Протокелиот (протокелиотин)
Протокелиотът е висш придворен сановник, засвидетелстван само в Синодика чрез имената на Проданко и Приязд през втората половина на XIV век. Точните му задължения са неизвестни, но положението му близо до царя и обстоятелствата около смъртта на Приязд позволяват да се допуснат военни или охранителни функции.
Названието е запазено два пъти в Синодика, в падежните форми „протокеліѡтинъ“ и „протокеліѡтиноу“. Това са единствените сигурни свидетелства за длъжността в средновековна България. И двете се отнасят до високопоставени лица от втората половина на XIV век, включени в църковния помен за заслужили покойници.
Думата несъмнено е от гръцки произход, но в познатата византийска дворцова йерархия няма точно съответстваща служба. В изворите се среща близък термин „келлїѡтисъ“, ала контекстът му не позволява той да бъде отъждествен с българския протокелиот. Поради това длъжността не може да се разглежда просто като пряко заимствана византийска институция, макар гръцката форма на името да показва общата културна среда, от която произлиза.
Като възможна аналогия се посочва по-късният молдовски келар, наричан също ключар или ключник. Названието му води началото си от латинското „cella“ чрез гръцкото „κελλάριος“ и славянско посредничество. В Молдова и Влашко ключарят надзирава владетелските складове и снабдяването на двора, а във Влашко постепенно се превръща и в член на княжеския съвет. Съпоставката обаче е несигурна: румънските свидетелства са от XV век и по-късно, термините не съвпадат, а българските сведения не говорят за складове, провизии или финансово управление.
Някои тълкувания представят протокелиота като личен помощник или охранител на царя. Това е възможно, но не е пряко засвидетелствано. По-сигурно може да се каже само, че носителите на титлата са принадлежали към близкото обкръжение на владетеля и са имали достатъчно висок ранг, за да бъдат почетени в Синодика. Предположението за военни задължения се основава главно на съдбата на Приязд и на мястото му сред лица, свързвани с въоръжената защита на царя.
Протокелиотин Проданко е споменат в § 133 на Палаузовия препис на Синодика с формулата „протокеліѡтиноу Проданкоу“. Той е бил висш сановник през втората половина на XIV век и вероятно е стоял близо до царския двор. За произхода, кариерата и конкретните му задължения няма други сведения.
Приязд е назован като протокелиотин в следващия помен на същия препис. Той е възпоменат заедно с Ковесел сред хората, които „убиени быша за вѣру господина своего“ — били убити за вярата или верността към своя господар. Вероятно е служил при цар Иван Шишман и може да е загинал по време на османското настъпление. Подреждането му в среда, включваща и войводата Балдю, подкрепя възможността Приязд да е изпълнявал военно командване или да е участвал непосредствено в защитата на владетеля, но доказателството не е окончателно.
Не са известни печати, монети, отличителни знаци или други предмети, свързани с протокелиота. Оскъдните свидетелства не позволяват да се установи кога службата е била създадена, дали е съществувала постоянно и какво място е заемала спрямо останалите дворцови санове. След сведенията за Проданко и Приязд титлата повече не се появява, но това може да се дължи както на изчезването на институцията, така и на загубата на документи.