Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Михаил Асен
- Родители
- Деца
- Братя/сестри
Михаил Асен бил най-големият син на цар Иван Асен III (Йоан III Асен) и Ирина Палеологина. Като младеж бил сред роднините Асеневци около сестра си Мария и зет си Роже дьо Флор — през 1304—1305 г. пребивавал в каталанския лагер в Галиполи и придружил император Михаил IX в Адрианопол.
Около 1327 г. Михаил бил назначен за византийски управител (заедно с братовчед си протовестиарий Андроник Палеолог) на областта около Берат и „останалата Македония“. В решителната война между двамата императори Андроник II и Андроник III той застанал на страната на стария император и бил един от главните военачалници на бойния театър в Македония. В началото на 1328 г., след влизането на Андроник III в Солун, Михаил овладял крепостта Просек, но сърбите скоро му я отнели с измама.
Михаил Асен напуснал Византия и емигрирал сам в Сърбия. Към 1330 г. се установил в село Кучевища край Скопие, където в църквата „Св. Спас“ е запазен ктиторски надпис с името му; погребан бил в Хортиатис източно от Солун. Вероятно той е баща на Авраам и Ярослав Палеолог Асен; възможно е след преселването си да се е оженил повторно и да е имал дъщеря Ирина, спомената в епитафия от Дойран (1362).
- “[Михаил Асен] е най-големият син на Йоан III Асен и Ирина Палеологина [Асенина].”— Генеалогия и просопография на Асеневци 1186–1460, стр. 259