Търговия и икономика
Второто Българско царство през XIII и XIV векове се характеризира с динамични търговски и политически връзки, особено с италианските морски републики Венеция и Генуа, както и със съседните балкански държави. Тези отношения оказват съществено влияние върху икономическото развитие и външната политика на България, която се сблъсква с вътрешни раздробления и външни заплахи, включително от турците и унгарците.
След възстановяването на Второто Българско царство през 1186 г., страната постепенно започва да развива търговски и политически връзки с различни европейски и балкански сили. В началото на XIII век България установява първите си контакти с Дубровник по времето на Иван II Асен, около 1230 г., като тези връзки се задълбочават през следващите десетилетия. През 1253 г. между България и Дубровник е сключен договор за съюз, който включва политически и търговски клаузи, насочени срещу сръбския крал Стефан Урош I, като договорът урежда и териториални претенции по приморските градове.
През XIV век България разширява търговските си отношения с италианските морски републики Венеция и Генуа. Венецианците търгуват с българските пристанища Варна, Месемврия, Анхиало и Созопол, като отношенията са уредени официално с договор около 1346–1347 г., потвърден с писмо от цар Иван Александър до дожа Андреа Дандоло през 1352 г. Генуезците също установяват контакти с България, макар и не толкова официални, като през 1352 г. изпращат пратеници, а техните търговски интереси в Черно море са значителни, включително колонии в Крим и Константинопол. Въпреки това, отношенията с Генуа са напрегнати, поради ощетяване на генуезки търговци в българските земи, което води до забрани и дипломатически протести от страна на Генуа.
Вътрешнополитическата ситуация в България през този период е белязана от раздробление и сепаратизъм. Царството е разделено на Търновско царство и няколко самостоятелни владения, като Видинско деспотство, Браничевско княжество, Крънско деспотство и други. Тези владения често са под влияние на външни сили като Византия, Сърбия и Златната орда. Видинското деспотство, например, е подложено на унгарско нашествие през 1365 г., когато крал Лудвиг Велики превзема Видин и пленява цар Иван Срацимир, установявайки унгарска администрация и предприемайки покатоличване на населението.
Външната политика на България е силно повлияна от нарастващото присъствие на турците на Балканите. Първоначално те са съюзници на византийския претендент Йоан Кантакузин, но скоро се превръщат във врагове на балканските народи. Турските нападения започват още през 40-те години на XIV век, като опустошават южнобългарските земи. В същото време България поддържа сложни отношения с Византия и Сърбия, като често се намесва във византийските граждански войни и се сблъсква с териториални загуби и политически предизвикателства.
Икономическият живот на България през този период е тясно свързан с търговията по Черно море и Адриатика. Венецианските и генуезките търговци изнасят основно земеделски продукти като жито, кожи, восък и мед. Въпреки наложените забрани и ограничения, търговските интереси често надделяват над официалната политика, като генуезките търговци успяват да продължат дейността си въпреки дипломатическите конфликти. Варна се утвърждава като основно пристанище за венецианските кораби, а генуезците изграждат колонии и укрепления в ключови точки на Черно море.
Вътрешната нестабилност и борбата за власт в България довеждат до загуба на авторитет на царската институция през XIII век, но с възшествието на Иван Александър Асен се наблюдава възраждане на царската власт и опити за централизация. Въпреки това сепаратизмът на местните владетели и външните нашествия продължават да създават сериозни предизвикателства за държавата. Видинското царство и Добруджа се оформят като почти независими владения, а политическите и икономическите връзки с Венеция, Генуа и други балкански сили оформят сложна мрежа от интереси, която определя съдбата на България през този период.
Ключови събития
- 1Около 1230 г. – Първи търговски връзки между България и Дубровник при Иван II Асен
- 215 юни 1253 г. – Сключване на договор за съюз между Дубровник и България срещу сръбския крал Стефан Урош I
- 31316 г., 22 март – Генуезки забрани за търговия и плаване в българските земи, включително Созопол
- 41346–1347 г. – Договор между България и Венеция, уреждащ търговските отношения
- 52 юни 1365 г. – Превземане на Видин от унгарския крал Лудвиг Велики и пленяване на цар Иван Срацимир
- 61352 г. – Установяване на дипломатически контакти между България и Генуа
- 71330 г., 28 юли – Поражение на българските войски при Велбъжд и смърт на цар Михаил III Шишман Асен
- 81341–1347 г. – Намеса на България в гражданската война във Византия
- 91366 г. – Черноморска експедиция на граф Амедей VI Савойски срещу български пристанища
- 101359–1361 г. – Генуезко овладяване на Димотика и по-късно Адрианопол
- 11Първата половина на XIV век – Поява на турски нападения в българските земи
- 121343 г. – Български царски акт, нанасящ щети на венецианските търговци
- 131260 г. – Война на България с Унгария
- 141307 г. – Сключване на траен мир между България и Византия