Актове на деспотите
Актите на българските деспоти са официални документи, издавани по силата на високия им сан, вероятно чрез собствени канцеларии. Те са засвидетелствани през XIII в., но оскъдното и непълно запазено наследство не позволява да се възстанови единна българска практика. Свидетелствата все пак показват значението на византийските образци за документите на висшата аристокрация.
Като един от най-висшите сановници деспотът е можел да издава официални актове. Вероятно деспотите, особено онези, които управлявали значителни територии като местни господари, разполагали със собствени канцеларии. По византийски образец техните тържествени документи би трябвало да бъдат аргировули — актове със сребърен печат, наричани също „сребропечатни слова“. Те се различавали от хрисовулите, тоест златопечатните грамоти на императора или българския цар. Самата византийска практика обаче не била напълно еднаква, поради което това разграничение не трябва да се приема като абсолютно правило.
Сръбските деспотски грамоти не дават сигурна основа за възстановяване на положението в България. Те се отдалечават значително от византийския модел, а в Сърбия се установява продължителна употреба на хрисовули от деспоти. Това може да се свърже с особеното политическо положение на Йоан Углеша и с факта, че през XV в. сръбските деспоти вече били владетели на държавата. Тези условия нямат пряк български паралел. По същата причина не може да се твърди, че българските деспоти редовно са подписвали документите си с червено мастило — привилегия, свързвана с върховната владетелска власт.
Най-ранното конкретно свидетелство е сигилионът на деспот Алексий Слав от януари 1220 г. Сигилион е скрепен с печат официален документ. Актът следва изцяло византийския формуляр и затова разкрива малко за самостоятелните особености на българската практика. След включването на владенията около Мелник в Българското царство след 1230 г. е възможно канцеларските традиции на Алексий Слав да са повлияли върху българската дипломатика, но това остава предположение.
Към продукцията на канцелария на български деспот може да бъде отнесено и писмото на Яков Светослав до киевския митрополит Кирил. То е известно от три преписа, във всеки от които е съединено с приписка на Йоан Драгослав, макар самото послание да може да бъде разграничено от добавения текст. Писмото започва с обръщение към митрополита и е написано от първо лице от името на деспота. Първоначалният му документален облик обаче е изгубен: не са запазени подписът, печатът и останалите външни белези, а вероятно липсва и част от текста. Поради това актовете на българските деспоти са известни само фрагментарно и не може уверено да се определят техният постоянен формуляр, начинът на удостоверяване или мястото им в общата система на царската канцелария.