Родословие на Второто българско царство
23 царуващи владетели от четири династии — с техните съпрузи, роднини и византийския клон на рода
Второто българско царство (1185–1396) е управлявано от четири последователни династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — от въстанието на братята Петър и Асен срещу Византия до падането на Търново под османска власт. Това родословие проследява всеки цар и роднините му през тези два века, заедно с Асеневци във Византия: потомците на Иван Асен III, които продължават рода си в Константинопол като знатната фамилия Асан. Превключвайте между династиите чрез разделите, разгъвайте клон, за да проследите дадена линия, и изберете име, за да видите управлението, родствените връзки и първоизточниците зад всеки факт.
Алексий Асен
Алексий Асен е известен от два документа, издадени в Серес (1365 и 1375). През 1365 г. той бил в двора на бившата сръбска царица Елена (монахиня Елисавета), която управлявала Серската област, като член на нейния трибунал — присъствие, дължащо се на роднинството им. Тази връзка е ярко свидетелство за близостта между Иван-Александровия род и Асеневците във Византия, потомци на общ корен.
След ликвидирането на сръбската власт в Серес (1371) Алексий останал в града, вече на служба на император Йоан V Палеолог. След 1375 г. следите му се губят.