Асеневци

След падането на Първото българско царство през 1018 г. и триумфалния поход на Василий II Българоубиец, българите живеят под византийско владичество повече от столетие и половина. Въпреки няколко опита за възстановяване на държавността, включително действията на Елемаг, Богдан, Глава, Гуделис и Алусиан, мечтата за независимост остава неосъществена. През пролетта на 1186 г. в Търново, град без особена роля до този момент, братята Иван Асен и Теодор-Петър поставят началото на ново движение, което ще доведе до възобновяването на Българското царство. Това движение не е просто въстание, а тържествен акт на обновление на държавността, стремящ се да възстанови модела на царство, създадено през времето на цар Симеон.

Произходът на Асеневци е предмет на множество спекулации, включително теории за влашки, българо-кумански и руско-кумански корени, но съвременните изследвания ги свързват с българската аристокрация, формирала се в темата Паристрион през XII век. Иван Асен, наричан също Белгун, е представен като изтъкнат първенец от тази аристокрация. Първите сведения за него датират от късната есен на 1185 г., когато заедно с Теодор-Петър се явяват при византийския император Исаак II Ангел с молба за военна служба и земя, което се тълкува като опит за проникване в ромейската армия или институти.

Движението на Асеневци е описано от византийския историк Никита Хониат като ἀποστασία — узурпация или откъсване, което обаче не е просто метеж за властта в Константинопол, а стремеж към възстановяване на българската държава и независимост. Иван Асен и Теодор-Петър се провъзгласяват за василевси, сечат монети и възстановяват царската институция, като съзнателно се опират на историческата традиция на България. Това движение е отзвук на дълбоки социални и политически промени както във Византийската империя, така и в българското общество, което е изтощено от вътрешни борби и външни нашествия.

Асеневци не само възстановяват държавата, но и я укрепват и разширяват. Под тяхно управление България достига върха на своето могъщество, като господства над голяма част от Балканите. Фамилията се превръща в най-могъщата българска династия, свързана с всички големи постижения на страната през XIII и XIV век. Те следват идеята за българската хегемония в православния свят, като царете Иван I Асен, Калоян, Иван II Асен и Михаил III Асен Шишман са ключови фигури в тази политика.

Родословието на Асеневци е обект на задълбочени проучвания, които показват, че фамилията включва 58 души, от които 36 са мъже, като 14 от тях са български царе. Те също така имат значително влияние във Византия, Латинската империя, Сърбия, Босна и други региони, благодарение на брачни връзки и емиграция. Византийският клон на фамилията е особено значим, като представители на фамилията служат в различни административни и военни позиции.

Въпреки че някои извори използват етнонима „власи“ за обозначаване на българите от северните и североизточните предели на държавата, това не променя българската народностна принадлежност на Асеневци и на въстаниците. Този термин е по-скоро отражение на специфичен изворов маниер, а не на реална етническа промяна. Въстанието и движението на Асеневци са дълбоко свързани с българската историческа традиция и политическа теория, което ги прави уникален феномен в средновековната история на Балканите.