Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Войсил
„деспот на Мизия”
- Братя/сестри
Брат на цар Смилец, провъзгласен за деспот при неговото възшествие. Един от тримата братя, владеели средногорската област около Копсис. След 1300 г. преминал на византийска служба. През 1322 г., след смъртта на Георги II Тертер, завладял земите между Сливен и Копсис и се титулувал „деспот на Мизия“, действайки в съюз с Андроник III. Михаил III Шишман Асен го принудил да се оттегли във Византия и възстановил българската власт над Копсис.
- “Войсил, братът на цар Смилец, също не закъснял да покаже открито своите намерения към България, като завладял областта между Сливен и Копсис, от която създал самостоятелно владение и започнал да се титулува „деспот на Мизия“.”— История на България от 7 век до 14 век, стр. 824