Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Шишман Видински
- Деца
Шишман бил деспот на Видин от кумански произход — основоположник на Шишмановата династия, последния царски дом на средновековна България. Издигнал се като самостоятелен господар на Видинската област в края на XIII в.
Чрез брак с асеновска принцеса — неназована дъщеря на Теодора-Анна и севастократор Петър, внучка на цар Иван II Асен — Шишман свързал рода си с престижната династия на Асеневци. От този брак произлезли синовете му цар Михаил III Шишман Асен и деспот Белаур и дъщеря му Кераца Петрица, майката на цар Иван Александър. Така чрез двете линии на потомството му видинският род наследил търновския престол.
- “Михаил Шишман бил син на видинския деспот Шишман и на сестра на царете от Асеновия род.”— Генеалогия и просопография на Асеневци 1186–1460, стр. 118