Средновековните български градове от периода на Второто българско царство (края на XII – края на XIV век) са били важни политически, икономически, военни и духовни центрове. Те възникват както върху терени с дълга история на обитаване – от тракийски, римски и византийски времена, така и като нови селища, изградени на стратегически места. Пример за това са градове като Търновград, Червен, Ловеч, Мелник, Шумен и Калиакра, които са проучени чрез археологически разкопки и дават богата информация за устройството и живота в средновековния български град.
Градовете са разположени на различни географски места – по брега на река Дунав, по Черноморието и във вътрешността на страната. Те обикновено са изградени върху хълмисти или скалисти терени, които осигуряват естествена защита. Въпреки това, градовете са допълнително укрепвани с крепостни стени, кули, порти и други отбранителни съоръжения, които следват очертанията на терена и са изградени от ломени камъни, свързани с бял хоросан. Вграждането на дървени греди (сантрачи) в зидарията е характерно за укрепленията и служи за нивелиране, стабилизиране и противосеизмична защита.
Крепостните стени са с неправилна форма, съобразена с релефа, и са подсилени с контрафорси и бастиони. Портите са стратегически разположени на най-достъпните места и са защитени с надвратни кули. В някои градове, като Търновград, са изграждани и напречни крепостни стени за защита на разрастващите се квартали. Водоснабдяването на крепостите е осигурявано чрез кладенци, водохранилища и специални съоръжения, често издълбани в скалата.
Вътрешното застрояване на градовете включва феодални комплекси, жилищни и стопански сгради, църкви и манастири. Жилищата са с една до три помещения, с неправилна форма, разположени плътно около тесни, криви улици, които следват релефа. Улиците обикновено са без настилка, но на стръмни места са укрепвани с речна баластра или каменни плочи, а понякога са изграждани каменни стълби. Площади са малки и рядко срещани, обикновено около важни сгради или пресечни места на улици.
Църквите и манастирите заемат значително място в градската структура и често доминират архитектурния облик. Около тях се оформят квартали и некрополи. Феодалните комплекси, като тези в Червен и Ловеч, са укрепени и включват жилищни, стопански и религиозни сгради, често с вътрешни дворове и водохранилища.
Социалният състав на средновековния български град е разнообразен. В него присъстват феодали, висши духовници, занаятчии, търговци, военни и свободни професии. Занаятчийството е развито, като основни занаяти са зидарството, дърводелството, тухларството, грънчарството и златарството. Търговията се осъществява на пазари и в магазини, а някои жители обработват земеделски земи или служат като войници. В града има и представители на различни етнически групи – българи, гърци, евреи, татари, арменци и власи, които внасят културно и социално разнообразие.
Археологическите проучвания на градове като Червен, Шумен, Ловеч, Мелник, Калиакра и други предоставят детайлна представа за устройството, укрепленията и живота в средновековния български град. Въпреки това, много градове остават частично или изцяло неизследвани, особено в Южна България и югозападните български земи, което ограничава пълното разбиране на градската култура и социална структура през този период.
Средновековният български град е бил не само отбранително съоръжение, но и важен икономически, политически и културен център, съобразен с природните дадености и историческите условия. Всеки град притежава своя индивидуалност, която се проявява в плановата схема, архитектурния облик и социалния живот, отразявайки сложността на българското общество през периода на Второто царство.