главно в двореца на търновските царе и са носени като нагръдни иконки или поставяни в църковни пространства. Тези иконки са изработени с високо художествено качество и често са обрамчени с растителни орнаменти и надписи.
В техниката на каменната пластика преобладава ниският релеф, който е по-лесен за изпълнение и широко използван за църковна украса. Високият релеф, който е по-сложен и близък до триизмерната скулптура, е по-рядко срещан, но се използва за изработване на портретни изображения и надгробни паметници.
Дърворезбата също е развита, макар че поради нетрайността на материала са запазени малко образци. Тя включва нискорелефни икони, рамки на врати и прозорци, иконостаси, тронове и амвони. Известни са тронът на деспот Хрельо в Рилския манастир и вратата на църквата „Св. Никола“ в Охрид, украсена с фантастични животни и военни светци.
Високорелефни дървени фигури на светци, като Св. Климент Охридски и Св. Георги, са открити в Македония и се отличават с портретни черти и оцветяване, което ги отличава от официалната византийска практика. Малки бронзови иконки и костени релефни изображения също са част от средновековната българска скулптура, носени от богомолци като талисмани.
Надгробната пластика е особено интересен аспект на българската скулптура през този период. В Търново са открити фрагменти от мраморни и пясъчникови плочи с релефни изображения на царски фигури, вероятно на Иван Асен II, Михаил Шишман и Иван Александър. Тези надгробни паметници са зидани гробници с монолитни похлупаци, върху които са изсечени портрети на покойниците във висок релеф, представени в смъртна поза с корони и царски атрибути.
Тази практика на надгробна скулптура е уникална за българските земи и не е директно копие на западноевропейските традиции, където покойниците се изобразяват със статуи в изправена поза. В България фигурата е легнала, което отразява християнските догми и местните художествени традиции. Надгробната пластика е свързана с развитието на феодализма и е характерна за царския двор и аристокрацията.
Триизмерната скулптура, макар и рядко срещана, се проявява в изработката на купели за кръщаване, модели на църкви и каменни фигури на духовни лица. От Търново са намерени варовикови главички на монаси и монахини, които вероятно са част от по-големи композиции, повлияни от италианското предренесансово изкуство.
Обобщено, средновековната българска скулптура от XII–XIV век, макар и с ограничен брой запазени паметници, показва високо художествено ниво, оригинални художествени направления и адаптация на християнските канони към местните традиции. Тя е важен източник за разбирането на културния и религиозен живот в България през този период и свидетелства за творческите възможности на българските майстори.
Много от произведенията са загубени по време на османското владичество, което затруднява пълната оценка на обема и разнообразието на средновековната българска скулптура. Въпреки това, откритите релефи, иконки и триизмерни фигури остават ключови свидетелства за развитието на изобразителното изкуство и материалната култура на Второто българско царство.