Унгария

През началото на XIII век България под управлението на цар Калоян успява да възстанови контрол над важни крепости като Белград, Браничево и Видин, които са били под унгарско влияние. Калоян инсталира български епископ в Браничево, което подчертава стремежа му да утвърди българската власт и църковна независимост в региона. Въпреки протестите на унгарския крал пред папата, папството се въздържа от военни действия срещу България, тъй като се опитва да използва Калоян в дипломатически игри, обещавайки му корона срещу признаване на папската върховна власт. Това позволява на Калоян да консолидира позициите си на юг от Дунав и да утвърди тази река като граница с Унгария.

В същото време в Сърбия се наблюдават сложни политически процеси, като унгарците протестират срещу коронацията на сръбския владетел Стефан, твърдейки, че само те имат право да определят кралете на Сърбия. Въпреки това, няма убедителни доказателства за унгарска военна намеса, а разказите за дипломатически преговори между сръбския светец Сава и унгарския крал изглеждат несъстоятелни поради хронологически несъответствия. Тези събития показват, че унгарската политика към съседните балкански държави е била по-скоро предпазлива и дипломатическа, отколкото агресивна.

През 1241 година татарите, след като завладяват Киев и Южна Русия, нахлуват в Унгария, разбивайки унгарската армия в битката на река Сай на 11 април. Крал Бела бяга към Далмация и намира убежище на остров в Адриатическо море. Татарите опустошават Далмация, части от Сърбия и България, като нанасят сериозни щети, а България е принудена да плаща данък на татарите, който е документиран още през 1253 година. Тази татарска експанзия поставя България и Унгария пред обща заплаха, което ги подтиква към подобряване на отношенията и планиране на съвместна отбрана срещу евентуално по-нататъшно разширяване на татарите на запад.

В резултат на татарските нашествия унгарските войски са принудени да се изтеглят от Босна, което позволява на босненските владетели да възстановят своята независимост и да си върнат територии, завзети от Унгария. В този контекст папата няколко пъти призовава унгарския крал да води кръстоносни походи срещу „еретичните“ българи и босненци, като тези призиви често имат политически, а не само религиозен характер. Папата дори изпраща комисии за разследване на ситуацията в Босна, като се опитва да балансира между унгарските интереси и реалната обстановка на място.

Дипломатическите и военни отношения между България и Унгария са съпътствани от сложни църковни въпроси. Калоян получава корона от папски легат през 1204 година, признавайки номинално папската върховна власт, но продължава да използва титлата цар и да поддържа патриаршеската институция в България. Папството се надява да разшири влиянието си в региона, включително чрез подкрепа на католическите владетели в Зета и Босна, но бързо се оказва, че тези надежди са илюзорни, тъй като православните традиции и политическите интереси на местните владетели остават силни.

В заключение, периодът е белязан от динамични и често конфликтни отношения между България и Унгария, обусловени от вътрешнополитически борби, външни заплахи като татарските нашествия и сложни религиозни и дипломатически игри, в които папството играе ключова роля. Тези процеси оформят политическата карта на Балканите и влияят върху бъдещето на региона през следващите десетилетия.