Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Шишман
- Родители
- Братя/сестри
Шишман бил син на цар Михаил III Шишман Асен от първия му брак с Анна-Неда и по-малък брат на краткотрайния цар Иван Стефан. След преврата от 1331 г., който свалил неговата линия и възкачил братовчед му Иван Александър, Шишман потърсил спасение в бягство — отначало при татарите, а после във Византия.
Установяването му в Константинопол предизвикало дипломатически сблъсък. Цар Иван Александър настоятелно поискал беглецът да му бъде предаден и дори отправил ултиматум. Въпросът бил толкова важен, че за него заседавал синклитът под председателството на патриарх Йоан XIV Калека. От името на императрица Анна Савойска великият доместик Йоан Кантакузин отказал — не подобавало, заявил той, ромейските императори да предават потърсилите убежище при тях, — и на свой ред отправил насрещни искания към българското посолство.
Шишман останал в Константинопол, но по-нататъшната му съдба е неизвестна — изворите го изгубват от поглед сред новата византийска гражданска война.
- “Шишман … е син на цар Михаил III Шишман Асен от първия му брак.”— Генеалогия и просопография на Асеневци 1186–1460, стр. 142