Скулптурата

През XII–XIV век, в периода на Второто българско царство, след въстанието от 1185–1187 г. и последвалия политически и икономически възход, се наблюдава значително разрастване на градовете и строителството на християнски храмове, обществени и частни сгради. В този контекст християнската идеология доминира и оказва силно влияние върху развитието на изкуствата, включително и на релефната пластика, която се ползва с особено покровителство. Въпреки това триизмерната скулптура остава сравнително задържана, докато релефът намира широко приложение като украса на църкви и светски сгради.

Релефната украса се използва предимно за декориране на капители, корнизи, конзоли, олтарни плочи, рамки на врати и прозорци. Освен това релефно са изработвани икони и надгробни плочи. Археологическите разкопки в Търновград, Червен, Цепина и други средновековни обекти в страната разкриват предимно частично запазени релефни пластики, които свидетелстват за високото ниво на художествено майсторство и разнообразието на теми и мотиви.

От царския дворец и патриаршеския комплекс в Търновград са намерени няколко капителя с животински изображения, царски монограми и декоративни орнаменти. Един от малките капители, изработен от осмостенна колона и намерен близо до дворцова църква в Търновград, притежава богата релефна украса. Трите му страни са украсени с релефни изображения на двуглав орел, грифон и две птици с преплетени шии. Две от страните на капителя носят монограми на цар Михаил Шишман, който е царувал в периода 1323–1330 г.

Друг капител от осмостенна колона, също от двореца на търновските царе, е украсен с релефни глави на кучета и образи на врагове, привързани с общ синджир. Тези мотиви отразяват както символиката на властта и защитата, така и художествените традиции, развивани в България и Балканите през този период.

Изследванията на Татяна Силяновска – Новикова обобщават наличните данни за скулптурните паметници, докато проф. Т. Герасимов критикува някои от датировките на находките. Никола Мавродинов разглежда съществуването на македонска скулптурна школа през XIII век, а Николай Шмиргела анализира развитието на скулптурата по българските земи. Българската скулптура се развива успоредно и под влияние на съседните земи, като обединяващо звено остава християнството и неговите разновидности. В този период съществува конкуренция със скулптурни ателиета във Византия, а развитието на българския феодализъм подпомага оформянето и израстването на местни художествени направления и школи в България и на Балканите.

Фигурата на Архангела е изобразена с дълга мантия, върху която има къса дреха и широк колан в кръста. Тя е поставена в дъговидно извита рамка, украсена със зрънчест орнамент. Главата на Архангела е с нимб, а крилото му е добре моделирано, което подчертава детайлността и изяществото на средновековната българска скулптура. Тези произведения и детайли отразяват богатството и разнообразието на релефната украса и скулптурните техники в църковната архитектура на Второто българско царство.

В материалната култура на Второто българско царство (XII–XIV век) особено място заемат релефните иконки, които са малки по размер и изработени от мрамор или други скални материали като стеатит и варовик, а рядко и от метал. Тези иконки изобразяват светци като Св. Никола, Св. Георги, Св. Димитър и Богородица, като светците винаги са представени с ореол и често са изобразени в арка. По някои от иконките са изписани имената на светците, а релефните растителни орнаменти и съкращения като IC - XC допълват художествената украса. Повечето от портативните иконки, които са носени като нагръдни от богомолци или са по-големи и преносими, вероятно полагани в църкви на иконостаса, са намерени в двореца на търновските царе. Тези находки са редки и частично запазени, като размерите им често остават неизвестни. Иконките вероятно са били дарове от чакащи помощ и изцеление, което подчертава тяхната духовна и културна роля. Релефните иконки са известни не само от хълма Царевец във Велико Търново, но и от други селища в страната, като свидетелстват за разпространението и значението на този вид скулптура.

Каменната пластика през Второто българско царство се характеризира с използването на техники като нисък релеф и висок релеф (орелеф). Ниският релеф е предпочитан и широко използван, особено за украса на църкви, докато употребата му за декор на светски сгради е рядка. Високият релеф е по-труден за изпълнение и е по-близък до триизмерната скулптура, но се среща по-рядко. Релефите са изпълнявани и върху дърво, което е нетраен материал и поради това са запазени малко образци. Дървото е обработвано изключително в нисък релеф, като дърворезбата включва икони, рамки на врати и прозорци, иконостаси, владиишки тронове и амвони. Тези произведения носят белезите на установена традиция сред средновековните български скулптори.

