Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Витлеем
- Родители
Витлеем е лице с необичайно за българин име, споменато в две писма от ноември 1204 г., разменени с папа Инокентий III. В писмото на самия цар Калоян се съобщава, че в Рим заминали две момчета — Василий и Витлеем, — за да изучат добре латински език, чиито познания сетне щели да послужат в българската царска канцелария.
По-важното уточнение направил архиепископ Василий, който съобщил на папата нещо, премълчано от Калоян: едното дете (Василий) било син на свещеника Константин, а другото — Витлеем — син на царя („alius vero regis“). Така изворите подсказват, че Витлеем бил извънбрачен син на Калоян.
Освен този кратък епизод от времето на унията с Римската църква изворите не съобщават нищо повече за по-нататъшната съдба на Витлеем.
- “Да допуснем, че Витлеем е извънбрачно дете на българския цар [Калоян].”— Генеалогия и просопография на Асеневци 1186–1460, стр. 94