Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Кераца Мария
„монахиня Макария”
- Родители
- Братя/сестри
Кераца Мария била дъщеря на цар Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора и сестра на цар Иван Шишман, родена най-късно в началото на лятото на 1348 г. — почти връстница на бъдещия си съпруг.
През лятото на 1355 г. цар Иван Александър и византийският император Йоан V Палеолог сключили мирен договор, скрепен с брака между невръстните Мария и престолонаследника Андроник IV Палеолог; споразумението било потвърдено от синодален акт на Константинополската патриаршия (17 август 1355). През пролетта на 1356 г. Мария заминала за византийската столица и оттогава споделяла бурната съдба на съпруга си. През 1370 г. родила сина Йоан (бъдещия император Йоан VII).
Андроник IV многократно се борел за престола срещу баща си Йоан V: вдигнал бунт през 1373 г. (за което бил частично ослепен и лишен от престолонаследие), после с генуезка помощ управлявал като император близо три години (1376—1379). През 1377 г., в отсъствие на съпруга си, Мария сама управлявала империята. След смъртта на Андроник IV (1385) тя живяла в апанажа Селиврия със сина си.
Като монахиня под името Макария Мария придружила сина си Йоан VII в Италия в края на 1389 — началото на 1390 г., търсейки в Генуа подкрепа за императорските му амбиции. За това пътуване свидетелства приписка на миланския архиепископ Пиетро Филарджи (бъдещия папа Александър V), който я нарича „височайша господарка на ромеите и августа Мария, преименувана на Макария“. Чрез сина си Йоан VII тя е баба на византийски императори.
- “Безспорно тази дъщеря на Иван Александър е родена от втория брак … кера Мария — византийска императрица, майка и баба на императори.”— Генеалогия и просопография на Асеневци 1186–1460, стр. 218