Култура и книжнина

Търновската книжовна школа

Търновската книжовна школа е условното название на книжовното движение, превърнало столицата на Второто българско царство в едно от главните духовни средища на православния славянски свят през XIV век. Нейният възход се опира на столичния престиж на Търново, владетелското покровителство на Иван Александър, връзките със Света гора и исихазма и организаторския гений на патриарх Евтимий. Школата обновява езика, правописа, преводите, житийната и ораторската проза, а ръкописите ѝ съчетават богословско съдържание с изключително изкуство на книгата. След падането на Търново през 1393 г. нейните хора, текстове и норми се разпространяват в Сърбия, Влахия, Молдова и Русия и пораждат т.нар. второ южнославянско влияние.