Разделяне на царството (1355–1371)

След смъртта на цар Иван Александър през 17 февруари 1371 г., Второто българско царство навлиза в период на политическо разделение и упадък. Властта се разделя между неговите синове и други местни владетели, като цар Иван Шишман наследява Търновското царство, а Иван Срацимир управлява Видинското царство. Това разделение ослабва централната власт и улеснява външните заплахи.

През този период османските турци засилват своето присъствие на Балканите. След като през 1352 г. стъпват на полуострова, те постепенно завладяват ключови градове като Димотика (1359–1361 г.) и Адрианопол (1368–1369 г.). Турската експанзия достига и до българските територии, като след битката при Черномен на 26 септември 1371 г. османците налагат васално подчинение над цар Иван Шишман. Този васалитет е свързан с тежки условия, включително жертвоприношението на царската сестра Кера Тамара, което символизира политическата зависимост на България от султан Мурад I.

В същото време Видинското царство преживява унгарска окупация между 1365 и 1369 г., когато унгарските войски превземат Видин и установяват контрол над региона. След продължителни военни действия и дипломатически преговори, включително намесата на византийския император Йоан V Палеолог и похода на граф Амедей VI Савойски по българското Черноморие през 1366 г., унгарците са принудени да се оттеглят, а Иван Срацимир възстановява властта си във Видин.

Вътрешнополитическата ситуация е усложнена от съществуването на няколко самостоятелни владения, сред които добруджанският деспот Добротица, който укрепва позициите си и се превръща в значим международен играч. Той поддържа тесни връзки с Венеция и Генуа и разширява владенията си, като се отдалечава от влиянието на Търновското царство след смъртта на Иван Александър.

Църковният живот също отразява политическите разделения. През 1361 г. Вселенският патриарх Калист отправя обвинения към Търновската патриаршия за неспазване на каноните, което показва стремежа на Константинопол да наложи своята власт над българската църква. Въпреки това Търновската патриаршия се държи независимо и не отговаря на претенциите, което свидетелства за църковната автономия на България в този период.

Турската заплаха става все по-реална и осезаема. След битката при Черномен турците започват да завладяват български земи на юг от Стара планина, докато цар Иван Шишман се оттегля на север от планината. Въпреки васалитета, който е наложен на българския цар, османското настъпление не спира, а България губи контрол над значителни територии. Този период бележи началото на края на Второто българско царство като независима сила на Балканите.

В заключение, периодът 1355–1371 г. е време на политическа фрагментация, външни нашествия и дипломатически опити за съхранение на остатъците от българската държавност. Въпреки усилията на цар Иван Александър и неговите наследници, България не успява да се противопостави ефективно на нарастващата османска заплаха и на съседните сили, което води до постепенния упадък на царството.

След смъртта на цар Иван Александър на 17 февруари 1371 г. Второто българско царство навлиза в тежък период на разпад и политическо разделение. Властта се разпределя между синовете му и други местни владетели. Цар Иван Шишман получава Търновското царство, а Иван Срацимир управлява Видинското царство. Това отслабва централната власт и прави страната по-уязвима за външни нападения.

През същото време османските турци все по-силно се закрепват на Балканите. След като през 1352 г. стъпват на полуострова, те постепенно завладяват важни градове като Димотика през 1359–1361 г. и Адрианопол през 1368–1369 г. Техният натиск стига и до българските земи. След битката при Черномен на 26 септември 1371 г. османците налагат на цар Иван Шишман васална зависимост, тоест подчинение на по-силен владетел. Този договор е свързан с тежки условия, сред които е и жертвоприношението на царската сестра Кера Тамара, което ясно показва зависимостта на България от султан Мурад I.

По същото време Видинското царство преживява унгарска окупация между 1365 и 1369 г. Унгарските войски превземат Видин и установяват власт над района. След дълги военни действия и дипломатически преговори, в които участват и византийският император Йоан V Палеолог, както и граф Амедей VI Савойски с похода си по българското Черноморие през 1366 г., унгарците са принудени да се изтеглят. Така Иван Срацимир успява да възстанови властта си във Видин.

Вътрешното положение също се усложнява, защото съществуват няколко самостоятелни владения. Сред тях е Добруджанското деспотство на Добротица. Той укрепва силата си и се превръща във важна фигура в международните отношения. Поддържа близки връзки с Венеция и Генуа, разширява земите си и се отдалечава от влиянието на Търновското царство след смъртта на Иван Александър.

Разделението се вижда и в църковния живот. През 1361 г. Вселенският патриарх Калист обвинява Търновската патриаршия, че не спазва църковните правила. Това показва желанието на Константинопол да наложи властта си над българската църква. Въпреки това Търновската патриаршия запазва самостоятелност и не отговаря на тези претенции, което показва, че България все още има църковна независимост в този период.

Турската опасност става все по-ясна и непосредствена. След битката при Черномен турците започват да превземат български земи на юг от Стара планина, докато цар Иван Шишман се оттегля на север от планината. Макар да е наложена васална зависимост, османското настъпление не спира. България губи контрол над големи области. Този период поставя началото на края на Второто българско царство като независима сила на Балканите.

В обобщение, годините 1355–1371 г. са време на разпадане на властта, външни нападения и опити да се запазят останките от българската държава. Въпреки усилията на цар Иван Александър и наследниците му, България не успява да се противопостави успешно на все по-силната османска заплаха и на съседните държави. Това води до постепенния упадък на царството.

След смъртта на цар Иван Александър на 17 февруари 1371 г. България се разделя на няколко части. Иван Шишман взема Търново, а Иван Срацимир управлява Видин. Това прави държавата по-слаба.

През това време османските турци вече са на Балканите. Те завземат важни градове и след битката при Черномен на 26 септември 1371 г. Иван Шишман става васал на султан Мурад I. България губи земи на юг от Стара планина.

Видинското царство също преживява трудни години. Между 1365 и 1369 г. Видин е под унгарска власт, но после Иван Срацимир си връща града. В Добруджа Добротица става силен местен владетел и води своя политика.

Това е време на раздробяване, чужди нападения и отстъпление. Именно тогава започва краят на Второто българско царство като силна и независима държава.