Сред най-значимите образци на дърворезбата са тронът на деспот Хрельо и вратата на църквата в Рилския манастир, както и двукрилната врата на църквата „Св. Никола“ в гр. Охрид. Вратата в Охрид е украсена с 16 табла с едри изображения, включващи фигури на фантастични животни, лъвове и птици с преплетени шии, както и конни фигури на военни светци, поставени в рамка от плетеници. Таблата вероятно са взети от друго място, тъй като рамките и размерите им са различни. В църквата „Св. Климент Охридски“ в Охрид се намира и фигура на Св. Климент, изработена в висок релеф върху дърво. Тази фигура е с височина 1,41 м и ширина 0,33 м, с лице оградено с нимб и носи портретни индивидуални черти, макар и с пропорции, които са скъсени. Тези произведения илюстрират високото художествено изпълнение и духовната значимост на скулптурните образци от този период.

В материалната култура на Второто българско царство релефната скулптура заема значимо място, като майсторите-приложници работят върху разнообразни материали – камък, дърво и кост. Сред паметниците от XII–XIV век се открояват релефи с нисък и висок релеф, които са богато орнаментирани с растителни, геометрични, зооморфни и антропоморфни мотиви. Тези орнаменти са зависими от предмета, размерите и предпочитанията на твореца, като повечето паметници са свързани с християнския култ и са ограничени от канона. Майсторите търсят разнообразие в декорацията на релефите, което свидетелства за тяхната творческа амбиция и умения.

Особено внимание заслужават релефите на Св. Георги, които са два броя и са изработени в Македония, датирани в XIII и XIV век. Един от тях се намира в село Галища, близо до град Костур, и е поставен пред олтара на църква. Този релеф е висок 2,90 метра и изобразява Св. Георги в естествен ръст, с лице, обърнато към зрителя. Другият релеф на Св. Георги е изработен от дърво и се съхранява в град Костур. Той представя светеца в странична поза на моление. И двата релефа са оцветени и високият релеф ги отличава от византийската дървообработка, която обикновено е по-плоска.

В допълнение към каменните и дървените релефи, в материалната култура на Второто българско царство се срещат и малки релефни икони от бронз, изработвани чрез отливане. Пример за това е иконката на Богородица Елеуса от село Михайлово, Врачанско, датирана от XIII век и съхранявана в Пловдивския археологически музей. Освен бронзовите, съществуват и релефни иконки от кост, които са сравнително малки и с нисък релеф. Тези иконки са носени на гърдите от богомолци и имат връзка с византийската традиция за резбоване на кост, включително слонова кост.

За съжаление, много от иконостасите и релефната пластика от този период са унищожени при османското нашествие във втората половина на XIV век, което затруднява пълното проучване на средновековната българска скулптура.

През 1906 година в притвора на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открита срутена тухлена гробница с облицовка от мраморни плочи. Вътре бил намерен къс от женска фигура, изсечена във висок релеф – от нея е оцеляла главата върху възглавница, с корона и затворени очи. Фигурата се приема за Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андрея II и съпруга на цар Иван Асен II. Релефът днес не е съхранен, а фрагментът е отчупен от голяма мраморна плоча с цяла женска фигура. Открит е и по-малък мраморен къс с пръсти на ръка.

Въпреки това, изследователят Т. Герасимов оспорва съществуването на релеф с женска фигура в гробницата, като аргументира, че изобразяването на покойник с корона и затворени очи е нетърпимо в източноправославната църква. Тази традиция е присъща на Западна Европа при погребване на крале и приближени, където покойникът обикновено е изобразяван с отворени очи и без нимб около главата.

Във Велико Търново, столицата на Второто българско царство, са открити два значими фрагмента от каменни надгробия, които дават ценна информация за скулптурната традиция на епохата. Първият фрагмент е намерен през 50-те години в дворцова църква, в южната част на притвора. Той представлява релефна долна част на мъжка фигура, изработена от жълтозелен пясъчник и мраморни плочи. Фигурата е изобразена в висок релеф, обърната 3/4 надясно, носи дълга царска дреха, наречена сакос, а на краката ѝ са ботуши, украсени с изсъкан двуглав орел – царски атрибут и символ на царската власт. Този двуглав орел се среща и в монограма на цар Михаил Шишман (1323–1331), което подчертава връзката между символиката и владетелската идентичност.

