Църковната живопис в българските земи през XI и XII век е под силното влияние на византийската традиция, тъй като тогава страната е под византийска власт. Тя следва решенията на Никейския събор от 787 г., според които в църковната живопис преобладават литургически и религиозно-дидактически сюжети. В този период се наблюдава и влияние от старата преславска традиция, особено в изобразяването на човешки образи, което е наследство от керамичната живопис в Преслав при цар Симеон.
През XI и XII век църковните стенописи са предимно фрески, изпълнени върху влажна мазилка с акварелни бои. Техниката е трудна и не позволява корекции, което налага бърза и прецизна работа. Изразните средства са ограничени, като се използват предимно линия и щрих, а фигурите са плоски и издължени, с аскетични лица и без движение. Канонът е строго спазван, като Христос Вседържател е изобразяван в купола, а в олтара са Богородица с Младенеца и светии-автори на литургии.
Най-ранните запазени стенописи от този период се намират в костницата на Бачковския манастир, църквата „Св. Пантелеймон“ край с. Нерези, старата Боянска църква, църквата „Св. София“ в Охрид и други. В северните и северозападните български земи, поради варварски набези, няма запазени стенописи от този период. В Търново са открити стенописи в църквите на хълма Трапезица и в църквата „Св. Димитър“, които са дело на български майстори и са датирани около 1186–1195 г.
След възстановяването на българската държавност през края на XII век и особено през XIII и XIV век се развива Търновската живописна школа. Тя се отличава с по-голяма свобода спрямо канона, индивидуализиране на образите, включване на реалистични и битови елементи, богата цветова палитра и психологическа изразителност. Техниката се променя – стенописите се изпълняват върху суха стена с темперни бои, което позволява корекции, използване на полутонове и светлосенки, както и по-голяма изразителност и дълбочина.
Сред най-значимите паметници от този период са стенописите в Боянската църква от 1259 г., църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, църквата в Земенския манастир, параклисът в Хрельовата кула в Рилския манастир, църквата при с. Беренде и други. В тях се наблюдават нови композиционни решения, включително разместване на сцени, както и включване на портрети на ктитори и исторически личности като цар Константин и царица Ирина.
В скалните църкви край с. Иваново са запазени стенописи, датирани от края на XII до XIV век, които съчетават традициите на Търновската школа с нови елементи като изобразяване на голо човешко тяло, повече женски фигури, архитектурни детайли и емоционално изражение на лицата. Тези паметници са важен източник за разбирането на развитието на българската средновековна живопис.
Влиянието на исихазма през втората половина на XIV век внася изменения в сюжетите, но техниката и стилът остават относително постоянни. Икономическият упадък и османската агресия водят до намаляване на строителството и украсата на църквите, което се отразява и върху църковната живопис.
Общото за църковната живопис през XIII и XIV век е принадлежността към Търновската живописна школа, която е била център на художественото развитие в България. Тази школа се отличава с реалистичен и хуманистичен подход, който предшества европейския Ренесанс. Въпреки това, османската експанзия прекъсва развитието на българската живопис и унищожава много паметници.
Изследването на църковната живопис в България се затруднява от липсата на писмени източници и от разрушаването на много църкви. Археологическите проучвания и новите методи за анализ на живописния слой са важни за по-добро разбиране на техниката и развитието на средновековната българска живопис.
В заключение, църковната живопис на Второто българско царство представлява сложен синтез от византийски канони, стара българска традиция и местни иновации, който достига своя връх в творчеството на Търновската живописна школа и оставя значимо културно наследство.
Този период на българската църковна живопис е свидетелство за високото художествено ниво и духовна култура на средновековна България, както и за нейната роля в развитието на източноправославното изкуство на Балканите.