Високият релеф е постигнат чрез отнемане на фона и моделиране на самата фигура, техника, която изисква голямо майсторство, особено предвид ронливостта и трудността за обработка на местния пясъчник. Това предполага, че творецът е бил опитен и специално привлечен за изработката на надгробието. Според изследователя Кр. Миятев, този фрагмент е част от похлупак на гробница на цар Иван Александър (1331–1371). Похлупакът е бил монолитен и е изобразявал царска фигура на лицевата си част. Гробницата, зидана от тухли с четири стени, е била богато профилирана с рамка, стояща над нивото на църковния под, украсена с дентикули и силно изпъкнал торус – декоративен елемент, който придава пластичност и изразителност на рамката.

Похлупакът на гробницата е бил разбит при отварянето ѝ, вероятно по време на превземането на царския дворец от турците през 1393 г., когато гробницата е била ограбена и частично разрушена. Изследователите Т. Герасимов и Ат. Попов подкрепят тезата, че релефът принадлежи на надгробието на Михаил Асен, син на Иван Александър, което допълнително подчертава значимостта на откритието за разбирането на царската скулптура и символика в периода на Второто българско царство.

Втори фрагмент от каменно надгробие е намерен случайно в купчина ломени камъни външно до южната напречна стена на крепостта на хълма Царевец в Търновград. Този открит материал допълва представата за разнообразието и разпространението на надгробната скулптура в столицата на Второто българско царство, като свидетелства за богатата материална култура и художествените традиции, съхранени в каменните паметници от този период.

Икономическият упадък в последните години на управлението на Иван Александър и Иван Шишман (1371–1393) вероятно е оказал влияние върху качеството и количеството на произведените скулптурни творби, но откритите фрагменти показват, че дори в тези трудни времена се е поддържала традицията на изработване на висококачествени надгробни паметници с богата символика и изразителност.

Стиловото влияние върху българската надгробна скулптура не е западно, а по-скоро отразява мода сред аристократичната върхушка, която се пренася и в изкуството. Това се проявява в детайлите на облеклото, позата и израза на фигурата, както и в цялостната композиция на надгробните паметници. Те са не само религиозни и мемориални обекти, но и израз на социалния статус и културните традиции на Второто българско царство.

Средновековната българска надгробна пластика, развивана през XII–XIV век, е неразделна част от материалната култура на Второто българско царство и се развива в унисон с феодалната структура на обществото през този период. Тя се проявява изключително в столицата Търновград и е тясно свързана с дворцовите обитатели и царските фамилии на Иван Асен II и Иван Александър. При тях светската власт е по-силна от духовната, което оказва влияние върху появата и практикуването на релефната пластика като израз на царската власт и авторитет. В същото време триизмерната скулптура губи значението си през Средновековието, тъй като християнските догми ограничават нейното развитие и употреба, поради което тя е рядка в българските земи през XII–XIV век и се използва предимно за култови принадлежности.

Сред триизмерните скулптурни изделия особено място заемат купелите за кръщаване, изработвани от варовик или мрамор. Известен е купелът от Кремиковския манастир, а част от каменен купел е запазена и в Свищов. В църквата „Св. Стефан“ в Несебър е открит триизмерен купел, който обаче няма релефна украса. Той има характерна форма с петлистна детелина в горната част и многостенна призматична основа. Освен това в средновековния град Червен е намерен каменен модел на църква, също триизмерен. Тези образци показват разнообразието и техническата сложност на каменоделската работа в този период.

В Търновград са открити три варовикови главички като случайни находки на хълма „Св. Гора“, където се предполага съществуването на манастира „Св. Богородица Одигитрия“. Тези главички са единствените скулптурни изображения на духовни лица от XIV век в България. Една от тях изобразява глава с монашеско покривало – кукул, а друга – жена-монахиня с двойно покривало. Археологът Т. Герасимов смята, че тези главички са пренесени от Западна Европа, но това становище е неоснователно, тъй като липсва традиция за подобни скулптури в България през XII–XIV век. По-вероятно е те да са отчупени части от триизмерна композиция, повлияна от италианското предренесансово изкуство.

В царския дворец в Търновград е намерена триизмерна фигура на двуглав орел, която е част от по-голяма скулптурна композиция. Освен това триизмерната скулптура се използва и в осмостенни призматични колонки за олтарни прегради в църквите, както и в капители, бази и конзоли. Всички тези каменни елементи са изчуквани с длето и чук от опитни каменоделци, които са били близки до художници-приложници, което свидетелства за високото техническо ниво на изработката.

Въпреки че малко триизмерни скулптурни паметници са известни днес, това не означава, че са били единствените. Възможно е много от тях да са били преизползвани в други строежи или унищожени през османското владичество (XV–XIX век), когато християнският култ е бил преследван и ненавиждан от поробителите. Паметниците са изработвани предимно от мрамор или варовик и са свързани с християнския култ, което обяснява тяхната уязвимост в този период.

Средновековната българска скулптура от периода XII–XIV век представлява ограничен по обем, но с висока доказателствена стойност археологически материал. Този материал разкрива идейните направления, творческите възможности и постиженията на българските скулптори от епохата. Въпреки че източноправославната християнска църква не е наложила пълна забрана над триизмерната пластика, масовият консуматор проявява значителен интерес към нея, което свидетелства за нейното разпространение и приемане в обществото.

Особено оригинално направление в българската средновековна скулптура е надгробната пластика, която е съобразена с особеностите на българския феодализъм. Тя се среща в различни важни центрове на Второто българско царство, като Търново, където дворецът е свързан с надгробна скулптура, и Търновград, където също са открити надгробни пластики. Родопската крепост Цепина също притежава църква, в която са намерени скулптурни елементи, а патриаршеският комплекс на Царевец от XII–XIV век е друг значим архитектурен ансамбъл, свързан със средновековната българска скулптура.

Град Червен, цитадела с градоустройство и архитектура от XIII–XIV век, е още един важен център на скулптурното изкуство. В църква № 1 в средновековния град са открити скулптурни произведения, които допълват представата за развитието на триизмерната пластика в региона. Архитектурните части, в които се среща скулптурата, включват дворци, патриаршески комплекси, църкви, крепости и цитадели, като всеки от тези обекти допринася за цялостната картина на материалната култура на Второто българско царство.

Изследванията на българската средновековна скулптура са дело на редица учени, сред които Татяна Силянoвска-Новикова, Тодор Герасимов, Н. Мавродинов, Н. Шмиргела, Кр. Миятев, С. Георгиева, М. Ваклинова, Я. Николова, Н. Ангелов и В. Димова. Техните публикации са публикувани в издания като "Известия на Института за изобразителни изкуства", "Археология", "ГНМ", "Сборник Гавраил Кацаров", "Трудове на Великотърновския университет", "Царевград Търнов" и "История на българското изобразително изкуство". В тези изследвания са илюстрирани множество конкретни изображения и илюстрации, сред които обр. 7, 8, 12-15, 13а, 14а, 14б, 26, 27, 30, 31, 32, 34, 68, 207, 213, 214 и 215, които визуализират разнообразието и качеството на средновековната българска скулптура.

Във Велико Търново, столицата на Второто българско царство, каменоделството и каменната пластика достигат високо ниво на развитие. Археологическите разкопки в църквите „Св. Димитър“ и „Св. Четиридесет мъченици“ разкриват множество образци на дребна пластика и резба, характерни за средновековния Търновград. Сред тях са надгробна пластика и надгробна скулптура, открити както в града, така и в двореца, които свидетелстват за изразената традиция в изработката на каменни паметници. Релеф, намерен на ул. „Кефалов“ № 15, в дворното място на Еню Димитров, също допринася за разбирането на художествените практики в града. В музея в Свищов са изложени три каменни фигури, които илюстрират разнообразието на скулптурната продукция в региона. Икона на светец-воин от XII–XIII век, открита на Царевец, е пример за съчетание на живопис и скулптурна пластика в царската крепост.

В село Драганово, Великотърновско, е намерена релефна икона, която допълва представата за религиозната скулптура в региона. В родопската крепост Цепина, в църквата, също са открити скулптурни елементи, които показват разпространението на каменната пластика и в по-отдалечени райони на Второто българско царство. Модел на църква, открит в Червен, илюстрира архитектурните и скулптурни традиции, свързани с църковното строителство и украса.

В рамките на българската скулптура през XIII век се откроява македонската скулптурна школа, която оказва влияние върху художествените практики в региона. Непубликувани материали на Ат. Попов от Великата лавра предоставят допълнителна информация за развитието на скулптурата и каменоделството в манастирските среди.

Илюстрации от „История на българското изобразително изкуство“, том 1, включват обр. 199 и 200, 201 и 202, 203 и 204, 205, 206, 308–310, 311, както и 313–316, които визуално документират разнообразието и стилистичните особености на скулптурата и каменната пластика от периода. Тези изображения представят както дребна пластика, така и релефи и по-големи скулптурни форми, характерни за материалната култура на Второто българско царство.